АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
По последни данни на Териториалното статистическо бюро Юг (ТСБ Юг) е регистриан спад от един процент на средната брутна работна заплата в област Пловдив през третото тримесечие на 2024 г. спрямо предходното, като тя става 1954 лева. За месец юли 2024 г. средното месечно възнаграждение възлиза на 1963 лв., за август - 1918 лв., а за септември - 1982 лева.
Полша ограничи сметките за електроенергия за уязвимите потребители през 2022 г., за да намали ефекта от растящите енергийни цени, и изплаща компенсации, за да компенсира разходите на енергийните компании. Мерките са в сила до края на тази година, напомня агенцията.
Те постигат нетна печалба от 5,7 млн. евро, ръст от 141,6% на годишна база. Средната месечна нетна работна заплата в сектора е 906 евро, с 12,8% повече спрямо 2022 г. и с 11,9% под средната месечна нетна работна заплата от 1028 евро в предприятията. Търговското салдо във винопроизводството е положително, около 2 млн. евро.
Страни като Ирландия, Испания и Германия също са участвали в теста, но понастоящем Белгия е единствената европейска държава след Исландия, която официално е приела закон за четиридневната работна седмица.
Към тази група спадат позициите Киберсигурност, Инженер бази данни, Системен администратор и DevOps. Най-ниското заплащане в бранша е минималната работна заплата, но е по-скоро изключение.
Същевременно проучване, проведено по поръчка на германското правителство, разкрива, че процесът на имиграниця в страната трябва да се централизира, за да се подобри набирането на обучена работна сила.
Ръстът на най-ниското възнаграждение за положен труд ще повиши покупателната способност и потреблението на най- нискодоходните групи от пазара на труда и ще увеличи мотивацията на работната сила за включване в заетост. От 1 януари 2025 г. минималната часова работна заплата ще бъде 6,49 лв.
При това за следващите 12 месеца. Това показват резултатите от проучването на потребностите от работна сила, което Агенцията по заетостта проведе в периода май - юли, съвместно с областните комисии по заетост към Областните съвети за развитие в 28-те области в страната.
Постигнатите договорености предвиждат социални помощи да се изплащат само за срок от две години, а размерът им да бъде поне с 500 евро по-нисък от минималната работна заплата в страната. Обмисля необлагаемият годишен минимум да достигне 12 000 евро от 2029 г., а по-високите доходи от трудова дейност да бъдат облагани с 25 до 45 на сто.
Хърватският премиер обяви и планове за промяна на формулата за индексиране на пенсиите в съотношение 85:15, отразяващо по-благоприятен индекс между индекса на потребителските цени и номиналния индекс на средната брутна месечна работна заплата.