Работни места и монополи

Данаил Алеков

Двете най-големи предизвикателства през следващите четири години в икономически план ще бъдат създаването на работни места и решаване на проблема с монополите, смята Георги Ганев, от "Център за либерални стратегии".

Г-н Ганев, какви дългосрочни политики трябва да предприеме следващото правителство за следващите четири години?
В момента се намираме в процес, в който политиците предлагат различни неща на българските избиратели, а избирателите решават. Това, което може да се каже от макроикономическо наблюдение, а дали това е най-важно решават политиците, са две основни неща. Първо, най-големият проблем на макроикономическата динамика в България е поведението на пазара на труда. Забелязва се силно нарастване на броя безработни, намаляване на броя заети от началото на световната криза до момента, съчетано с очевидно несъздаване на работни места, дори тогава, когато общата динамика в стопанската активност е към нарастване. Това показва сериозен структурен проблем в начина, по който е организиран пазарът на труда и сериозен проблем на политиките, които са били следвани в последните 5 години на този пазар. Ако трябва да говорим за макроикономическо предизвикателство, това със сигурност е пазарът на труда и способността на българската икономика да създава работни места. Стриктно на второ място по значение е това, което излезе като тема и от протестите, именно - много българи с основание чувстват сякаш животът им е обхванат от различни монополи и те са лишени от избор. Съответно това, което най-вероятно биха искали да видят тези хора в България, е демонополизация на стопанския живот, който очевидно се движи по логиката на „монопол тук, монопол там, монопол вляво, монопол вдясно”. Човекът в живота си се оказва заобиколен от монополи и той няма избор. Това усещане в основната си степен доведе до протестите, така че това би било втори важен въпрос. Повече конкуренция, по-малко монополи, навсякъде, където това е възможно.

Какви спешни мерки може да се приемат с видим резултат до края на годината?
Като макроикономист, не съм привърженик на бързите резултати. По-склонен съм да се приемат действия, които някъде в края на четвъртата година ще дадат резултат, но той ще е устойчив, структурен, вкоренен в нещата. Отколкото само, за да се покаже някакъв резултат до края на годината, да се правят неща, от които резултатът ще изчезне след края на годината, ще сме похарчили едни пари и след 5 години няма да си спомняме за това. Абсолютно свещено право на управляващите е да правят това, те трябва да гледат много по-широко на нещата, когато се правят политики в едно общество и това е важно, докато ние макроикономистите все пак имаме по-тесен поглед. Много по-важно е да се изработи някакъв пакет, който да адресира в този ред пазара на труда и демонополизацията на всички възможни икономически ниши в България, така че да има повече конкуренция. Негово величество гражданинът – краен клиент, най-после да започне да има избор между различните продукти и услуги, предлагани на пазара. Само тогава производителите се държат прилично, не се опитват да вдигат цените и да правят номера, защото знаят, че ако не са те, ще е някой друг. Това са двете основни области, но е важно къде ще се намери баланса. Работата на политиците е да изберат тези мерки, които едновременно са дългосрочни, структурно важни, ефективни и водят до резултат, а заедно с това решават социални и политически въпроси – да не са възможно най-болезнените и възможно най-трудните в момента за изпълнение. Защото теоретично дори ние от "Център за либерални стратегии" може да извадим един списък за пране, т. нар. „laundry list”, със 100 точки вътре. Със сигурност не бива да се залита в търсене на бърз резултат, нещо, което управляващите в България винаги са установили – все бързо, спешно, тичат да запушват дупки и после се оказва, че хората не ги обичат. Напротив, трябва структурно да се решават проблемите. Ако го направят остро и решително в началото на мандата, плодовете ще се усетят в края, това е абсолютно сигурно. Справка – Естония, която приложи най-драстичните в целия ЕС мерки за буквално намаляване на доходите на хората, орязване на заплати, пенсии и т.н., след което, като минаха 2 години, хората ги преизбраха на власт същите тези политици. Но все още никой български политик не е опитал да направи дългосрочно важното нещо.

Очаквайте втората част на интервюто на Данаил Алеков с Георги Ганев - "Как да се справим с монополите?".

 снимка:архив