Работодатели против нови правила при командироване

Новата директива на Европейския съюз за командироване цели да гарантира, че работниците в европейските страни ще получават по-справедливо възнаграждение. Но работодателите алармират за непредвидените и нежелани последици от документа, пише германският национален ежедневник  Die Zeit, цитиран от агенция Фокус.

Равенството не е просто въпрос на правила, казва Херберт Шауман. „Аз също искам хората да получат същите пари за същата работа", казва той. Това изобщо не подлежи на въпрос. Правилата са това, което отдавна тревожат германския строител.

Шауман се позовава на закона за командироване, който съществува от 1996 г. насам. В него се предвижда, че всички работници на неговите строителни площадки трябва да получат най-малко германската минимална работна заплата, независимо от страната, от която идват. За да се постигне справедливост на заплатите, човек не би трябвало да измисля нови закони, казва Шауман. Но министрите на труда и социалните партньори в ЕС са направили точно това. Само преди няколко дни те се споразумяха за затягане на директивата за командироването; в бъдеще чуждестранните работници трябва да получават заплатите, които получават местните им колеги, с всички допълнителни обезщетения, предвидени в закона.

Шауман предупреждава: „Ако има правила, но не се контролира спазването им, почти всички компании ще се стремят да ги заобиколят“. За него, като работодател, новата директива на ЕС усложнява с излишна бюрокрация дейността му: в бъдеще той ще трябва да проверява дали служителите на чуждестранни подизпълнители изплащат трудови възнаграждения според германския колективен трудов договор, дали получават коледни премии и други надбавки. Какво обаче се случва с „българския строител, който има напълно различно образование от германския, а също и съвсем различни дейности?" Отговорът на този въпрос затруднява германските работодатели.

Ако работникът е групиран в грешен тарифен клас и чуждестранните подизпълнители му изплащат по-ниско трудово възнаграждение, то тогава германските работодатели носят отговорност като клиент. Това означава, че властите може да ги подведат под отговорност не само за занижените заплати, но и за по-ниските социални вноски, които са внесли. Или казано с други думи - в бъдеще наемането на строителните работници от Полша, Румъния и България на строителни обекти във ФРГ може да представлява правен риск за германските работодатели.