Работодателите без данъци през кризата

Намаляване данъците на работодателя, които той плаща върху заплатите на служителите е една интересна идея, която би помогнала на държавите от еврозоната в момента. Фискалните проблеми не са единствените за държавите от Южна Европа - те страдат и от лоша конкурентоспособност спрямо партньорите си в еврозоната като Германия, например, отбелязва в своя публикация The Wall Street Journal. В старите времена, тези държави биха се възползвали от инструмента девалвация, биха понижили възнагражденията и биха жонглирали с експорта и ръста. Сега обаче, подобни механизми са блокирани от общата европейска валута.
Една европейска държава е въвела гъвкав данък върху заплатите, който може да бъде понижаван в трудни икономически времена или повишаван във време на разцвет. Финландия видя тази възможност при присъединяването си към еврозоната през 1999 г., като осъзна, че губи възможността да използва корекциите по обменните курсове, за да стабилизира икономиката си в лоши времена, става ясно от публикацията на The Wall Street Journal.  Стопанството на Финландия редовно преминава през икономически шокове, тъй като е сериозно зависимо от една индустрия – дърводобивната, която формира около 50 % от износа и 10 % от БВП. И тук идва гъвкавият данък върху възнагражденията. В момент на трудни за държавата икономически времена  данъкът върху заплатите се намалява, като така се намаляват разходите на работодателите по наемане на служители, както и тези при евентуален срив на компанията. По този начин възнагражденията на служителите остават непроменени, като се понижават на практика реалните заплати и  се получава вътрешна девалвация, без да се използват обменните курсове.  Когато времената се подобрят, данъкът може да бъде повишен, което е форма на преоценка.
Съществува голям недостатък тази идея да бъде приложена към Южна Европа, а именно - правителствата там се нуждаят от пари, а орязването на данъци крие риск от увеличаване на големите вече бюджетни дефицити. Финландия няма този проблем, тъй като е пренасочила приходите си от заплати в буферен фонд, който дава възможност за корекции по данъка, без да се създаде фискален дисбаланс.
Дали е практически изгодно орязването на данъка върху заплатите - временно или постоянно - за неконкурентните икономики на Южна Европа?
Според Стив Ханке, професор по приложна икономика в Университета Джон Хопкинс, Гърция например трябва да анулира данъка върху заплатите за работодателите. Така разходите за труд в Гърция биха спаднали с около 22 %, смята икономистът, а правителството може да привлече същите приходи, като преразгледа много от изключенията на ДДС. Ако се приеме, че при девалвация 50% нови приходи ще се влеят в икономиката под формата на по-висока инфлация, то намаляването или дори премахването на данъка за заплати при работодателите ще постигне същият ефект на 44 %.
Къде да се насочи толкова висока инфлация, е друг въпрос. Въпреки това, аргументите на професора могат да бъдат използвани в подкрепа на подобно действие в други държави в Южна Европа. Работодателите плащат за социални осигуровки средно около 20 % върху цялата заплата в повечето страни от Южна Европа.
Според данните за 2009 г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, италианските работодатели са плащали 24.3% от разходите за заплати като социално - осигурителни вноски. В Испания плащат 23 %, в Португалия - 19.2%, в Гърция 21.9%, подчертава Ханке - 21.9%. Франция е шампионът на Европа - където 29.7% от разходите по заплатите на работодателя се начисляват за социално осигуряване. Във Великобритания тази цифра е 9.6%, а в Ирландия 9.7%.
Прехвърлянето на тежестта на данъка от заплати върху този от ДДС също би било от полза за икономиките с експортна ориентация, смята Бърт Брис, данъчен икономист от ОИСР. ДДС не зависи от експорта, а от вътрешното потребление, включително и вноса.
Джефри Оуенс, ръководител на данъчния отдел на ОИСР, допълва, че ако работодателите отговорят на по-ниските разходи за заплати, като наемат повече хора, постъпленията към държавните бюджети ще се подобрят. Въпреки това, никой не мисли, че загубите от данъци за заплати могат да бъдат наваксани в кратък период чрез повишаване на заетостта, отбелязва The WSJ.
Съществуват и други недостатъци. Ако социалните осигуровки се насочват към отделен фонд, както правят някои държави, ще се наложи да бъде търсено друго финансиране за осигуряване на пенсии при увеличаване на застаряващото население, например. В същото време данъци като ДДС са регресивни, тъй като бедните хора харчат по-голяма част от доходите си в сравнение с богатите. Отговорът на този проблем, смятат от ОИСР,  е да се търси как чрез данъка да се извлече полза за по- бедните хора.
Да се върнем на Финландия - експертите отбелязват, че действителният принос на гъвкавия данък не е толкова голям, колкото други икономически реформи - като гъвкава работна сила, добре финансирани компании и правителство, които в крайна сметка омекотиха удара от икономическия спад при настоящата криза. Икономиката на страната се сви до 7.8% през миналата година, докато бюджетният дефицит е бил едва 2.2% от БВП, а безработицата - под 10%.