Работодателите имат механизъм за МРЗ

Работодателските организации  заявиха своята готовност за постигане на общоприемлив механизъм за определяне на минималната работна заплата /МРЗ/.

Работодателите предлагат да се постигне съгласие със социалните партньори за диапазон от минимална и максимална граница при определянето на МРЗ.  Те считат, че „Линията на бедност” е подходяща долна граница, защото при определянето й са отчетени всички значими за качеството на живот параметри и тя се изчислява на основата на обективни статистически показатели.  Според тях следва да се прилагат и изискванията на чл. 3 от Конвенция № 131 на Международната организация на труда: „при определянето на МРЗ се вземат предвид потребностите на работниците и техните семейства, вземайки под внимание общото равнище на работната заплата в страната, стойността на живота, социалните помощи и сравнителното равнище на живот на другите социални групи”.

От АОБР предлагат за максимална граница на диапазона да се счита средното съотношение между МРЗ и средната работна заплата /СРЗ/ в страните от Европейския съюз, където такова съотношение е приложимо, т. к. в 10 страни от ЕС няма изобщо месечна минимална работна заплата.

След споразумение със социалните партньори относно долната и горната граница на диапазона за определяне на МРЗ, от АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ настояват МРЗ да се определя като брутна величина с включени всички допълнителни възнаграждения или алтернативно - да се отмени допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, т. нар. „клас прослужено време”. Според работодателските организации с това ще се преустанови двойната дискриминация между млади и възрастни в частния сектор, както и между държавните служители, за които т. нар. „клас” беше отменен, и останалите заети.

Национално представителните работодателски организации са категорични, че мястото, където следва да се обсъди тяхното предложение за отпадането на доплащането за „клас прослужено време” е Националният съвет за тристранно сътрудничество. Те са входирали на 14 юли 2017 г. своето предложение за това. В зависимост от решението въпросът да се внесе или не в Министерския съвет, работодателите ще предприемат следващите си стъпки. Според председателя на АИКБ и председател на ротационен принцип на АОБР - Васил Велев, тези стъпки могат да бъдат - отнасяне на въпроса в Комисията за защита от дискриминация и/или в Европейската комисия.

В допълнение с писмо от 18 юли тази година до вицепремиера по икономическата и демографската политика Валери Симеонов, министъра на труда и социалната политика Бисер Петков и министъра на финансите Владислав Горанов членовете на АОБР заявяват общата си позиция за незабавна отмяна на чл. 6, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, регламентиращ определянето на минимален осигурителен доход /МОД/ по длъжности и икономически дейности и отказ от провеждането на преговори за определяне на прагове на МОД за 2018 г. до приемането от социалните партньори и държавата на консенсусен модел за определяне на МРЗ в България.

Работодателските организации  бяха представени от  Васил Велев - председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България и ротационен председател на АОБР, Божидар Данев - изпълнителен председател на Българската стопанска камара, Цветан Симеонов - председател на Българската търговско-промишлена палата,  Кирил Домусчиев – председател на УС на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.