Работодателите искат повече чужди работници

Работодателите поискаха да отпадане или да се промени ограничението общият брой на граждани от трети държави, работещи за местния работодател, да не надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани. Синдикатите обаче категорично възразиха. Това стана по време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Искането на бизнеса беше представено от председателя на АИКБ Васил Велев и подкрепено от  заместник-председателя на БСК Димитър Бранков. Велев аргументира искането за увеличение на прага ог 10 на 30 на сто с реалните нужди на пазара на труда. Поради неблагоприятните демографски тенденции, на всеки сто души, напуснали пазара на труда, влизат едва шейсет и трима, а пет - шест заминават за чужбина. В същото време потребностите растат във връзка с ръста на БВП и на индустрията. Васил Велев подчерта, че има огромен недостиг на човешки ресурси във всички сектори. Той припомни изнесените данни, че БВП би бил с четири милиарда по-голям, ако нямаше този недостиг на човешки ресурси, а според данни на МВФ загубата или пропуснатата полза е още по-голяма - седем процента по-малък БВП или 7 милиарда лева.

Като допълнителен аргумент работодателите посочиха, че в Румъния има цял завод с виетнамски работници, съобщи БТА.

От КТ "Подкрепа" заявиха, че са категорично против предложението на работодателите. "Предложението е в посока осъществяване на трудов и социален дъмпинг и да се задържат заплатите в момент, в който има условия за тяхното повишаване", обяви от името на синдиката Ваня Григорова, икономически съветник на КТ "Подкрепа". Синдикатите са и против предложението да бъде премахнат задължителният в момента характер на обсъждането със социалните партньори в случаите, в които местен работодател е изпратил искане за внос на работници от трети държави, когато броят им надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани.

Григорова заяви, че е крайно време да бъде проведен открит разговор, без мишкуване и с ясни аргументи и доказателства за фактите, базирани на официални данни, не с внушения и неистини - колко и какви са свободните работни места и защо работодателите осъществяват дългогодишен натиск върху управляващите за улесняване на вноса на работници от трети държави в ущърб на българския работник. Тя цитира данни на Агенцията по заетостта към 16 януари 2018 г., които сочат че са обявени само 9511 свободни работни места. Регистрираните безработни към края на декември са над 232 хил. души.

За да прекрати спора, социалният министър Бисер Петков уточни, че промените се правят поради необходимостта до 23 май 2018 г. България да въведе в националното си законодателство изискванията на европейска директива за условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж. доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми "au pair". По неговите думи в тези промени няма изисквания за промяна на броя на наетите чужденци.

По думите на Петков, с директивата се цели да се увеличи привлекателността на ЕС като място за работа в областта на научните изследвания, за придобиване на висше образование и за други културни и социални програми за обмен. В мотивите към законопроекта се отбелязва още, че според изследване на Европейската комисия от 2010 г. от общо 3,7 милиона международни студенти по целия свят 1,2 милиона се обучават в ЕС. В сравнение с общия брой на студентите в ЕС делът на студентите от трети държави намалява и е малко над 5 процента.

В същото време чуждестранните студенти съставляват над 10 на сто от студентите в Австралия, Нова Зеландия и Швейцария. Що се отнася до изследователите, според ЕК ще е необходим още 1 милион изследователи, за да се постигне целта на стратегията "Европа 2020" за увеличаване на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност до 3 на сто от БВП.

От синдикатите и от бизнеса нямат възражения към синхронизирането на законодателството с европейската директива, предложено от министър Петков.

На заседанието бе актуализиран списъкът на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти на българския пазар на труда с три нови единични групи професии, съобщи министърът на труда и социалната политика Бисер Петков след заседанието.

Новите професии са инженер в промишленото производство, инженер-химик и електроинженер. Списъкът се актуализира ежегодно от социалния министър до 31 януари.

Актуализирането е на база на обсъждане в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност и предложения на работодателите. Освен това за професиите, включени в списъка работодателите не са задължени да правят т.нар пазарен тест.