Работодателски приоритети за 2019

Приоритетите на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) за 2019 г. са разпределени в три основни групи, свързани с мерки за подобряването на бизнес климата, ускореното решение на проблемите с човешките ресурси и необходимостта от цялостна реформа в енергетиката.

Рекетът на „зелените”

Евгений Иванов, изпълнителен директор на КРИБ критикува силно дейността на някои екологичните организации, които буквално рекетират и спират инвестиционни проекти. Даде конкретни примери за обжалването на проекти от фирми, които нямат нищо общо като сфера на дейност. „Искаме критерии за екологичните асоциации, така като и за нас като работодателски организации има критерии“ – продължи своето изказване Евгений Иванов. Той обърна внимание и върху необходимостта от по-бърз напредък при присъединяване на България към ERM II, Шенген и ОИСР. „Нужен е нов закон за енергетиката, с който ще можем да решим проблемите за българската индустрия, тази флуктуация в цените от 200 лв. ли 300 лв. за МВт/ч. ни засягат и е пълен абсурд да се твърди, че токът у нас е най-евтин. След заплащане на всички допълнителни такси и налози, вкл. Такса Задължение към обществото, цената му става като цената на тока в Германия. Но в Германия има сериозни отстъпки за индустрията.“ – завърши своето изказване изпълнителният директор на КРИБ.

Цветан Симеонов, председател на БТПП и ротационен председател на АОБР за 2019 г., заяви, че няма как България да просперира, ако електронното правителство не стане факт. „Един от дефектите на икономическата и политическата среда е липсата на електронно правителство, която създава предпоставки за тормоз над бизнеса и корупция. Макар и да е налице поетапното преминаване на регистрите от хартиената към електронната форма темповете са бавни, а всяко едно забавяне спира развитието на страната, както и рефлектира върху чуждестранните инвестиции", каза още той. Симеонов отбеляза и необходимостта от мерки в областта на киберсигурността, тъй като няма публична система или регистър, които да не са се сринали или да нямат пропуски. Той акцентира и върху: разширяване на принципа на действие на обратното начисляване на ДДС с цел предотвратяване на данъчни измами, отмяната на данъка върху дивидента и намаляване с 5% на данъка върху доходите на едноличните търговци и др.

100 срещу 62-ма нови работещи

Васил Велев, председател на АИКБ, акцентира върху мерките за насърчаване на българската икономика – на първо място, регламентиране на равноправни условия за търговия с български продукти и, на второ място, създаване на Национален фонд за реклама на България – не само туристическа, но и за реклама на български продукти като вина, храни, мебели, козметика, фармация. Той взе отношение и по трудовото законодателство: „Нашият Кодекс на труда е на ниво „Индустрия 2“, а сега сме „Индустрия 4.0“, имаме редица предложения за промени на КТ, едно от които е за да има прозрачност и съпоставимост в трудовите и служебни правоотношения /договори да се записват две числа – нетната заплата и общия разход за труд , който включва всички осигуровки равно разпределени (50/50) между работодател и работник/служител, както и данъчните разходи и отчитането им за статистически цели в брутния размер на средната работна заплата“. Председателят на АИКБ съобщи още, че „срещу 100 пенсионирани на пазара на труда влизат 62-ма нови работещи, трудовите ресурси намаляват. Направихме добри стъпки в облекчаване на вноса, но са и нужни още усилия. Предлагаме издаването на карта за достъп до българския трудов пазар /Българска карта/, както и разширяване на функциите на Агенцията по заетостта като доставчик на човешки ресурси от трети страни за нуждите на българската икономика.“

Фирмите и електрическата мрежа

Радосвет Радев, председател на БСК, обърна внимание върху цифровизацията на индустрията и необходимостта администрацията да насърчи процесите в българската икономика по различни способи. „България се конкурира за инвестиции със своите съседи и, за съжаление, губим конкурентни позиции, заради тежките регулации и неадекватните административни процедури. Каквато и да е реклама да направим на страната ни, няма да има ефект, без да се намали тежестта за фирмите“ – продължи своето изказване председателят на БСК. Той обърна внимание и върху проблемите на предприятията при процедурите за свързаност към ел. мрежата и други комуникационни структури, и даде пример с Естония, където достъпът до ел. мрежата се осъществява за 91 дни, а у нас за това са необходими 262 дни (по данни на Световната банка). Българските работодателите са ощетени с 876 млн. лв., заради уж временната антикризисна мярка, действаща вече 10 години, а именно работодателят да изплаща първите три дни за временна нетрудоспособност. Ще настояваме това да бъде променено“, допълни Радосвет Радев.