Равносметка за пенсионно-осигурителната система

„Преди 24 години (19.07.1999 г.) беше приета стратегия за пенсионната реформа в България, очертаваща цели, принципи и задачи на пенсионната реформа. През последните години, като че ли се налага практиката сложните и болезнени проблеми да се решават на „парче“, често с политически, а и не рядко с популистки цели. Струва ни се, че липсва системно разглеждане и решаване на проблемите за пенсионната система, в нейната цялост и взаимообвързаност. 24 години по-късно, БСК смята че е дошло времето за равносметка и осмисляне как се развива системата и да поставим началото на дискусията какъв е пътят напред.“ 

Това каза председателят на УС на БСК Добри Митрев при откриването на работна дискусия на тема „Пенсионно-осигурителната система: състояние, проблеми, визия за развитие“, организирана Българската стопанска камара. Форумът започна с минута мълчание в памет на Иван Нейков – един от водещите експерти, ангажирани с проблемите на пенсионно-осигурителната система. 

В събитието се включиха зам.-министърът на труда и социалната политика Десислава Стоянова, народни представители, представители на Националния осигурителен институт, Комисията за финансов надзор, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Българската асоциация по трудово право и обществено осигуряване, академичната общност, експерти и социалните партньори.

Целта на дискусията бе да се очертаят проблемите и да се набележат възможни решения, гарантиращи устойчивостта на пенсионно-осигурителната система, която претърпява редица изменения през последните две десетилетия. Тези трансформации оказват значително влияние върху нейната стабилност и предвидимост, включително с оглед на дългосрочните тенденции за застаряване на населението, появата на нови форми на заетост и въздействието на технологиите и дигитализацията върху пазара на труда.

В приветствието си към участниците във форума зам.-министърът на труда и социалната политика Десислава Стоянова отбеляза, че темата за устойчивото развитие на пенсионноосигурителната система в България е една от най-важните за обществото ни. „Пенсиите имат съществено значение за жизнения стандарт на една голяма група хора и тези плащания от ДОО за някои от тях са основен източник на доход за преживяване. В тази връзка, бих искала да припомня, че в програмата на правителството тази тема е една от ключовите за периода от юни 2023 г. до декември 2024 г. Надявам се с общи усилия, с подобни форуми да анализираме състоянието на пенсионното осигуряване и да набележим мерки за решение на съществуващите проблеми. Независимо от осъвременяването на пенсиите ежегодно по швейцарското правило, те отново изостават в сравнение с тези в страните-членки от ЕС. Това увеличава риска от бедност сред пенсионерите , сподели Десислава Стоянова и изрази очакване днешната дискусия да диференцира основните направления, насоки и възможности за решаване на проблемите. „Давам си сметка, че е трудно сближаването на различни позиции, но искрено вярвам, че общите усилия ще ни доведат към общата цел – подобряване на качеството на живот на възрастните хора и връщане на доверието към осигурителната система. Важно е да дадем възможност за предвидимост на бизнеса, от една страна, и от друга – за сигурност и закрила на всички осигурени лица в Република България“, каза в заключение зам.-министърът на труда и социалната политика.

Проф. Станислав Димитров, ръководител на катедра "Финанси и застраховане" във ВУЗФ, направи обзор на развитието и състоянието на пенсионно-осигурителната система в периода 2000-2022 г., като отбеляза, че България е с най-ниския брутен коефициент на заместване на дохода от пенсия в ЕС – 36% при средно за ЕС 58%. Според проф. Димитров, необходим е системен подход – разглеждане на трите стълба като част от обща система, разработване на надграждаща концепция и повишаване на информираността относно ползите от осигуряването, особено сред младите хора.

Проф. д-р ик.н. Нено Павлов от УНСС представи академичния и съсловен поглед върху модернизирането на пенсионната система в България. Той отбеляза, че структурната пенсионна реформа след 01.01.2000 г. е една от най-значимите, радикални социални преобразования в България, след тези през периода 1948-1951 г. „Настоящите сложни проблеми на пенсионна система не следва да се търсят във философията и архитектурата на модела от 2000 г., а в допуснатите съществени отклонения в адекватността на вземаните стратегически решения в системата, в недовършената работа през последните 20 години по изграждането на някои  необходими надграждащи компоненти и параметрични промени на триколонния модел“, каза проф. Павлов. Той цитира анкетно проучване сред 1800 респонденти, проведено от Института по философия и социология при БАН през 2023 г. Според данните от проучването, 40% от анкетираните са участвали през 2022 г. в недекларирана заетост, черния и сивия трудов пазар. Паралелно с това, заявяват, че не желаят да бъдат осигурявани и да плащат осигурителни вноски, поради липсата на всякакво доверие към осигурителната система в страната.

Евелина Милтенова, председател на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), очерта историческото развитие и актуалното състояние на системата за пенсионно осигуряване, и представи вижданията на пенсионните фондове за бъдещето на тристълбовия пенсионен модел в България. Г-жа Милтенова информира, че в системата на допълнително задължително пенсионно осигуряване оперират 10 пенсионни компании - универсални пенсионни фондове (УПФ) и професионални пенсионни фондове (ППФ). УПФ управляват активи в размер на 18.2 млрд. лв. и имат 3,987 млн. клиенти, а ППФ управляват активи в размер на 1.46 млрд. лв., като клиентите им са 324 хил. лица, работещи при тежки условия на труд. В допълнителното доброволно пенсионно осигуряване оперират също 10 компании – доброволни пенсионни фондове (ДПФ), които управляват активи в размер на 1.35 млрд. лв., а клиентите им са общо 653 хил. души. Средствата в УПФ, ППФ и ДПФ се съхраняват и управляват по лични партиди на клиентите. Нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване вече надхвърлят 21 млрд. лв., подчерта Евелина Милтенова. Тя информира, че през първото полугодие на 2023 г. на осигурените лица и техни наследници са изплатени 30 млн. лв. от задължителните фондове (УПФ и ППФ) и 47,4 млн. лв. от доброволните фондове. 1695 души получават пожизнени пенсии, а 14401 души получават разсрочени плащания със среден месечен размер от 399 лв. Според председателя на БАДДПО, необходима е предвидима, дългосрочно ориентирана нормативна рамка, гарантираща стабилност и доверие в пенсионната система, както и елиминиране на противопоставянето на допълващите се солидарен стълб и капиталови схеми. Според Милтенова, сред целите на политиките, свързани с пенсионното осигуряване, следва да бъде повишаването на финансовата грамотност и заинтересованост на осигурените лица, както и създаване на възможност за лицата да избират фондове с различен инвестиционен профил, базиран на жизнения цикъл - „мултифондове“. Председателят на БАДДПО отбеляза, също така, че е необходимо преразглеждане на размера на осигурителните вноски за ДЗПО и тяхното плавно увеличаване до 10% с цел постигане на по-висок коефициент на заместване на трудовите доходи и по-малък натиск към солидарния стълб и преодоляване на натрупаните дефицити в него.

„Обещават“, че в замяна на редовно внасяне на вноски през годините на работа, хората могат да разчитат на пенсионната система за доходи в период от време (на пенсиониране). За да функционират ефективно, пенсионните системи трябва да бъдат организирани така, че тези обещания да предоставят стабилен, предвидим и адекватен източник на пенсионни доходи за всеки участник“, каза от своя страна Албена Великова от Българската асоциация по трудово право и обществено осигуряване. Според нея, на предвидимостта на пенсиите се обръща сравнително малко внимание, тъй като досега дебатът се фокусира върху сравнения, използващи изкуствени сценарии, при които събитията винаги се развиват по предвидим начин. Албена Великова подчерта, че предсказуемостта позволява на отделните лица и обществото, като цяло, да планират по подходящ начин финансирането на желаното ниво на пенсионен доход, така че наличните ресурси при пенсиониране да не са нито прекалено високи (т.е. да е заделено твърде много за пенсиониране), нито твърде ниски (да причинява твърде голям спад в стандарта на живот при пенсиониране). „Когато говорим за пенсионните системи, се фокусираме върху времето на старост, което категорично не е вярно, тъй като голяма част от осигурителните случаи не са свързани непременно с хората в пенсионна възраст. Голяма част от младите хора също ползват различни видове обезщетения“, подчерта Албена Великова и добави: „Трябва да осигурим такъв модел на събиране на вноски, който да е разбираем за хората“.

Зам.-председателят на БСК Мария Минчева представи резултатите от работата на Групата на високо равнище „Бъдещето на системите за социалната защита и социалната държава“ (ноември 2021 – декември 2022 г.) към Европейския стълб за социалните права. Групата, съставена от 11 експерти, представи през февруари т.г. доклад, включващ 21 стратегически препоръки, насочени към държавите-членки и Европейския съюз. В доклада се анализират четири ключови мегатенденции, през призмата на целия жизнен цикъл (life-corse perspective): 1. Негативни демографски промени (застаряване на населението и натиск върху устойчивостта на системите за социална защита); 2. Нови форми на заетост, вкл. увеличаване на нестандартната заетост - икономика на споделянето, платформена икономика, гиг икономика, икономика на сътрудничеството, икономика при поискване и peer-to-peer икономика, които изискват нова трудово-правна регулация и покритие за осигурителни рискове; 3. Дигитализация и технологични промени; 4. Климатични изменения и зелен преход. 

„Застаряването на населението оказва въздействие върху финансовата устойчивост на системите за социална защита, изискващи по-висока заетост и преоценка на традиционните „граници“ на икономически активния живот. Високите равнища на заетост са необходими, за да може всички домакинства да получават доходи от труд и да се осигури устойчивото финансиране на публичните разходи. Предизвикателство представлява участието на жените на пазара на труда, младежката безработица и участието на пазара на труда на хората с увреждания“, подчерта Мария Минчева. Тя отбеляза, че се очаква разходите за финансиране на системите за социална защита да нарастват през следващите десетилетия, в резултат на въздействието на мегатенденциите. Структурата на финансирането на социалната държава в ЕС е относително стабилна за периода 1995-2021 г., но с постепенно нарастване на ролята на данъците и леко намаляване на тази на социалните вноски. Според авторите на доклада, ще са необходими нови източници на приходи, дори ако разходите за социална защита растат само със същия темп, както през последните 25 години (между 1995 г. и 2020 г. общите държавни разходи за „социална защита“ в ЕС се увеличават от 19,4% от БВП на 22,0%). Направени са противоречиви предложения, свързани с промяна на данъчните системи на държавите-членки, в т.ч. за разширяване на данъчната основа, премахване на преференциалните данъчни режими, вкл. и нов данък, вдъхновен от общия социален принос (Contribution sociale généralisée) във Франция - допълнителен данък при източника върху всички доходи, а не само доходите от заетост, обвързана с финансирането на социалната защита. Едновременно с това са отчетени ограниченията пред опитите за повишаване на данъците. Общата фискална тежест в ЕС вече е относително висока, а глобализацията позволява на фирмите да напуснат държави, които повишават данъците или заплашват да го направят. Според европейските бизнес организации, всички предложения трябва да се разглеждат в национален контекст – структура и темп на развитие на икономиката на страната, пазар на труда, култура, нагласи и традиции.

Тенденциите на пазара на труда и в сферата на демографията бяха представени в рамките на днешния форум от Йордан Димитров от Балканския институт по труда и социалната политика. Той подчерта, че в периода 2000-2022 г. населението в трудоспособна възраст у нас намалява приблизително с около 1 млн. души, а близо три пъти по-малък е спадът на населението над трудоспособна възраст. Постоянна е тенденцията на влошаване на коефициента на възрастова зависимост, както и на коефициента на демографско заместване. Успоредно с това, коефициентите на заетост и на икономическа активност нарастват. Намалява и относителният дял на незаетите и неучещи младежи на възраст 15-29 г. Резервите за преодоляване на дефицитите в системата за социално осигуряване, според Йордан Димитров, са в увеличаване на доходите на база по-висока производителност на труда и увеличаване на базата на работещите в България чрез привличане на пазара на труда на мигранти, младежи/учащи, възрастни над 65 г., хора с увреждания, майки с деца и грижещи се за близки, работа на непълен работен ден и изсветляване на недекларираната заетост. „Необходимо е групите, които са резерв за пазара на труда, да бъдат таргетирани и стимулирани да работят чрез преодоляване на пречките за предоставяне на заетост (вкл. повече услуги за гледане на деца, услуги за дългосрочна грижа за хора с увреждания и др.)“, смята Йордан Димитров. Необходимо е, също така, редуциране на административните пречки и срокове за привличане на работници от други страни.

Акценти от втората част на дискусията:

Деница Сачева – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика при 49-то НС:

Действително много теми се отвориха едновременно, много въпроси имат нужда от реакция. Благодаря за този форум и се надявам да не остане единичен и бутиков, а поставените днес теми да се върнат обратно в центъра на основните политики, за които говорим. Това са важни и сериозни въпроси и те изискват дългосрочни политики, сериозни инвестиции и усилия и, ако няма голяма обществена подкрепа, ще продължим още доста години да си говорим за пенсиите и МРЗ само като номинални числа и да следваме вълната от общ популизъм.

Радвам се, че поставяме всички тези въпроси, защото бях на 21 години, когато започнах работа в МТСП, добре си спомням всички дебати около съвременния модел, помощта, която получавахме от Световна банка и др., за да бъде разработен този модел. Отново трябва да имаме такива стратегически документи, които се правеха преди 20 години, които слагаха съответните индикатори, имаха своята икономическа обосновка и имаха ясни социални измерения и след това бяха приложени на практика и обезпечени финансово. Ако не се върнем към този стар, класически модел по правене на стратегии, няма да има никакъв смисъл и няма да направим и една крачка напред. Очаквам от МТСП да подходи отговорно по отношение на този прословут анализ и той трябва да съдържа всички тези предизвикателства, за които говорим днес.

Аз също смятам, че тристълбовият модел няма алтернатива. Рано е още да кажем дали той работи или не, защото пенсиите от третия стълб се изплащат от скоро. Не трябва да говорим за конкуренция между първия и другите стълбове. 

Трябва да говорим много повече за заетост и за увеличение на базата на хората, които се осигуряват, за намаляване на сивата икономика и осъвременяване на трудовото законодателство. Трябва да разберем, например, защо младите хора не се осигуряват. Изобщо трябва да разбираме какви са истинските причини за даден проблем, за да можем да го решаваме.

Недоверието в институциите е много сериозно и да говорим в момента за увеличаване на вноската не е политически, а обществено неприемливо, защото ние сме големи длъжници на това да докажем, че можем да управляваме обществени пари ефективно. Когато говорим за увеличаване на вноски, трябва да погледнем холистично - и за данъците, и за вноските, и за здравното осигуряване.

Бъдещите пенсионери няма да са като моята майка. Всички ще имаме много по-различни искания и очаквания от пенсионната система. Когато говорим за социалното подпомагане, бих добавила и сектора на социалните услуги, защото възрастните хора ще се увеличават и за тях не е важно само да имат пари, но да имат и услуги. Фонд за дългосрочна грижа също е тема, която трябва да бъде поставена в обществото и да се потърси начин чрез преструктуриране на вноските и да се види какво може да се направи в тази насока. Тепърва над 750 млн. лв. ще бъдат предоставени чрез НПВУ за социални услуги за възрастни хора.

Важно е да обърнем внимание и на мобилността на работната сила и всички теми, свързани с това, трябва да се взимат под внимание. Ако моята майка 40 години е работила на едно място, то моето дете може да има 40 работни места и част от тях да са в различни държави.а устойчивостта на социално осигурителните системи в рамките на ЕС все повече ще зависи от решенията, които са свързани с мобинлост. И да не забравяме, че НОИ не се грижи само за пенсионерите, но и за безработните, за майките и за редица други категории, за които трябва да мислим, когато говорим за устойчивостта на осигурителната система.

Трябва да запазим модела, да го осъвременим, да погледнем аналитично в бъдещето и да комбинираме солидарност и лична отговорност, вкл. ограмотяване на хората.

Георги Гьоков – член на Комисията по труда, социалната и демографската политика:

Или трябва да вдигаме субсидиите, или осигуровките – трети вариант няма.

Има предложение, когато се осъвременяват пенсиите от 1 юни, но да се взима по-големият дял – което е по-високо, то да се взима.

Не съм привърженик на преизчисляването на пенсиите, но когато взимаме на база на препоръки за увеличаване на тежестта на определена осигурителна година, нормално е да пристъпим към преизчисление.

Любомира Язаджиева – Директор е на Дирекция "Пенсии" в НОИ:

Дефицитът расте. Трябва да се търсят начини да се обърне тенденцията. Повече хора на пазара на труда с по-високо възнаграждение – това са основните пътища това да се случи. Другият вариант е повишаване на размера на осигурителната вноска за първия стълб. Третата възможност е социално неприемлива, тъй като означава спиране на ръста на пенсиите.

Рисковете, пред които се изправяме, са трудно прогнозируеми и трудно могат да залегнат в дългосрочните разчети.

Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор:

Прегледът на системата, анализът липсват и са малко форумите, на които могат да се обменят ценни мисли, и то от доайени в темата. Не бих си позволила да коментирам първия стълб, но мога да кажа, че не е нужно да се прави разделение между отделните стълбове. Тази система, която преди толкова години е въведена, дава своята ефективност. Ако прегледаме всички международни доклади и европейската практика, ще видим, че голяма част от страните се насочват към система като нашата – плащане на дефинирани вноски. Моделът очевидно работи и е добре оценен.

Третият стълб (ДПО) е система, която трябва да се развива, но може би трябва да има по-сериозни данъчни облекчения към участниците в него и може би не обясняваме достатъчно добре какви са плюсовете и минусите. За голямо съжаление, голям е процентът на хората, които не се интересуват, и особено младите хора. Знаете, че има служебно разпределение при първоначален избор и този процент е над 80. Това означава, че може би и системата на образованието би могла да помисли в посока за развиване на програми за финансова грамотност.

Това, че нашата система не е идеална, всички сме наясно. Бихме могли да я подобрим, на първо място, чрез въвеждане на мултифондова система. Това е начинът за преодоляване на различните флуктуации в пазарите и по отношение на лицата с различни години натрупвания, тъй като системата е още млада.

Хасан Адемов – експерт по пенсионно осигуряване:

Когато стартира съвременният вариант на пенсионната система, целите бяха свързани със създаването на устойчива пенсионна система. В началото бяха заложени различни параметри и формули. Аз съм категоричен противник на това да се разглеждат отделно първият и останалите стълбове, защото те трябва да са взаимно допълващи се, а не конкуриращи се. Да се върнем към едностълбов модел е казуистика.

Сближаването на минималния към средния размер на пенсията е силно притеснително, защото тези, които получават минимални пенсии, в голямата си част нямат почти никакъв принос към осигурителната система. Трябва ли тогава да се чудим на нарастващия дефицит?! Да разчитаме само на увеличаване на осигурителни вноски (отделно, че това е непопулярен политически ход) е нереалистично. Истината е, че през 2001 г. намалихме осигурителните вноски и рязко се увеличиха приходите. За съжаление, в момента нещата са съвсем различни. Трябва да видим по какъв начин ползваме парите от европейската солидарност. Трябва да увеличим конкурентоспособността на икономиката.

Що е то пенсия? Доход, заместващ доходите от труд, най-общо казано. Може ли пенсионният доход да задоволи всички потребности, които са били налични по време на трудовия живот? Тук идва мястото на социалното подпомагане.

Често се говори за това, че трябва да се направи анализ на пенсионната система. Анализите най-често се правят от експерти, а се изпълняват от политици. Особено дългосрочните стратегии кой ще ги изпълнява? Да припомним, че концепции за развитие на пенсионната система са правени досега. В тези концепции има анализ, написани са мерки и, ако четем сериозно тези документи, трябва да сме наясно, че какъвто и анализ да направим, той няма да свърши работа, ако няма кой да приложи мерките. Въпросът е да се вземат политически решения, а те особено в парламенти като последните 2-3, могат да взимат решения с твърде висока обществена цена. Социалното осигуряване, освен система, е и политически проблем.

Швейцарското правило вършеше работа, докато осигурителният доход не започна да расте по-бързо от инфлацията. 

Когато говорим за капиталови схеми, рискът се поема от лицата, затова е нужна определена грамотност.

Любомир Дацов – член на Фискалния съвет:

Последните три години е налице политически риск и това се отразява и върху стабилността на пенсионната система. Тенденциите и в България, и в Европа, предполагат два подхода. Единият е затягане на системата и акцентиране върху първия стълб, като плавно отидем към промяна на системата от осигурителна към финансирана от данъци. Другият вариант е повишаване на доходите и увеличаване на приходите при задържане на разходите. Необходимо е вкарване на допълнителна гъвкавост в системата. Тристълбовата система беше направена, за да не носи цялата отговорност първият стълб. Добре е да се погледнат различните системи и практики в света. Например, в Австралия всеки е задължен да се осигурява, но не задължително в стълб, но може да направите инвестиция в жилище.

Търсенето на резерви за пазара на труда сред хората с увреждания е пожелателно. Отношението към хората с увреждания в България е, меко казано, враждебно.

Няма как да се прави политика на база формула и автоматизъм, защото тя сама по себе си елиминира политиката. Особено когато формулите са базирани на сгрешени статистически допускания. А ние в момента управляваме системата на база на такива формули. Например, формулата за определяне на минималната работна заплата.

Желанието на политиците да увеличават пенсиите

До 20% финансиране от бюджета е поносимо.

Цветан Симеонов – председател на БТПП и ротационен председател на АОБР:

Тристълбовата система е приемлива. Какво трябва да се оправи? Започваме от МРЗ и минималния осигурителен доход, за които трябва да има обективни критерии и механизъм, и социалните партньори да имат думата по въпроса. Делът на вноските между работник и работодател трябва да се изравнят. За работата след пенсионна възраст наблюдаваме две тенденции – тези, които са по-неквалифицирани, бързат да се пенсионират, а хората с по-висока квалификация продължават да работят и след пенсиониране. Таванът на пенсиите трябва да расте. За максималния осигурителен доход също са нужни критерии и механизъм. Необходимо е стимулиране на третия стълб – 60 лв. е смешно.

Увеличаването на пенсионната възраст го направихме плавно и се вижда, че това работи добре (вижте какво стана във Франция, например, заради резкия скок на пенсионната възраст). Трябва всички промени да ги правим така – плавно. 

Публичният сектор има нужда от оптимизация

Не съм съгласен с оценката, че българите не са толерантни към хората с увреждания. Напротив, българският народ е изключително толерантен.

Страна като нашата, която има добра система на данъчно облагане и достига балансиран бюджет, най-грешната стъпка би била да се тръгне към увеличаване на данъците или въвеждане на нови.

Подоходният критерий е нужно да се въведе във възможно най-голяма степен.

Нивото на отделните елементи в системата трябва да се преценява след преговори между работодатели и синдикати.

Пламен Димитров – президент на КНСБ:

За тристълбовия модел мисля, че няма някой да е против. Трябва да търсим най-добрия баланс, но няма алтернатива този модел.

Всички права трябва да бъдат запазени, независимо от дела на субсидиите. Вътре в системата и особено в първия стълб имаме и важния принцип на адекватност. Когато адекватността на минималната пенсия я няма… Трябва да има адекватност и на реалните разходи – праг на бедност. Привеждането на минималната пенсия близко до прага на бедност не е популизъм – това е елемент от солидарността на системата, на първия стълб. Не би трябвало да се поставя под съмнение привеждането на минималната пенсия в размер на адекватност. Това е част от съгласието за пенсионния модел.

Второ, тук се каза как се финансират нещата. Да, за заетостта нека се увеличава колкото може, но съм песимист, че има големи резерви пазарът. Недекларираната заетост е големият резерв. Нови данъци, да! Необходимо е преструктуриране на данъчната система, така че да стане по-модерна. Къде е, например, данъкът върху финансовите транзакции? Дигитални данъци, данък върху имущество, капитал и др. които могат да заместят данъка върху труда в някаква степен. Нека поне част от фондовете да балансираме.

Съотношението между минимален и максимален доход беше 10 МРЗ, но няма как да го възстановим, но защо да отричаме обвързването с формули? Формули, които дават някакви минимални нива, не твърди формули. Да има праг и той да е ясен колко е и нагоре социалните партньори да имат право да кажат. Това дава сигурност и изземва от политиците възможността да взимат популистки решения, като възможността да се преизчисляват пенсиите. Пенсиите трябва да се определят веднъж, но да се осъвременяват адекватно.

Вноските в никакъв случай 50:50! 60:40 е постигнатото и няма начин то да бъде променено!

Социалното подпомагане дали има роля тук? Малко се говори. Аз намирам роля, но не за допълване на минималната пенсия. Все пак това е минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст, която се получава, след като са изпълнени условията стаж и възраст.

Увеличаване на вноските за втория стълб – категорично да!

Димитър Манолов – президент на КТ „Подкрепа“:

Системата беше програмирана да е тристълбова, но в момента моделът ни реално е петстълбов. И големият въпрос е как да направим възможно тези пет стълба да си взаимодействат по най-добрия начин. Грешно е да носим всички яйца в една кошница, затова трябва да запазим този многостълбов модел.

Необходимо е премахването на входящата такса в пенсионните фондове. Трябва да се коригира начинът, по който се изчислява доходността на частните пенсионни фондове.

Системата трябва да се пренареди, така че да започне да работи за тези, които внасят средства във фондовете, а не за самите фондове.

Ако сложим таван на държавното участие в бюджета на ДОО, алтернативата е да увеличим вноските.

Когато 70% от българските работници си купят от третия стълб, тогава въведете мултифондовете.

Мария Минчева – зам.-председател на БСК:

Тристълбовия модел е безалтернативен, при изправяне на всички съществуващи дефекти. Да разчитаме само на солидарен стълб е неадекватно като очакване. Трябва да бъдат насърчавани хората да инвестират в своето бъдеще и да им обясняваме, че пенсионната система не е за пенсионерите, а за младите хора.

Минималната пенсия, която не е съобразена с приноса, реално нараства и става почти колкото средната. Трябва да следим тези съотношения!

Ние нямаме критерий какво значи „адекватност на пенсията“. Но говорейки за адекватност на минималната пенсия, за мен лично ми се бие хем тя да е въз основа на приноса, хем размерът й да е адекватен. Колко от пенсионерите, получаващи минимална пенсия, имат необходимия принос към осигурителната система?

ДРУГИ УЧАСТНИЦИ (ГОСТИ):

Проф. д-р Мария Средкова: Разочарована съм, че при обсъждането на пенсионната система не участват юристи. Много съжалявам от това, което виждам като продукция от Народното събрание. 

Ася Гонева (КНСБ): Години наред коментираме съществуването на възможност за деклариране внасянето на осигурителни вноски, без те да са ефективно внесени. Това поставя под сериозен риск фондовете, особено втория стълб. Не бива да забравяме, че не всички имат втори стълб и пенсионната система има ангажимент към хора, които са изпълнили всички условия, които законът е искал от тях. Те не са виновни, че условията са се променили, и не значи, че те трябва да бъдат наказвани. Затова минималната пенсия е изключително важен елемент. 

Даниела Петкова (ПОК Доверие): Няма еднозначно позитивно отношение към въвеждането на мултифондове. Няма нищо страшно в тях, те са в интерес на хората, защото всеки според възрастовата си категория ще има възможност да е в ниско-, средно- или високорисков фонд, при това – напълно доброволно. Така ще се разпредели рискът според категорията на хората. 

Добри Митрев (председател на БСК): Когато поканих някои от присъстващите тук по тази тема, те казаха „защо си слагаш таралеж в гащите“. Не че съм мазохист, но реших да опитам с таралежа, защото ние сме дълбоко убедени, че когато експерти и интелигентни хора седнат на една маса и разговарят извън телевизионните студия и парламентарната трибуна, се получава един много по-смислен разговор. Днес се опитахме да поставим началото на един действително спокоен, експертен, приятелски разговор. Радвам се, че не се върнахме към едни разговори за национализация на средствата във втория стълб. Оценяваме, че за относително краткото съществуване на този модел у нас той показва предимствата си и вече почти никой не отрича тристълбовия модел. Ако има някакви противоречия между нас и синдикатите, те не са в целите, а в стъпките, с които да достигнем тези цели. Разбира се, можем да изчистим системата от допуснати вече грешки. Сигурно ще направим и нови грешки, защото не сме съвършени. Но се надявам все пак да вървим заедно, за да търсим заедно добрите решения.

Десислава Стоянова (зам.-министър на труда и социалната политика): Това, което лично мен ме успокоява, е че експертизата е много дълбока и тя не се брои само на пръстите на двете ръце. Убедена съм, че ако си обединим усилията, тази посока на промяна ще стане път. Независимо от различните мнения, първата стъпка вече е направена и това ще ни даде сериозен тласък да продължим напред. Ще има развитие, ще направим следващи дискусии. Всички съвети и предложения, които дойдоха от днешната дискусия, ще бъдат доразвити и съм сигурна, че заедно можем да постигнем поставените цели.