Разград и Силистра - богатите бедни

Елица Стефанова
Най-трудно се живее в областите Разград и Силистра, показва изследване на Института по пазарна икономика (ИПИ). Защо това е така при идеалните природни условия? EconomyNews.bg проучи заетостта, безработицата и свободните работни места в тези области, работещите предприятия и средната работна заплата. Ето данните:

По данни на НСИ, Агенция по заетостта, общини
*Към 10 януари 2014 г., обявени в бюрата по труда

Справка в е-Трудова борса на Агенцията по заетостта показва, че в Разград се търсят специалисти като учители, строители, животновъди, медици. С изключение на един, договорите са срочни, а единствената обявена заплата е от 310 лв. за строител в Кубрат. Ситуацията в Силистра е сходна от гледна точка на малкия брой обявени свободни работни места. Заплатите започват от 310 лв., а най-високата обявена е 526 лв. за оператори на подвижни съоръжения в областния център. Повечето договори са безсрочни. Търсят се още секретари, медицински сестри, печатари, ковачи, чистачи, готвачи.

В двете противоположности са последните големи бизнес новини от двете области.
Разград може да се похвали с нов завод за биотехнологични и фармацевтични продукти, изграден от дружеството „Хювефарма” АД, чрез дъщерното си дружество „Биовет” АД . Инвестицията е на стойност 30 млн. евро. Създават се 220 нови работни места за високо квалифицирани специалисти – биолози, химици, инженери. Мажоритарен собственик на "Биовет" е компанията "Хювефарма", в която основни акционери са братята Кирил и Георги Домусчиеви.
Паралелно, в Силистра се срина структуроопределящото предприе „Меком”. Областната дирекция по безопасност на храните в Силистра разпореди в края на 2012 г. прекратяване на дейността на месопреработващата фирма, след като в складовете й бяха открити 4280 кг негодно за употреба дълбоко замразено месо. През лятото на същата година чрез сделки на Българска фондова борса – София клиенти на Експат Капитал АД и на Експат Асет Мениджмънт ЕАД придобиха 22 млн. акции на Меком АД, което е приблизително равно на 39.28% от капитала на дружеството при пазарна цена 0.102 лв. за акция. Оказа се обаче, че инвеститорите са придобили едно практически източено предприятие. Към момента случаят не е разплетен.

Разград „води” на иначе идентичния като брой жители Силистра* заради футболния си отбор ПФК Лудогорец, чийто собственик е един от братята Домусчиеви – Кирил. „Лудогорец е успешен бизнес модел. И преди съм казвал, че всичко е структурирано като един бизнес, изграден на зелена поляна. Всичко функционира и дава резултати. Нашата цел е да надграждаме спрямо нашите възможности и възможностите на българската действителност“, сподели в телевизионния ефир предприемачът, собственик на втория в класирането на А група на родното първенство и поставения под номер 40 в Топ 200 на най-добрите клубове в света за изминалата година.

Именно покрай развитието на футбола през последните две-три години известен тласък е получил строителният бранш в Разград, но ефектът от това не е постоянен.
Защо обаче въпреки наличието на няколко добре работещи промишлени предприятия, областта се нарежда на едно от последните места в страната?
Структурата на местната икономика значително се отличава от тази на страната като цяло и говори за изостаналост, отбелязват икономистите от ИПИ анализ от 2013 година. Секторът на услугите създава едва половината от брутната добавена стойност, а индустрията и селското стопанство си поделят по четвърт. От сектора на услугите над половината предприятия са в сферата на търговията, ремонта и техническото обслужване на моторни превозни средства. Силно развити са фармацията, ветеринарната медицина, хранителната промишленост.
Броят на предприятията от нефинансовия сектор на глава от населението е едва 65% от средния за страната. Инвестиционната активност също е слаба, макар и бързо да нараства през 2011 г. спрямо 2010 г. Същевременно се наблюдава изтегляне на чужди инвестиции за същия период.
Поради тези причини, не се създават достатъчно работни места, съответно доходите на домакинствата са сравнително ниски, намалява удовлетворението от стандарта на живот и в крайна сметка обезлюдяването продължава - населението е спаднало с една пета за последните 12 години. Доходът на лице от домакинство достига 3131 лв. през 2012 г., или 72% от средния за страната. През последните три години се наблюдава трайно висока безработица от над 20%. Коефициентът на заетост на населението на 15 и повече навършени години е един от най-ниските в страната - 40,6% за 2012 година.
Положително е, че местната администрация се справя сравнително добре с усвояването на средства по оперативните програми на ЕС. Към 2012 г. разплатените средства са 244 лв. на глава от населението, което е добър резултат за страната.
Пътната инфраструктура започва да се подобрява едва през последната година с рехабилитацията и разширението на пътя Русе - Разград - Шумен - Варна.
Има още много работа по отношение на разширяването на канализационната мрежа и на пречиствателните станции.
И все пак област Разград заема 18-о място по икономическо развитие сред общо 28 области на страната, измерено по показателя БВП на глава от населението. Спрямо кризисната 2009 г. Разград бележи подобрение и се изкачва със седем места нагоре, като изпреварва с малко съседните области Шумен и Търговище.

От своя страна, Силистра е дунавски град, с две пристанища в областта, проект за трети мост с Кълъраш и част от трансевропейски транспортен коридор. Въпреки това тя е най-бедната област в страната с БВП на глава от населението от 4485 лв., или едва 48% от средното за страната, отново според регионалните профили на ИПИ. Стопанската активност е ниска, броят на предприятията на 1000 души от населението е 32, което е далеч от средната за страната стойност (50). В периода 2007-2011 г. броят на фирмите нараства с 310, но това са основно микропредприятия, които в преобладаващата си част са без наети служители.
Като сериозен проблем се очертава липсата на чуждестранни инвестиции в областта. Област Силистра се характеризира с най-ниските привлечени преки чуждестранни инвестиции на глава от населението в страната, които намаляват през 2011 г., тоест наблюдава се нетен отлив на чужди инвестиции, отбелязва анализ на ИПИ.
Подобно на Разград, Силистра има специфична структура на икономиката. Характерен за нея е високият дял на селското стопанство в брутната добавена стойност - 24,6% (най-висок дял на първичния сектор в страната през 2011 г.), който е по-висок от този на промишлеността (19,1%). Липсата на инвестиции и структурата на местната икономика обясняват до голяма степен лошото състояние на пазара на труда. През 2012 г. средногодишният коефициент на безработица е 16% (12,3% за страната) и отбелязва третия най-голям ръст на годишна база. Заетостта е четвъртата най-ниска в България - 39,4%. При тези условия средният доход на лице от домакинството (3337 лв.) също е значително по-нисък от този в страната (4327 лв.) за 2012 година.
И тук, слабата икономическа активност до известна степен се компенсира от сравнително добрата активност на местните институции за привличане на средства по оперативни програми на ЕС. Към края на 2012 г. са усвоени средно 163,2 лв. на човек от населението, като стойността е близка, но все пак е по-ниска от средната за страната (171,4 лв./човек). Областта е с най-голям брой на земеделските стопанства (13 500) в Северния централен район, като селското стопанство допринася за 18% от заетостта. На човек от населението се падат по 14,4 дка обработваема земя, което е над два пъти повече от този показател за страната.

Структурата на икономиката в двете области очевидно е твърде специфична и това пречи на нормалното й функциониране. Шанс за местните хора са еврофондовете, развитието на инфраструктурата и използването на трансграничните и трансевропейските пътища и връзки.

*Силистра има 38 849 жители, а Разград - 35 395, по данни на ГРАО от юни 2013 г.
 Снимка: Община Силистра