Разкопките на "Лъвов мост"

Има предложение стъпката на римския мост да бъде експонирата край Лъвов мост в столицата, каза д-р Тодор Чобанов,заместник-кметът на Столична община  в интервю за агенция Фокус.

Как напредват спасителните разкопки на „Лъвов мост“?
Тодор Чобанов: Работата върви до момента стриктно по график, екипът археолози върши професионално своята работа въпреки трудните условия. През последния уикенд имахме и посещение от директора на Националния археологически институт с музей, г-н Вагалински, който оцени високо професионалните усилия на разкопвачите. За нас неговата позиция е от голямо значение, тъй като именно НАИМ при БАН е домакин на Теренния съвет, който де факто контролира професионалните аспекти на нашата работа.
Фокус: Какво е намерено до момента, споменахте, че вероятно се откриват фрагменти от римската епоха?
Тодор Чобанов: Действително от самото начало бяхме в очакване да се открият основи от съществувалия на това място римски мост, изграден в І-ІІ век. Очакванията ни се оправдаха и колегите действително регистрираха една от стъпките на моста, макар и доста разрушена. Откриха се и следи от няколко напречни стени, изградени вътре и вкопани в някогашното корито на реката, които са предпазвали същинския мост от течението. Тази техника за укрепване на подстъпи към мостове се използва почти непроменена и до днес, от съвременните строители. Друг интересен факт, който се изясни в хода на работата е , че съществувалия до края на ХІХ век „Шарен мост“, предшественик на „Лъвов мост“, за който има запазени снимки и гравюри, на практика е използвал трасето на стария римски мост. При строежа на „Лъвов мост“ обаче мостовото съоръжение е изместено настрани, така че да оформи една права ос с изграждащия се булевард „Мария Луиза“.
Фокус: Бяхте споменали, че в края на ХІХ век, при строежа на „Лъвов мост“ е имало значителни изкопни работи на терена?
Тодор Чобанов: Естествено, че за да се изгради мостът, се е наложило доста да се разкопае теренът. Отделно, за укрепването на коритото на реката, също са проведени мащабни изкопни работи. През ХХ век са изградени канали и колектори, без да са провеждани археологически разкопки преди това, като също се е слязло на нивата от римската епоха. В резултат на това край разрушените структури от античността се намират предмети от ХІХ и ХХ век.
Фокус: Каква ще е съдбата на находките?
Тодор Чобанов: Очакваме в най-кратки срокове междуведоствена комисия, назначена от Министерството на културата, да се произнесе по напредъка на работата. Някои експерти предлагат стъпката на римския мост, въпреки силно разрушеното й състояние, да бъде консервирана и реставрирана, след което експонирана край самия Лъвов мост. Това е едно интересно решение, което ще позволи да демонстрираме нагледно две хилядолетия мостова традиция на това място.
Фокус: А какво ще се случи със самия „Лъвов мост“?
Тодор Чобанов: Оригиналният „Лъвов мост“ ще бъде консервиран и реставриран, ще бъдат поправени и допълнени както настилките, така и парапетите, оригиналната осветителна система с канделабри и ковани декоративни елементи. Разбира се, ще бъдат консервирани и реставрирани и четирите лъва. Вече се подготвят водещи специалисти, като се надяваме работата по лъвовете да се поеме от уважавания от нас скулптор и реставратор г-н Марин Марков, който се отличи с великолепната работа по паметника на Васил Левски и паметника на Цар Освободител.
Фокус: Какво всъщност символизират фигурите на лъвове?
Тодор Чобанов: Точно както при Апостола на свободата лъвовете символизират български революционери. Оприличаването на Левски с лъв е било много популярно в онази епоха се е използвало като модел, за да се почете паметта на обесените на това място Стойчо Рашков, Тодор Малеев и Георги Стоицев. Малко хора знаят, че самият Лъвов мост е замислен като мемориал на тези герои.