АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Подкрепата за еврозоната бележи осезаем ръст сред българите спрямо пролетта на 2024 г. Доверието към еврото в България е нараснало с 9 пункта до 46% въпреки отчетената през годините поляризация на общественото мнение.
Дас обясни, че идеята за обща валута на БРИКС е лансирана от една от страните членки на формата, но че макар и да е имало някои обсъждания, не е постигнат напредък в тази посока. Дас допълни, че страните от БРИКС са разпръснати по целия свят, докато за успеха на еврото е помогнало съседството на държавите от еврозоната.
Присъединяването към услугата за незабавни разплащания в евро е в изпълнение на дейностите в областта на платежните системи по Националния план за въвеждане на еврото в Република България.
Според 79 на сто от участниците в допитването еврото е нещо добро за ЕС, а според 71 на сто общата валута носи ползи за тяхната страна от еврозоната. За 61 на сто е добре монетите от 1 и 2 евроцента да отпаднат. Това мнение не се споделя от мнозинството от участниците от Испания, Кипър и Гърция.
Проучването отчита най-високото равнище на доверие в ЕС, в еврото, европейците имат по-оптимистична представа за бъдещето. 51% от европейците имат доверие в ЕС, като най-високо е то сред младите хора на възраст между 15 и 24 години (59%). 51% от европейците заявяват, че се доверяват на ЕК.
България незаслужено не беше приета за пълноправен член на Шенген, смятат 53% от анкетираните. Според 29% страната ни заслужено не беше приета за пълноправен член, а 18% са отговорили, че не могат да преценят.
Във връзка с целта на страната ни да приеме еврото за своя национална валута гуверньорът на БНБ изтъкна, че трябва да се провежда разумна макроикономическа политика с акценти спешно дисциплиниране на фискалната позиция и хармонизиране на монетарните и фискалните условия в България.
Положителната перспектива отразява изгледите на страната за членство в еврозоната, което би довело до по-нататъшни подобрения на показателите за външната позиция на страната. Fitch Ratings счита, че е налице широк политически ангажимент на национално и европейско ниво за приемане на еврото.
Страна като Румъния не може да изпълни целите си - магистрали, инвестиции и т.н. - с бюджетни приходи под 30% от БВП, а увеличението на приходите може да стане само с ликвидиране на укриването на данъци и намаляване, доколкото е възможно, на данъчните облекчения, но и чрез политическа воля.
Всъщност валутният борд го направи Доплер с хора от Виденовото правителство, български екипи и такива на МВФ, посочи Левон Хампарцумян. Коментарът му бе по повод по-ранно изявление на Ханке, че влизането на България в еврозоната би било катастрофа и че трябва да запазим валутния борд.