АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


През 2024 г. българските домакинства са изразходвали 11 712 лв. средно на човек, което е с 16,6 на сто повече в сравнение с 2023 година. За периода 2015 - 2024 г. разходите на домакинствата се увеличават 2,5 пъти.


Справка в НСИ сочи, че през първото тримесечие на 2024 г. в страната е имало 12 229 новорегистрирани и 992 обявени в несъстоятелност правни единици.


Сред страните членки на ЕС най-голямо повишение е регистрирано в Чехия ( 46 на сто на през март 2025 г. спрямо март 2024 г.), следвана от Словакия (29,8 на сто) и Унгария (26 на сто). За сметка на това яйцата са поевтинели най-много в Нидерландия (3,6 на сто), Люксембург (3,2 на сто) и Гърция (2 на сто).


Яйцата (размер М) запазват цената си и тази седмица също се търгуват по 0,36 лева за брой на едро. Цената на кравето сирене се качва с 0,6 на сто до 11,53 лева за килограм, докато кашкавалът "Витоша" поевтинява с 0,2 на сто до 18,42 лева за килограм.


Няма сериозни промени спрямо последното тримесечие на предходната година. Търсенето продължава да е интензивно, за разлика от предлагането, въпреки множеството продължаващо строителство на нови сгради.


Едно от малкото изключения е цената на яйцата, които през март 2025 г. са били с "едва" 2,5 процента по-скъпи спрямо същия месец на предходната година. В дългосрочен план обаче, между 2020 и 2024 г., техните цени са се повишили с 38,5 процента.


Очакваме през 2025 г. пазарът постепенно да възвърне своята динамика, воден от продължаващите трансформации и нуждата от нов тип лидерство – такова, което поставя акцент върху адаптивността и нуждата от способност за ефективно управление в комплексна, хаотична и непредвидима среда.


ЕК посочи за първи път ориентировъчна дата за публикуването на извънредния доклад за готовността на България за приемане на еврото, който правителството подаде през февруари. Оценката за изпълнението на критериите за членство в еврозоната в него ще е определяща за насрочване на дата за влизане на България в кръга от 20 държави, които използват общата валута.


Общата пазарна капитализация на криптовалутите отбеляза спад от 4.4% през март, на фона на макроикономическата несигурност, свързана с лихвените проценти и митническата политика, което доведе до ликвидации на деривати на стойност над 1 млрд. щатски долара.


Депозитната лихва бе намалена с 0,25 процентни пункта до 2,25 процента - равнище, под което е била за последно през декември 2022 г., когато бе 2 на сто. Другите две водещи ставки - основната лихва по рефинансирането и лихвата по пределното кредитно улеснение, също бяха понижени с по 0,25 процентни пункта - съответно до 2,40 процента и 2,65 процента.