Разрешение за преработка на индустриален коноп

Според настоящото законодателство отглеждането на индустриален коноп у нас е разрешено, но не и преработката му. Това кара земеделците, отглеждащи културата, да я изнасят за преработка извън България. Според Албена Симеонова от Асоциацията на производителите на индустриален коноп най-облагодетелствани от факта са съседните ни Румъния, Сърбия и Северна Македония, където в крайна сметка остава добавената стойност. Тя изтъкна още, че във всяка страна от ЕС е разрешена преработката на индустриален коноп и от него вече се правят множество продукти, като даде за пример изолации, тухли, части за автомобили, козметика, хранителни стоки, мазилка, текстилни продукти. Това стана ясно по време на заседанието на комисията по земеделието, храните и горите днес относно предложени промени в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, касаещи възможността за обработката на индустриален коноп у нас.

Настоящата законодателна инициатива цели да стимулира прехода към зелена икономика в страната ни, обясни Росен Костурков от "Продължаваме Промяната-Демократична България", който е вносител на законопроекта.

От изложените мотиви стана ясно, че индустриалният коноп е благоприятна култура за развитието на устойчиви земеделски практики и за производството на различни иновативни продукти. Културата се отглежда изцяло без пестициди и с много малко количество вода, като същевременно се абсорбира голямо количество въглероден диоксид. Всяка една част от растението може да бъде използвана за производството на различни продукти, като оставя нулев отпечатък.

Представителите на Асоциацията на производителите на индустриален коноп споделиха, че цяла България е благоприятна за отглеждане на културата, тъй като имаме по-дълъг топъл период и това ни поставя в по-добра позиция от Германия и Франция например.

Същевременно въвеждането на финансови облекчения ще позволи на производителите да бъдат конкурентоспособни на европейските и световни пазари и да не бъдат поставяни в уязвима позиция спрямо производители от други членки на ЕС.

В законопроекта на Росен Костурков се предлага въвеждане на гранична стойност от един тегловен процент тетрахидроканабинол, докато в момента тази стойност е 0,3 процента. На заседанието беше подчертано, че 1 процент е в рамките на допустимите граници, регламентирани и от ЕС.

Ервин Иванов от Асоциацията на производителите на индустриален коноп обясни, че във всяка една европейска държава производителите могат да избират сортове, които в себе си акумулират тетрахидроканабинол до 1 процент. Те са много по-голям брой и с много по-добри характеристики в сравнение със старите сортове до 0,3 процента, които производителите в България могат да използват в момента. Тези стари сортове нямат такива предимства като произвеждане на повече влакна или да са по-маслодайни, съответно другите производители в Европа имат конкурентно предимство.

Той даде за пример, че ако семето на растението произвежда 40 процента масленост, а старите сортове произвеждат 20 процента, нашите производители не са конкурентоспособни и не могат да добавят стойност към земеделската си култура – те я изнасят навън и я продават като суровина, което носи най-ниската добавена стойност.

На заседанието неведнъж беше подчертано, че индустриалният коноп и марихуаната са две различни неща, с различен състав. Конопът е с висока концентрация на канабидиол, който не е психоактивно вещество, докато марихуаната съдържа 20 до 40 процента тетрахидроканабинол и съответно има наркотични и психоактивни свойства. Симеонова посочи още, че марихуаната не може да бъде отглеждана с индустриалния коноп, защото се опрашва и губи свойствата си.

Румен Христов от "ГЕРБ-СДС" припомни, че този законопроект има дълга история. Още в 43-ото Народно събрание той е минал на първо четене, но впоследствие е бил оттеглен заради неразбирането на обществото. В 47-ото и 48-ото Народно събрание законопроектът отново бе приет на първо гласуване, но както се пошегува Росен Костурков, след това парламентът е бил разпуснат. Оттук беше изтъкната нуждата от по-широка информационна кампания по темата.

По думите на Мардик Хачерян, който се занимава с търговия с конопени продукти, в последните 3 години мнението на обществеността се е променило много. "Нашите клиенти в голямата си част са хора между 30 и 50 години, които търсят продукти за себе си или своите близки", каза той. По повод на притесненията относно възможностите за лабораторни анализи на страната ни, той посочи, че растенията, които са с под един тегловен процент тетрахидроканабинол, както и да се преработят, ще си останат такива. Така че при добър контрол на това какво се засажда, няма нужда от последващ контрол.

Комисията прие законопроекта на първо четене и взе решение да го изпрати на Министерство на земеделието, за да изготви нотификационни документи, преди те да бъдат разгледани на първо гласуване от Народното събрание.