Разходите за НИРД = 521 млн.лв.

През 2013 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са 521.2 млн. лв., което е с 5.0% повече в сравнение с предходната година. Интензивността на НИРД (измерена като процент на разходите за НИРД от БВП) е един от ключовите показатели за измерване на напредъка на Европейския съюз (ЕС) в достигане на целите на стратегията „Европа 2020” - стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Националната цел на България е достигане на 1.5% интензивност на НИРД през 2020 година. През 2013 г. интензивността на НИРД в България нараства спрямо предходната година - от 0.64% през 2012 г. на 0.67% през 2013 г., но все още е значително под средната стойност на този показател за ЕС-27 (2.08% през 2012 година).

Нарастването в абсолютна стойност на общите разходи за НИРД през 2013 г. спрямо предходната година се дължи в най-голяма степен на сектор „Предприятия”, където разходите за НИРД се увеличават със 17.9 млн. лв., или с 6.0%. Сектор „Предприятия” продължава да бъде и най-големият от четирите основни институционални сектора, в които се осъществява НИРД, с дял от 61.0% от общите разходи за НИРД. Следват секторите „Държавно управление” и „Висше образование” с дялове съответно 29.7 и 8.7%.

Научноизследователската и развойна дейност се финансира от държавния бюджет, бизнеса, други национални източници и от чужбина. Чуждестранните източници на средства продължават да са с най-голям дял във финансирането на НИРД в България - през 2013 г. той възлиза на 48.3% от общите разходи за НИРД, като нараства с 2.0 пункта спрямо 2012 година. Това се дължи основно на големия обем клинични изпитвания на лекарства, които се осъществяват в България, но се финансират от чуждестранни компании.
Следващите по значимост източници на средства за НИРД през 2013 г. са сектор „Държавно управление” с дял 31.7%, който отбелязва увеличение с 0.2 пункта спрямо 2012 г., и сектор „Предприятия”, при който се отчита намаление от 1.4 пункта, достигайки 19.4% относителен дял от общите разходи за НИРД.

В структурата на текущите разходите за НИРД по видове изследвания през 2013 г., както и през предходната година, най-голям относителен дял имат приложните научни изследвания - 74.0% (356.3 млн. лв.), следвани от експерименталните разработки и фундаменталните изследвания - съответно с 13.7% (66.2 млн. лв.) и 12.3% (59.4 млн. лв.).

През 2013 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност, възлиза на 17 544 души (в еквивалент на пълна заетост), което е с 4.7% повече в сравнение с предходната година. Делът на жените от общия персонал, зает с НИРД, е 52.5%, като разликата в равнището на заетост между двата пола е 5 пункта в полза на жените.
Основната част от научния персонал е съсредоточен в организациите и институтите от сектор „Държавно управление”. През 2013 г. в този сектор с НИРД са заети 8 990 души (в еквивалент на пълна заетост), което е 51.2% от общия персонал. Значително по-малко са лицата, ангажирани с научни изследвания и разработки в сектор „Висше образование“ -  4 517 души, като относителният им дял е 25.8%. В сектор „Предприятия” с научна дейност се занимават 3 852 души, което съставлява 22.0% от общия персонал, зает с НИРД през 2013 година.
Изследователите, които са най-високо квалифицираната категория научен персонал, съставляват 70.0% от персонала, зает с НИРД, като делът им се увеличава спрямо предходната година с 2.6 пункта. Половината от изследователите през 2013 г. притежават докторска степен.