Разходка из бохемския квартал Кузгунджук край Босфора

Марина Бояджиева, специално за EconomyNews.bg

Някогашното село Кузгунджук е разположено в азиатската част на Истанбул край Босфора и е част от района Юскюдар, който пък е най-известен с един от символите на града – Кулата на девицата. До бившето селце се стига за по-малко то десет минути с автобус от пристанището на Юскюдар или за 25-30 минути, ако човек реши да се разходи пеш по крайбрежната улица.

Главната улица тръгва от Босфора нагоре, а по тротоарите от двете ѝ страни са разположени малки кафенета и ресторантчета, малки офиси, картинни галерии и антикварни магазинчета. Кафенетата са любимо място за продължителна закуска на местните.

Разхождайки се из спокойния квартал, където туристи почти липсват и никой не приканва минаващите да влязат в заведенията, вие сякаш попадате в обратно в 19-и век. Отличителната черта на този район са многобройните разноцветни дървени къщи с еркери, накацали по стръмните улички. Това е едно от малкото места в Истанбул, където са се съхранили културните и религиозни традиции на 19-и век.

Някога в една от тези къщички с дантелени балкончета е живял Ференц Лист, тук се е намирал един от любимите ресторанти на Ататюрк, а в наши дни любим рибен ресторант тук е открила и Мерил Стрийп. Разхождайки се по тесните улички, ще разберете защо районът се е превърнал в любимо място за киноснимки – факт, който не радва особено жителите му, защото нарушава спокойствието им. Днес районът е любимо място за артисти, художници и музиканти, които са си купили къщи тук. А на крайбрежието, откъдето се вижда и първия мост над Босфора, са разположени разкошните дървени къщи, наричани ялъ, които са собственост на едни от най-богатите семейства в града.

Кузгунджук е възникнал като рибарско село още във Византия, а някъде през 16-и век там се заселват прогонените от Испания евреи, които Османската империя приема. Техните традиции и култура са се превърнали в неразривна част от атмосферата на района и са се смесили с гръцките, арменските и османски традиции. Кварталът и до днес е пример за религиозна толерантност. За това свидетелстват построените буквално един до друг православни храмове, синагоги и джамии. На главната улица се намират две от основните исторически забележителности: гръцката църква "Свети Пантелеймон" и синагогата "Бет Яков". Синагогата е построена за летните служби през 1878 г., а гръцката църква е издигната през 1831 г. на мястото на друга църква от 550 г., построена още по времето на император Юстиниян. Камбанарията към тази църква е построена по-късно през 1911 г. и това се забелязва в архитектурния стил. Църквите и синагогите са отворени за посещение обикновено през почивните дни. Свидетели на миналото са и останалите гробища – еврейско и гръцко, които също могат да бъдат разгледани.

След създаването на държавата Израел повечето евреи напускат Истанбул, много от гърците и арменците също отдавна вече не живеят там и на тяхно място през 50-те години на миналия век там се заселват турци от черноморските райони и от Анадола. Едва през 1952 г. в Кузгунджук е построена първата джамия, която пък граничи с арменската църква. Тъй като дотогава в района е имало много малко мюсюлмани, от 1860 г. те са имали само една малка зала за молитви, т.нар. mescit.  

Интересно място за посещение е общинската градина, където жителите на квартала могат да наемат малък парцел, по-скоро няколко лехички, и да отглеждат зеленчуци. В края на градината има малко ресторантче, което също има свой парцел в градината.  В него могат да се опитат домашни гозби, приготвени с отгледани там биопродукти. Входът в градината е от главната улица, а в малката пресечка до нея всяка сряда има пазар на местни производители.

Котките са много важна част от Истанбул и естествено не липсват и в Кузгунджук. Котките живеят пред магазини, офиси и ресторанти. Често лежат по столовете в кафенетата или пък в магазините. Пред тях има котешки сервиз с място за храна и вода. И гледат много гордо. 

Сигурно е приятно да се живее там, като се има предвид, че зеленината е кът. И тук апетитите за парцели са големи, но засега изглежда са успели да запазят къщичките.