Райфайзен: Промяна в структурата на растежа

Промяна в структурата на икономическия растеж на българската икономика през третото тримесечие на годината, отчитат икономистите на Райфайзенбанк (България) ЕАД в публикуван месечен анализ на макроикономическите данни, налични към края на декември 2011 г. Движещ фактор в случая е вътрешното търсене. Спестяванията намаляват като дял от БВП за пръв път от началото на кризата, като потвърждават известното оживление в потреблението. Изненадващо ниска през ноември е инфлацията, като подобна динамика не е била наблюдавана през предходните години. Би било трудно да се твърди обаче, че причината е рязко отслабване на търсенето. Нещо повече, тъй като търговският баланс през октомври е отрицателен вследствие на значителното нарастване на вноса, по-скоро е логично в данните за БВП за четвъртото тримесечие, които предстои да бъдат публикувани, да се очаква продължаващо възстановяване на вътрешното търсене.
„На фона на сътресенията в Европа, развитието на българската икономика изглежда стабилно, макар и далеч от желаното. Публичните финанси са в много добро състояние, производителността на труда нараства вече шесто поредно тримесечие с над 5% на годишна база, растежът на потреблението е налице,” коментира главният икономист на банката Калоян Ганев. „Положителните темпове на растеж на БВП обаче не бива да се преекспонират, тъй като все още има сериозни проблеми в икономиката, които не са преодолени. Нарастването на инвестициите през третото тримесечие на 2011 г., например, се дължи изцяло на натрупването на запаси, а не на инвестиции в основен капитал. Трудно е този факт да се интерпретира като сигнал за обръщане на посоката на икономическия цикъл към възход, тъй като той може да се дължи на надценени възможности за продажби от страна на търговците. Преките чуждестранни инвестиции в преработващата промишленост спадат, което показва, че компаниите предпочитат да погасяват старите си задължения, вместо да правят нови инвестиции в производства. Да не забравяме състоянието на пазара на труда и рисковете за българската икономика, които крие развитието на ситуацията в Еврозоната,” допълва Ганев.