Растежът на БВП на България - един от най-високите в ЕС

По-високият растеж на производителността в България може да смекчи икономическото влияние на демографските промени. Това се казва в доклада на Световната банка за производителността в страната ни, с копие от който БГНЕС разполага.

Растежът на БВП на България от началото на 21 век е един от най-високите в рамките на Европейския съюз. Между 2000 и 2013 г. страната ни е регистрирала среден растеж от 6,1% на БВП изчислен по паритет на покупателната способност /ППС/ на глава от населението. Тези стойности нареждат България на едно от първите места заедно с Румъния и балтийските държави по икономически растеж. Те също така са значително над средните за ЕС, които са 2,4%.

Както и при останалите държави от ЕС и тук се наблюдават два периода: преди и след световната икономическа криза. От 2000 до 2008 г. средният растеж на БВП по ППС на глава от населението в България е бил 9,1% благодарение на притока на чуждестранни капитали, които са достигали до 43% от БВП на година.

Напредъкът на България е резултат от решителни макроикономически реформи, ниски данъци, започването през 2000 г. на преговори за присъединяване към ЕС, които осигуриха макро стабилност и наличието на относително добре обучена работна ръка. Положителните тенденции са били подпомогнати и от благоприятната глобална среда, характеризираща се с изобилие на капитали. Основната част от инвестициите са направени в сектори като строителството, текстилната промишленост, транспорта и туризма, което от своя страна е довело до увеличаването на трудовата заетост. Според националната статистика в периода между 2000 и 2008 г. са били създадени допълнително около 566 000 работни места, което е впечатляващ резултат за страна като България, чието население е 7,6 милиона през 2008 г. Растежът на заетостта се е увеличил до 17,8% - два пъти повече от средното ниво сравнение с останалите държави в региона, намалявайки бедността наполовина. Разглеждания регион освен България включва Румъния, Хърватия, Унгария, Чехия, Словакия, Полша и трите балтийски държави.

Растежът на производителността е малко по-малък от този на останалите страни в региона, което прави неустойчив просперитета преди 2008 г. Растежът на производителността е основният фактор на дългосрочния растеж. Нарастването на производителността е свързано с по-доброто образование и използването на съвременни технологии. В периода между 2000 и 2008 г. растежът на производителността на трудовата сила в България остава значително по-ниска от средната за региона.

След 2009 г. растежът на производителността е станал значително по-важен за нарастването на БВП, но все пак остава слаб. Световната финансова криза от 2009 г. и последвалата я криза в еврозоната оказаха негативно влияние върху бума на инвестиции в България. Този бум е бил повлиян от притока на капитали и банковото кредитиране.

Според данните на Евростат, реалният растеж на БВП изчислен по ППС на глава от населението се е забавил до средно 1,2% в периода между 2008 и 2013 г. Този показател е по-нисък от средния за страните от региона, който 1,6%. Всичко, което е било постигнато на трудовия пазар, е било зачеркнато от кризата. Армията на безработните се е увеличила с около 400 000 между 2009 и 2013 г.

България страда от значително и увеличаващо се неправилно разпределение на ресурси във фирми и на секторно ниво. Неправилното разпределение на ресурси се получава, ако в рамките на даден сектор, високопродуктивните фирми останат по-малки, докато относително непродуктивни наемат повече работна сила.

При останалите страни износът е не само фактор за растеж, но и двигател за технологични промени. Въпреки че България изнася средно до високотехнологични продукти от десетилетия, родните компании не са способни да разширят този експорт и растежът на продуктивността на износителите е ограничен. Липсата на конкуренция в някои сектори е сериозна пречка пред растежа на производителността.

Реформирането на съдебната власт в България е важно условие за стимулирането на частния сектор и установяването на ефективно, справедливо и прозрачно управление. Добре функциониращата съдебна система е ключов елемент за здравословния подкрепящ и конкурентноспособен бизнес климат, се казва още в доклада на Световната банка.