Реалните заплати на БНБ + докладът КТБ

Бившият управител на БНБ Иван Искров е получавал 19 хил. лв. месечно възнаграждение за периода януари - юни 2014 г., а подуправителите Димитър Костов, Калин Христов и Цветан Гунев - по 17 хил. лв. за същия период. Тези данни оповестиха на брифинг в парламента депутатите от Реформаторския блок Петър Славов, Мартин Димитров, Вили Лилков и Радан Кънев.
Информация за възнагражденията на ръководството на БНБ през 2014 г. и първата половина на 2015 г. е била предоставена на депутатите, след като са спечелили съдебно дело срещу БНБ, в което са искали да знаят каква е била заплатата на Управителния съвет и на управителя на БНБ по време на кризата и фалита с КТБ.
За втората половина на 2014 г. месечното възнаграждение /включително с бонусите/ на Искров е било близо 17 хил. лв., на Димитър Костов и Калин Христов - над 15 хил. лв., а на Цветан Гунев - близо 7 хил. лева.
За периода януари - юни 2015 г., Искров е получавал 16 хил. лв., Димитър Костов и Калин Христов - по близо 15 хил. лв., а Цветан Гунев - над 3 хил. лева.
Петър Славов заяви, че бонусите, които са взимали членовете на УС на БНБ, са представлявали 50 процента върху основната заплата и би било морално да ги върнат.
Мартин Димитров заяви, че отново ще внесат предложения за законодателни промени, с които да се сложи таван на заплатите в централната банка. Не приемаме управителят на БНБ да взима четири пъти повече от премиера, заяви той. Според него таванът трябва да е размера на заплатата на председателя на Народното събрание. По думите му разпределяните суми за заплати в УС на БНБ нямат връзка с постигнатите резултати.
"Илюзия е, че който и да било трябва да става богат на висша държавна служба. Да има достойно заплащане - да, но да има доход, който би могъл да има в частната сфера, го няма никъде", коментира Радан Кънев в отговор на въпрос как ще бъде мотивирано ръководството на БНБ, ако се намалят заплатите му.
По отношение на доклада за КТБ Мартин Димитров заяви, че са поискали от министъра на финансите да бъде предоставен в парламента и договорът с "Аликс партнърс". Искаме да изясним въпроса дали тази фирма или друга ще участва в събирането на лошите кредити, допълни той.

Според министъра на финансите Владислав Горанов очакванията към доклада на "Аликс партнерс" са били твърде преекспонирани. Той коментира това пред журналисти след края на заседанието на кабинета. В отговор на въпрос министърът отбеляза, че по силата на договореностите с консултантската компания, документът само е минал през МФ и е постъпил в секретното деловодство в Народното събрание. Мина през нас, но не съм си позволил да го чета защото има един нюанс, който не знам дали се осъзнава - докладът съдържа банкова тайна и ние се движим по ръба на закона - да се разкрива пред народните представители банкова тайна, без да има изрична законодателна инициатива или решение на съда, отбеляза министърът. По думите му документът е предоставен в НС заради обществения интерес и ще стои там колкото е необходимо.
В него ще се види това, което се видя и в доклада на разследващата комисия към НС, смята Горанов. Когато говорим за проблеми в една банка, трябва да се обърнем към това кой може да ги създаде - оперативното ръководство. Ако има раздавани необезпечени кредити, лоша политика на управление, граничещи с кражба и пирамида, не знам какво се очаква повече от този доклад освен извода, че банката беше декапитализирана с лоши практики от нейните собственици и ръководството, мотивира се министърът.
По думите му има атакувани хиляди сделки, включително и прихващания, след промяната в закона, която е дала такава възможност. За съжаление доста време се загуби от неплатежоспособността до несъстоятелността на банката, през което време доста хора са предприели сделки, които към онзи момент са били законни, коментира Горанов. По думите му така допълнително е затруднена работата на синдиците.
"Една банка не може да бъде ограбена, освен ако някой не разбие трезора, нещо за което има обвинения към някои от акционерите на банката, или ако не се раздадат необезпечени кредити. Ако общественият интерес е такъв, че трябва да се знае още повече за несъстоятелността на банката, смятам, че не с популистки лозунги, а с промени в Закона за банковата несъстоятелност може да се разкрие всичката налична информация в КТБ, която да покаже кой е участвал в разграбването на банката. Ако депутатите смятат, че има нужда от още такива промени, интересът ще надделее и такива ще бъдат направени", каза още Горанов. Той обаче е на мнение, че в случая се говори по-скоро за "силни популистки опити да се отклони това, което по същество е престъпление, в една или друга посока". Няма как една банка да се докара до фалит, освен от онези, които я управляват, и тези, които я притежават, категоричен е министърът.
По отношение на въпроса дали докладът да бъде разкрит, министърът коментира, че ако договорът бъде нарушен, разследващата фирма може да предяви претенции към другата страна на договора. Ако се прецени, че общественият интерес надделява - няма пречка за това, заяви Горанов. Според него другият риск е изводите от доклада да създадат допълнителни пречки пред качествената работа на синдиците по възстановяване на средствата.
"За съжаление парите, раздавани от КТБ и харчени през свързани фирми отдавна са извън патримониума на банката", заключи министърът на финансите./БТА

 

/БТА