Регионални профили 2014- добри&лоши новини

За трета поредна година Институтът за пазарна икономика, в сътрудничество с Региостат , изготвя актуални социално - икономически профили на 28 - те области в страната. Профилите представят състоянието и развитието на областите въз основа на 59 показателя, обединени в осем категории –
икономика, инфраструктура, данъци и администрация, демография, образовани е, здравеопазване, околна среда и социална среда.

Добрите новини в проучването са:
-Анализът разкрива бавни, но осезаеми положителни тенденции на икономическо възстановяване. Икономическата активност на населението се повишава, а заетостта в повечето области нараства през 2013 г., макар и все още да не достига пред кризисните нива.
-През последните две години са налице примери за бързо
възстановяващи се области, които успяват да привличат инвестиции въпреки кризата и да предлагат по-добри условия на живот. Най-показателна в това отношение е област Бургас.
-Благодарение на успешната реализация на проекти за опазване на околната среда оценката на гражданите за нейното качество се повишава, а делът на населението с достъп до канализация и този на хората, свързани с пречиствателни станции, нараства бързо.
-През 2013 г. регистрираните посещения в кината и театрите достигат рекордни за последните няколко години нива – тенденция, която важи дори за по - малки области като, например,Търговище.
-Усвояването на европейски средства масово се ускорява
през 2013 г. За трета поредна година шампион по усвоени средства на глава от населението остава област Габрово , следвана от област Бургас.

Ето и лошите новини
-През последните години в сферата на образованието и здравеопазването протичат по-скоро негативни тенденции, които в голяма степен са следствие от липсата на ясно
изразен курс към реформи от страна на централната власт . Обхватът и на двете системи е по–малък през 2013 г., отколкото през предходната година – например, здравноосигурените лица намаляват от 87,3 на 86,1%, а коефициентът на записване на населението в V -VIII клас спада от 81,0 на 79,7%.
-Въпреки че ситуацията на пазара на труда се подобрява, голяма част от областите в страната не участват в този процес.
През 2013 г. заетостта на населението над 15 - годишна възраст остава под 40% в седем области – Видин, Враца, Ловеч, Монтана, Разград, Силистра и Търговище. Всичките те се намират в Северна България. По-голямата част от новите работни места се създават в южната част на страната.
-Негативните демографски тенденции, следствие от ниска раждаемост и отрицателен прираст на населението, се запазват.
През 2013 г. в страната вече няма нито една област, в която децата на възраст до 15 г. да са повече от лицата над 65-годишна възраст.  Единствените области, в които населението се увеличава през 2013 г.,са София (столица) и Бургас.
-На фона на пускането в експлоатация на автомагистрала„Тракия” са притеснителни и данните на Агенция „Пътна инфраструктура” за спадащотносителен дял на пътната настилка в добро състояние.
-Наблюдават се сериозни дисбаланси по отношение на способността наотделните общини да усвояват успешно европейски средства. Претеглени към броя на населението през 2013 г. общо усвоените средства към 31 януари 2014 г. Варират от 0 лв. до над 4 хил. лв. на човек в отделните общини.
В над 50 общини усвоените средства са под 100 лв. на човек от средног одишното население през 2013 г., като сред тях се нареждат областните центрове Пловдив и Кюстендил.
-Данните за динамиката на доходите на домакинствата в страната през последните 10 години говорят за увеличаваща се пропаст между столицата и най - бедните области.
За периода 2004 - 2013 г. средногодишният темп на нарастване на доходите в столицата е 12,79% при среден темп за страната от 8,50%. Най - бавно нарастват доходите в област Ловеч – с едва 2,90% на година.
-Е лектронните услуги и услугата „ на едно гише” се развиват бавно, като оценката на бизнеса за качеството на е - услугите се влошава спрямо миналата година . По - неблагоприятни са и средните оценки за работата на местната администрация и възприятията за корупция.

В анализа ИПИ предлага и решение за увеличаване приходите на общините. Според икономистите най-логичният и приложим сценарий е промяна в подоходното облагане - преотстъпване на 1/5 от приходите от подоходното облагане на общините, прилагайки принципа "парите следват личната карта". Подобен вариант в най-пълна степен отговаря на представата за връзка между представителство и облагане –местната власт получава дял от облагането на доходите на местните жители. Посочената промяна автоматично превръща местния бюджет в зависим от заетостта и заплатите в областта (в т.ч. от дела на сивата икономика в т.нар. трудово правни отношения), аргументира се проучването. Едно такова решение задава правилните стимули –привличането на чужди инвеститори и премахването на пречките пред предприемачеството вече носят пряк финансов
резултат за общината.