Региони-лидери + региони „под вода”

Реален брутен вътрешен продукт на областите в България през 2014 г. (постоянни цени от 2010 г.)

През 2014 г. икономиката на България най-накрая успя да преодолее последствията от икономическата криза. Това показва анализа на ИПИ в проучването си „Регионални профили 2016”.  Съвкупното производство в реално измерение надмина предкризисното си ниво. Възстановяването от кризата обаче все още предстои в голяма част от областите и районите на България.

В 19 области БВП в реално измерение (т.е. коригиран за колебанията в цените) все още не е достигнал нивото си преди кризата (2008 г.). Тези области са разположени по територията на цялата страна и във всички райони на страната. Единственият район, чиито области без изключение все още не са се възстановили от кризата, е Северозападна България, която включва областите Видин, Враца, Монтана, Плевен и Ловеч.

Северният централен и Североизточният район също са в процес на излизане от кризата, но вече се доближават до предкризисните си нива на производство. Областите, чиито икономики вече са загърбили последствията от кризата, са Велико Търново и Разград в Северния централен район и съответно Варна и Добрич в Североизточния район. На юг Южният централен район също все още остава „под вода“ към 2014 г. В тази част от страната обаче област Пловдив представлява изключение. Благодарение на големите инвестиции през последните няколко години съвкупното производство на област Пловдив вече е с 8,5% по-високо в реално изражение от отчетеното през 2008 г.

Югозападният и Югоизточният район също вече отчитат реално производство, което е с 2–3% по-високо от предкризисното. Икономиките в двата района, които формират положителните тенденции, са тези на София (столица) и широката Софийска област в Югозападния район, както и тези на Стара Загора и Ямбол на югоизток.

Пазар на труда

Икономическото оживление в повечето области става все по-видимо през 2015 г., ако се съди от процесите на пазарите на труда и динамиката на доходите. Последната година е особено силна за пазара на труда в повечето райони, а оттам – и за заплатите и доходите на домакинствата.

Все пак 8 области не успяват да се включват в процеса на създаване на нови работни места и заетостта в тях намалява през 2015 г. Сред тях са области с много сериозни проблеми в местните икономики, като Враца, Монтана и Силистра, където заетостта стагнира и дори намалява в последните години. В тези области процесът на възстановяване или изобщо не е започнал, или не е убедителен. В Силистра заетостта остава изключително ниска, като по-малко от половината население в работоспособна възраст е заето. Софийска област също се нарежда в групата на стагниращите пазари на труда, а областите Добрич и Кърджали бележат спад на заетостта след ръст в предходните години.

Безработицата намалява във всички области без изключение през 2015 г. По-внимателното вглеждане в данните обаче  показва, че спадът на безработицата невинаги е добра новина. В редица области това се дължи не на нови работни места, а на преминаване на част от безработните към редиците на икономически неактивните, включително и заради обезкуражаване, че могат да си намерят работа. Най-лошият пример е област Монтана, където безработицата спада двойно, но това е само и единствено защото икономическата активност се срива. Други такива примери от 2015 г. са областите Благоевград, Пловдив, София (област), Кърджали.

Трайното възстановяване на пазара на труда в повечето области в комбинация с продължаващото покачване на минималната заплата и на минималните осигурителни прагове води до стабилно увеличение на заплатите във всички области. Средно за страната увеличението е около 6%, но в някои области (например Разград) ръстът надхвърля 10% през 2014 г. Въпреки това заплатите в областта с най-висок размер (столицата) остават около два пъти по-големи от тези с най-нисък (Видин).

Макар и заплатите да растат трайно и повсеместно, динамиката на доходите на домакинствата е разнопосочна. В някои области доходите стагнират или спадат през 2015 г., като причините са както ограничената заетост и ниският интензитет на икономическа активност в домакинствата, така и спадът на доходите от други източници. През 2015 г. Кърджали измества Силистра като областта с най-ниски доходи на лице от домакинство (3393 лв.).

Ниските доходи неизбежно са обвързани и с висока бедност. Кърджали е областта с най-висок дял на бедните спрямо националната линия на бедност – 60,1%, или близо 3 пъти повече от дела на бедните на национално ниво. Другата област с много висок дял на бедните – над 50%, е област Пазарджик, която традиционно се характеризира с висока бедност и значителен дял на живеещите с материални лишения.

Инвестиции

Бедността, ниските доходи и заетост в повечето случаи са естествено следствие от недостатъчните инвестиции в съответните области – били те инвестиции в дълготрайни материални активи (ДМА), или чуждестранни преки инвестиции (ЧПИ). След кризата от 2009 г. притокът на ЧПИ намаля, а в някои области дори се наблюдава и отлив. През 2014 г. област Бургас регистрира огромен отлив на чужд капитал (от 1,5 млрд. евро), но причината е изцяло техническа и се изразява в счетоводни операции между „Лукойл Нефтохим“ и компанията майка на „Лукойл“ в Холандия. Едни от малкото области, които привличат значителни чужди капитали през 2014 г., са Варна и Стара Загора.

Ако се разглежда обаче другият основен индикатор за инвестиции – разходите за придобиване на ДМА, тогава картината на областно ниво е доста по-оптимистична. В повечето области вече се доближават предкризисните стойности, а в около 1/3 от областите тези нива бяха надминати през 2014 г. Сред добрите примери се открояват области като Бургас и Пазарджик, но и по-слабо развити области като Разград, Силистра, Търговище, Плевен и др.

Един от основните фактори за ръста на разходите за ДМА през последните години са европейските средства. Темпът на тяхното усвояване се засили през 2014 и особено през 2015 г., когато бенефициентите имаха последен шанс да усвояват средства от предходния програмен период. Спрямо броя на населението с най-висока степен на усвояване на европейски фондове от общинските администрации са областите Габрово и Бургас, следвани от Ловеч и Видин.

Инфраструктура

Голяма част от европейските средства се инвестират в развитието на пътна инфраструктура, но това за момента не дава сериозно отражение върху индикаторите за нейното развитие. Възможно обяснение за този парадокс е, че докато се строят нови пътища, рехабилитацията на съществуващата инфраструктура изостава. В резултат на това делът на пътищата в добро състояние на настилката остава без промяна в последните четири години (около 40–41%). Качеството на пътищата е най-лошо във Враца, където едва 15% от тях са в добро състояние, а най-добро остава за поредна година в област Сливен, в която над 70% от пътищата са в добро състояние.

По-чувствителна положителна промяна, що се отнася до инфраструктурата, се наблюдава при достъпа и използването на интернет от населението. Тези показатели нарастват стабилно през последните години и вече около 60% от населението в страната има достъп до мрежата и я ползва редовно. В София над 3/4 от населението е свързано към мрежата, но в някои по-слабо развити области, като Враца и Търговище, този дял остава доста по-нисък (около 1/3).