Регионите с проекти за 8 млрд. лв.

Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа-Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони се обсъждаше на заседание на Съвета по регионална политика към МРРБ. На него бяха представители на екипа, разработил програмата, кметове на общини, областни управители и експерти от различни области.
Програмата е разработена за по-малко от година, като по този начин се изпълнява един от основните приоритети на програмата на Правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018 г. в областта за преодоляване на икономическата изостаналост на отделни райони в страната, отбеляза тя и допълни, че към момента програмата обхваща 149 общини, в които живее около 30% от населението на страната.
Регионалният министър подчерта, че с програмата за първи път се дава ясна дефиниция за планинските и полупланинските райони у нас, техния обхват и особености. Според министърът на регионалното развитие и благоустройството преди да получи финално одобрение от Министерския съвет, Целенасочената инвестиционна програма на правителството трябва да бъде добре анализирана затова дали включва реалните проблеми на даден региони, дали няма изпуснати въпроси от ключово значение, както и дали предвидените мерки ще помогнат за изпълнение на програмата.  Според министър Павлова от важно значение е и каква е проектната готовност на всеки един регион за изпълнение на поставените цели, тъй като колкото и  добре да е разписана програмата, ако няма реални проекти и проектна готовност няма да има ефект. Освен това е нужен допълнителен анализ за всеки отделен проект – дали той въобще е нужен за региона. По този начин ще се провери и кое предложение може да получи финансиране по оперативните програми и кой може да се  подкрепи само със средства от държавния бюджет.
Пред представителите на местната власт Павлова отбеляза, че сред важните условия за реализацията на проектите е да има интегриран подход и приоритизиране. „В много райони има основно искания за изграждане на пътища. Построяването само на един път обаче няма да оправи автоматично икономическото състояние на даден регион или община, нито ако финансираме само някои малък проект, затова е нужно съчетание на мерките, като ефект, който трябва да търсим“, категорична бе тя.  По думите й без пътища не може, но това не е единствената мярка, защото освен от инфраструктура инвеститорите имат нужда от кадри и квалифициран персонал. Важно условие за заселване на хора в даден регион е наличието на нормални обществени услуги, добро здравеопазване и образование, което говори за нуждата от съчетаване на различни мерки.
Министър Павлова обясни, че в повечето региони няма проектна готовност за реализация на мерките, залегнали в проекти в програмата, с изключение на Интегрираните планове за градско развитие, с каквито разполагат 67 града в страната. В същото време предложенията в ЦИП на регионите са за около 8 млрд. лв. По думите на министъра бюджетни пари ще се отпускат само ако се аргументират добре проектите, което налага нуждата от прецизиране на дейностите и разделяне на такива, които могат да се финансират от ЕС и от бюджета. Приоритетни пък ще се проектите с най-бърз ефект. Министър Павлова бе категорична, че програмата в никакъв случай няма да харчи популистки пари за проекти без никакъв ефект. За пример тя посочи, че в инвестиционната програма на предишното правителство са инвестирани милиони за спортни проекти в села без младежи. „Трябва да намерим най-добрите проекти, прецизирани по приоритет и целесъобразност, категорична бе министър Павлова. Според нея сред важните задачи в краткосрочен план са маркиране на ключовите проекти за 2016 г., чието изпълнение ще стимулира финансирането на следващите през другите години.
Пред участниците в заседанието зам.-министър Иван Аспарухов, който е председател на Съвета по регионална политика към МРРБ, подчерта, че анализът на предишния програмен период е показал, че само средствата по оперативните програми не са могли да доведат до очаквания резултат по отношение на повишаване на жизнения стандарт на хората. Затова при разработването на ЦИП е заложено на търсене на интегритет между проектите, финансирани по оперативните програми, чрез финансови инструменти, публично-частно партньорство и частни инициативи. Ще търсим взаимодействие с бизнеса и синхрон с всички документи, свързани с регионалното развитие, допълни той.