Регулаторният хаос в Европа

Ксавие Вивeс

Европейската финансова система понесе огромен шок с настоящата криза. Провалите на ЕС включват липсата на ясна рамка за справяне с трансграничните институции, с различните подходи на правителствата за спасяване на собствените си банкови системи, и с “исландския” сценарий: фалита на цяла една банкова система.
Дори по-тревожно е, че не се знае кой командва парада в ЕС. По време на финансова криза, както и по време на война, е нужно единоначалие, а не комитет регулатори, неспособни да предприемат решителни действия. В евро зоната има една обща валута, но много национални надзорни органи. Така че отговорността за финансовата стабилост остава в национални ръце. Вярно е, че Европейската централна банка пое водещата роля в осигуряването на ликвидност на банковата система. Но способността й да предотвратява систематични рискове бе накърнена, защото й липсват пълномощия и евентуално дори информация за систематично важни трансгранични групи. Това са някои от недостатъците, посочени наскоро от експертна група пред Европейската комисия. Наречен Доклада “Дьо Ларозиер” по името на председателя, той предлага система комисии с повече власт и “Европейски съвет по систематичния риск”, който да бъде оглавен от ЕЦБ и да отговаря за макрофинансови въпроси. Групата също предлага “Европейска система за финансов надзор” състояща се от “упълномощени” комитети за надзор на банкирането, застраховането и ценните книжа. Банковите и застрахователните власти може по-късно да се слеят. Трансграничните институции ще бъдат контролирани от надзорна институция, оглавена от надзорния орган в страната членка, където е компанията майка. Докладът Дьо Ларозиер също така предлага задължителен обмен на информация между националните регулаторни органи и ЕЦБ. Препоръките със сигурност са в правилната посока, но не стигат достатъчно далеч. Първият въпрос е дали степента на интеграция и правомощията на комисиите ще бъдат достатъчни да се справят с бъдещи систематични рискове. Втори проблем е дали разделението на микро, т.е. индивидуалния, и макро, т.е. систематичния, надзор е мъдро. Как може органът, отговарящ за систематичния риск да си върши работата надлежно, когато няма надзорни правомощия над големите трансгранични групи? Опитът на Великобритания с подобна тристранна система не е окуражаващ. Теорията беше, че Bank of England ще се грижи за финансовата стабилност и систематичния риск, оставяйки микрофинансовите въпроси и тези, засягащи воденето на бизнеса на Службата по финансови услуги. По време на криза Министерство на финансите на Обединеното кралство, платец последна инстанция, има последната дума, когато са заложени публични пари. Тази организация цели да минимизира евентуалните конфликти между монетарната политика и регулаторните цели и да събере регулаторни експертни знания, необходими за оценката на срещащи се сложни проблеми, възникващи в банковия и застрахователния сектор и на пазарите. На практика обаче има проблеми при поделянето на информация между агенциите, както и тенденция да си прехвърлят вината.
Алтернативен модел за финансова регулация е холандския модел на ”двата върха”. В Холандия централната банка носи отговорността за финансовата стабилност и финансови въпроси, включително застраховане, а отделна агенция се грижи за водене на бизнес делата и защитата на инвеститорите. Това осигурява икономии при събирането на информация, един единствен орган при криза и ненамеса в изискванията за прозрачност и в защитата на инвеститорите. Щом се постигне съгласие, че централанта банка трябва да е кредитор последна инстанция на финансовата система, следва, че тя трябва да разполага с някаква надзорна власт, за да има шанс за успех.
Прилагането на тази система на ниво ЕС, обаче, е трудно. Настоящите закони на ЕС, например, не дават на ЕЦБ никаква власт над застрахователните компании. Нещо повече, някои национални централни банки не са банкови надзорници, а Великобритания, ключов играч, дори не е член на еврозоната.
В този смисъл преложението Дьо Ларозиер може да бъде компромис, но липсата на интеграция на макро- и микрофинансовия надзор ще остане проблематична.
ЕС се нуждае от един единствен регулатор за големите трансгранични групи, както и ясна процедура за поделяне на тежестта по време на криза. Тъй като няма общ фискален орган в ЕС, изглгежда наложително съществуването на предварително финансирана, задължителна европесйка схема за застраховане ан депозитите за трансгранични холдинги. Това ще облекчи пост фактум преговорите между страните членки след като кризата избухне, както и исландския проблем. Накратко, ЕС се нуждае от финансова архитектура, която защитава стабилността на системата и насърчава интеграцията на финансовите пазари.
По настоящем, никоя от тези цели не е гарантирана. Заявеното желание на ЕС да оглави глобална финансова реформа контрастира рязко с липсата му на способност да въведе ред в собствената си къща.
Вивес е професор по иокономика и финанси в IESE Business School в Барселона и е автор на “Informationa and Learning in Markets” (Princeton University Press, 2008)