Рейтинг на министрите & Челна тройка

Шест месеца след старта на втория кабинет Борисов, оценките за дейността му започват плавно да се поляризират, показва редовнто проучване на Алфа Рисърч, проведено през април 2015 година. Очакванията за реформи и липсата на видими резултати в най-проблемните направления засилват обществената критичност, а сред причините за бавния ход на промените най-бързо нараства тежестта на тезата, че липсва желание и политическа воля за провеждането им.
Към началото на април правителството успява да запази доверието си на равнището от началото на годината (23%), но отрицателните оценки бележат ръст от 36% до 40%. Сред най-последователните му привърженици се открояват симпатизантите на коалиционните партньори. Дори и тяхната подкрепа обаче не е напълно консистентна. Половината от избирателите на ГЕРБ (52%) застават твърдо зад кабинета, но сред тези на Реформаторския блок и АБВ подкрепата е в рамките на 25%. Мнозинството от симпатизантите на РБ – едни от най-взискателните в очакванията си за реални действия – се изместват към неутралната позиция (55%). Сред тези на АБВ и Патриотичния фронт дори е налице значителен дял неудовлетворени – съответно 33% и 43%.
Както при първото правителство на Борисов, така и при второто, йерархията на най-успешните за хората политики се оглавява от инфраструктурната (38%), следвана от политиките в областта на културата (29%) и външните работи (25%) Оценките, които хората дават обаче, са вече значително по-умерени в сравнение с тези преди три години. Подобна е тенденцията и при политиките в сферите на вътрешен ред и сигурност (23%) и спорта (23%). Единственият сектор, който бележи положителен ръст в оценките за последните години, стартирайки от много ниски стойности е здравеопазването (от 10% през 2012г. до 19% към момента).

През последните 15 години е налице коренна промяна в обществените нагласи за условията, в които работят и резултатите от действията на българските правителства. Ако през 1999г. липсата на желани видими резултати се е отдавала преди всичко на обективни външни (войната и ембаргото за бивша Югославия) или вътрешни („наследството от Жан Виденов“) фактори, споделяни от близо половината от населението, то през 2015г. „обективните” пречки губят всякаква обяснителна сила. Интересен и показателен за общественото ни развитие е още един щрих - за същите 15 години, независимо от смяната на поколения, правителства и политици, неизменно по стойност остава подозрението в корупция на българските политици, в което хората виждат основен фактор за неслучващите се реформи и добро управление (46% през 1999г. - 42% през 2012- и 45% през 2015). Наред с нееволюиращата корумпираност, на преден план излизат обаче и два други фактора – непрофесионализма на хората във властта (от 28% през 1999г. на 40% през 2012г. и 2015г.) и най-вече – липсата на желание и политическа воля за извършване на реформи (през 1999г. така са смятали едва 18% от българите, сега – двойно повече, 34%). Обръщането на фокуса в обществените нагласи – от обективните трудности към субективната воля на управляващите е ясен индикатор, че „ножът е опрял до кокала” и нищо по-малко от решителни действия и видими резултати няма да удовлетвори очакванията от властта и управлението.