Рейтинг на министрите от "Борисов" 2

Този кабинет поднася изненада, доколкото най-одобряваните
министри са тези, чиито ресори обичайно събират най-много
негативи, коментират от "Екзакта" на базата на данни от
национално представително проучване, направено между 24 февруари
и 4 март сред 1000 души.
Списъкът на най-одобряваните министри се оглавява от Петър
Москов и от Лиляна Павлова - одобрявани съответно от 49 на сто и
48 процента, на трето място е социалният министър Ивайло
Калфин, чиято работа е одобрявана от 41 процента, а на четвърто
- Томислав Дончев, с одобрение от 38 на сто. Това са и
министрите, чието одобрение е по-високо от неодобрението.
За разлика от Петър Москов, който отскоро е министър, Лиляна
Павлова има изграден публичен образ на работещ министър от
предишен състав на Министерския съвет. Данните показват, че
работата на Лиляна Павлова по пътните инфраструктурни проекти,
както и санирането на домовете на гражданите, са одобрявани и
подкрепяни. Лиляна Павлова е министър номер едно в класацията на
избирателите на ГЕРБ, според проучването.
Ако настоящото изследване се провеждаше само сред
пенсионерите на България, то Ивайло Калфин би заел първата
позиция като най-одобряван министър, коментират социолозите.
Ивайло Калфин е одобряван предимно от социално уязвимите
обществени прослойки. Усилията на социалния министър не остават
незабелязани и от образованите респонденти, както и от жителите
на големите градове.
Томислав Дончев е политик с трайно добра репутация и в този
смисъл данните за одобрението му в настоящото изследване не са
изненада, констатират от агенцията.
На следващо място попадат група министри - както стари, така
и нови имена, които се намират в "златната среда" на
рейтинговата скала - Ивайло Московски, Меглена Кунева, Румяна
Бъчварова, Владислав Горанов, Божидар Лукарски, Даниел Митов,
Красен Кралев, Десислава Танева и Христо Иванов.
Все още е рано да се правят изводи за някакви тенденции при
рейтингите на министрите, които са сравнително отскоро на
политическата сцена, посочват от агенцията и отбелязват, че е
факт, че лицата на Министерския съвет не са еднакво
разпознаваеми.
Според 7 на сто от българите най-важното постижение на
кабинета е, че е върнал доверието на европейските институции в
България, в резултат на което бяха размразени еврофондовете. На
второ място, 6 на сто посочват наличието на по-добър и
толерантен тон в политиката, на промяна в поведението на
министър-председателя и на по-висока коалиционна култура на
управляващите.
Отново 6 на сто открояват направеното в социалната сфера,
като обръщат особено внимание на коледните и великденските
надбавки за пенсионерите, на повишаването на минималната работна
заплата, както и на идеята за увеличаване на детските надбавки
и новите правила за подпомагане на многодетните семейства.
На четвърто място /от 5 на сто/ се отчита стремежът да се
провеждат реформи във всички важни области на обществения живот.
Други 4,5 на сто поставят акцент на направеното в ресора на
здравеопазването и по отношение на спешната помощ. 4 процента
посочват като най-добри постиженията в ресора на министерството
на регионалното развитие - строежите на пътища и магистрали,
както и кампанията за санирането на блоковете.
Една пета от българите смятат, че нищо добро не е направено
за страната от началото на този управленски мандат.
Запитани какво от дейността на правителството до момента им
е направило най-лошо впечатление, 46 на сто от интервюираните
посочват, че нямат негативни впечатления от работата на
правителството до момента.
16 на сто твърдят, че не одобряват теглене на заем от 16
милиарда лева, защото не е станало ясно за какво ще се
изразходват парите. 7 на сто критикуват кабинета за липса на
реформи, а 6 процента - за липсата на синхрон между партньорите
в управлението. Отсъствието на мерки за справяне с
безработицата, както и проблемите, свързани с пенсионната
реформа, са посочени от равни дялове от по 4 на сто като поводи
за разочарование.
В началото на март "Екзакта" регистрира най-високо одобрение
за работата на армията и на полицията. Тези две институции
получават еднакво одобрение в настоящото изследване на "Екзакта"
- по 35 на сто.
Парламентът е одобряван от 18 на сто от пълнолетните българи
непосредствено след изтичането на първите сто дни от работата
на новия кабинет. В същото време той продължава да бъде
най-неодобряваната държавна институция за 67 процента от
българите.
Работата на председателя на Народното събрание Цецка Цачева
е одобрявана от 28 на сто от българите.
Цветан Цветанов и Радан Кънев са лидерите на парламентарни
групи, които получават по-висок дял одобрение в сравнение с
останалите председатели на парламентарни групи в началото на
март - одобряват ги по 23 на сто. Веднага след тях се нарежда
Валери Симеонов с 20 на сто одобрение.
В първите дни на март правителството е одобрявано от 31 на
сто, а Бойко Борисов - от 43 процента. Неодобрението към
работата на премиера е съизмерим дял с одобрението - 45 на сто.
Бойко Борисов увеличава подкрепата за работата си с 4 процента
след парламентарните избори. С 3 на сто намалява и неодобрението
към него през последните четири месеца.
91 на сто от избирателите на ГЕРБ подкрепят работата на
Борисов като премиер на страната, а 73 на сто от избирателите на
управляващите одобряват работата на кабинета.
Президентът Росен Плевнелиев е одобряван от 39 на сто от
българите, което е с 3 процента по-малко в сравнение с октомври
2014 г. С 5 на сто повече са и критиците на президента - 48 на
сто. Негативни оценки за държавния глава дават главно
избирателите на БСП и на "Атака". Три четвърти от привържениците
на ГЕРБ одобряват работата на президента.
31 на сто от българите одобряват работата на правителството.
Недоволни от кабинета са 55 на сто, като сред тях преобладават
възрастни над 60 години, нискообразовани респонденти и българи с
нисък жизнен стандарт.