Рекетът на рейтинговите агенции

Доминик Ръш, The Guardian
Поставените от тях рейтинги ААА на несигурни ценни книжа допринесоха за избухването на световната финансова криза. Сега те решават съдбата на цели държави. Що за рекет!
Спомнете си как вашата майка ви е карала да правите нещо насила. Изглежда това не винаги е добра идея. Сега има държави в Европа, които са изправени пред сериозни затруднения и рейтинговите агенции, които имат толкова голям принос те да се окажат забъркани в тази каша, предупредиха, че могат да спрат оценяват рисковите страни. Защо? Защото Европейският съюз имаше смелостта да предложи рейтинговите агенции да носят юридическа отговорност, в случай че дадените от тях рейтинги се окажат неверни. Тази заплаха, която би накарала по-слабите европейски страни сеизправят пред сериозни затруднения при намиране на финанси, идва на фона на все по-усилена борба между европейските институции и рейтинговите агенции. Тя обаче може да се окаже повратен момент за агенциите - подложени все още на остри критики заради ролята им в кредитната криза, сега може да настъпи моментът, в който на тези "бегемоти" най-накрая да им бъде поискана сметка.
Отношенията между трите основни рейтингови агенции и Европейския съюз достигнаха нова най-ниска точка тази седмица, след Standard & Poor's понижи кредитния рейтинг на Португалия, а оценката й за Гърция спадна под рейтинга на Египет. Не чак толкова отдавна поставянето на кредитен рейтинг бе сериозен и не страшно интересен бизнес - малцина ги бе грижа какво мислят рейтинговите агенции за държавните облигации на Гърция или за дълга на Португалия. Агенциите започнаха да управляват света през 90-те години на 20-и век. Яхнали глобализацията и новите технологии, двете големи сили на нашето време, те успяха да се утвърдят като господстващите независими оценители на риска. Днес пазарът е доминиран от Moody's и Standard & Poor's, а Fitch е на трета позиция. Трите големи рейтингови агенции оценяват всичко - от корпоративни дългове до пенсионните фондовена държави - и всички ги слушат. Това също е голям бизнес: ако искате изгоден кредит, ви е нужен висок рейтинг. Миналата година продажбите на услуги на Moody's надхвърлиха 2 милиарда долара. Докато обаче нейният бизнес и влияние продължават да се разширяват, все повече хора започват да си задават въпроса кой поставя рейтинга на рейтинговите агенции. Както гърците и португалците ще потвърдят, влиянието на тези агенции е огромно. Далеч по-големи икономики от тези двете бяха съсипани от агенциите. През 2000 година Moody's се захвана с Япония, като понижи кредитния й рейтинг, и предизвика международен инцидент, след като скочи цената, на която страната с втората по онова време икономика в света взимаше заеми. Рейтинговата агенция стигна до заключението, че темповете на икономическите реформи в Япония не са достатъчно бързи. Докато Moody's обмисляше ново понижение през 2002 година, вестник "Файненшъл таймс" обърна внимание, че втората икономика в света (б. пр.: Япония бе изместена от тази позиция през 2010 г. от Китай) скоро ще има по-нисък кредитен рейтинг от Ботсвана - страна, където "една трета от населението е заразено с вируса на СПИН". Япония все още е под наблюдение със заплахи за ново понижаване. Къде обаче в действителност ще предпочетете да инвестирате парите си?
Колко ли пъти рейтинговите агенции са допускали ужасяващи грешки. Те повишиха рейтинга на Enron (американска енергийна компания, предизвикала един от най-големите корпоративни фалити в САЩ - бел. ред.), въпреки че ръководството на компанията я взриви; те повишиха рейтинга на пазара на високорискови ипотечни кредити в момент, когато неговите основи се сриваха и повлякоха финансовите пазари със себе си. В САЩ, щати и инвеститори се нареждат на опашка, за да съдят рейтинговите агенции заради тяхната роля за финансовия срив, като твърдят, че тези "глупаци няма да оставят да мине покрай тях и едно прасе без да го разкрасят". Това повдига важен въпрос: знаят ли рейтинговите агенции какво правят или се интересуват повече от печалбите, отколкото да правят точни прогнози?
Бивши техни служители изглежда са готови да се обзаложат, че е второто. В изслушване пред американската Комисия за разследване на финансовата криза бившият анализатор от Moody's Марк Фрьоба каза, че ръководството на фирмата "прибягваше до сплашване, за да създаде послушно стадо от анализатори, страхуващи се да не уплашат инвестиционните банкери и готови да сътрудничат в максимална степен. Фрьоба напуснал Moody's през 2007 година, след като изкарал 10 години в агенцията. С всичко това не искам да кажа, че всъщност няма реални структурни проблеми в Гърция, Португалия, Япония, Ирландия или Великобритания. Moody's предупреди, че може да понижи кредитния рейтинг дори на Съединените щати, ако не сложат финансите си в ред. Къде обаче бяха рейтинтовите агенции в периода непосредствено преди фиаското? Те не се виждаха никъде. Продават ли те точна информация или "чувство за увереност в бъдещето", по израза на експерта по въпросите на рейтинтговите агенции от Университета "Уоруик", в Централна Англия, Тимъти Джей Синклер. Когато те бяха дребни играчи, това не бе голям проблем. Сега, обаче, неизбирани изпълнителни директори с, в най-добрия случай,с професионална биография, в която има и успехи, определят бъдещето на цели държави, като плават през бури, породени и с тяхно участие, за да извлекат още по-големи печалби. Хората, събрали кураж да се изправят срещу рейтинговите агенции, по-добре да внимават.
Ако вие обаче трябва да поставите рейтинг на рейтинтовите агенции, те ще получат F (или мунис 2, след като най-ниската оценка на трите рейтингови агенции е C или D (лат. букви) за емитенти, обявили неплатежоспособност - бел. ред.).