Рекордна инфлация за май в Хърватия

Рекордна инфлация за май отчете преди дни Хърватия, но това не пречи на Загреб да напредва стъпка по стъпка към замяната на куната с евро от първи януари догодина, след като в петък финансовите министри на ЕС подкрепиха влизането на страната във валутния съюз.

Като част от ЕС икономиката на Хърватия се бори със същите последици от руската агресия срещу Украйна с каквито и останалите страни членки – една от тях е високата инфлация. В този контекст еврозоната също отчете рекордна инфлация за май от 8,1 на сто според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ).

Инфлацията в Хърватия

Растежът на потребителските цени на стоките и услугите в адриатическата страна през май се е ускорил до 10,8 на сто на годишна основа – най-високото равнище, откакто се води тази статистика, сочат данните на хърватския статистически институт. През април показателят бе 9,4 на сто. На месечна основа инфлацията през май е била 1,4 на сто.

Според ХИПЦ годишната хърватска инфлация миналия месец е била 10,7 процента. За сравнение показателят за България е на равнище 13,4 процента.
Най-много са поскъпнали транспортът, храните и безалкохолните напитки, хотелите и ресторантите.

Хърватският премиер Андрей Пленкович коментира пред хърватски медии, че основна причина за ситуацията е „руската агресия срещу Украйна, която доведе до повишаване на енергийните цени, последвани от повишаване на цените на храните, суровините, строителните материали и инфлационния натиск“.

Той каза, че ако е нужно, ще бъдат взети допълнителни мерки срещу инфлацията и подчерта, че в момента правителството има няколко плана и следи ситуацията, изтъквайки, че БВП расте, заетостта е на най-високото си равнище, а безработицата на най-ниското.

Хърватският министър на финансите Здравко Марич отбеляза, че не е лесно да се прогнозира инфлационният тренд до края на годината и че в зависимост от развитието на ситуацията и възможностите ще бъдат приети нови мерки, които да смекчат удара от високите цени върху джоба на потребителите.

Като антиинфлационна мярка от април ДДС на редица основни стоки в Хърватия бе намален.

Анализаторите от "Райфайзен Банк“ ("Raiffeisen Bank") очакват поскъпването да продължава и през следващото тримесечие. 

Инфлацията като критерий за прием еврозоната

Наред с изискванията към държавния дълг, бюджетния дефицит и валутния курс, желаещите да се присъединят към еврозоната трябва да изпълняват и условия за ограничена инфлация, която да не е по-висока от 1,5 процентни пункта от средната на трите страни с най-ниска инфлация във валутния съюз, като се изключат страните с твърде големи отклонения от средната.

В началото на този месец Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) отчетоха, че Загреб изпълнява изцяло изискванията за въвеждане на общата валута. В доклада за изпълнението на критериите за членство се посочва, че през последните 12 месеца до април 2022 година хърватската инфлация е била 4,7 процента, което е под 4,9 процента - средната за трите най-добре представили страни, като се изключат държавите с най-големите отклонения.

Наскоро ЕЦБ повиши прогнозата си за средната годишна инфлация и вече очаква тази година тя да достигне 6,8 процента в еврозоната, като се ангажира да направи необходимото тя да се върне към целевото ниво от 2 процента в средносрочен план. За Хърватия анализаторите от Райфайзен Банк са на мнение, че за цялата година инфлацията ще достигне равнище от 9,2 процента, посочва сайтът "Индекс“. Хърватският централен банкер Борис Вуйчич, цитиран от хърватските медии, също прогнозира средна годишна инфлация около 9 процента.

Хърватия бе приета в ЕС през 2013 г. и заедно с България влезе в т.нар. чакалня на еврозоната през юли 2020 година. Следващия месец се очаква Европейският съвет, обединяващ премиерите на страните членки на ЕС, да даде окончателното зелена светлина на присъединяването на Загреб към останалите 19 страни членки на европейския валутен съюз.БТА