Рекордни 40% ръст на цените на храните?

Мира Лазарова
Между 33 – 40% могат да се увиличат цените на храните за крайния потребител, ако влязат в сила предложените от депутати на левицата промени в Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/. „Те ще ограничат конкуренцията в сектора на бързооборотните стоки и това ще доведе до повишаване на цените на храните в търговските вериги”, отбелязва Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия. Според сдружението бъдещите промени се отнасят не само за търговските вериги, а за всички бизнеси. Посочва се, че в проекто закона има неясни понятия като например понятието „значителна пазарна сила”, което се наказва така както се наказва и монополното положение, когато се злоупотребява с него. „Глобите в тези случай са до 10% от оборота”, каза експертът в интервю за Нова телевизия и добавя, че новият закон ще увеличи рисковете тъй като се вдигат административните разходи, калкулира се рискът от огромни глоби. В такива случаи производителят увеличава маржа и по този начин крайната цена на продукта се завишава значително.
Няма никаква опасност от увеличаване на цените от 20 до 40% на хранителните стоки в големите търговски вериги. Това каза на пресконференция министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков, след заседанието на Министерски съвет. „Смятам, че няма никаква такава опасност. Ако това се случи, струва ми се, че повече български стоки, което е наша цел, ще влязат в супермаркетите и големите вериги. Този диалог го водим 6-7 месеца и имаме решение. Веригите са готови да ни партнират, за да могат по-голяма част от стоките, произведени от българските производители, да влязат в тяхната мрежа. За съжаление, нашите земеделски производители не са достатъчно обединени, не са достатъчно структурирани, тяхната продукция не е регламентирана и не е постоянна във времето, за да задоволяват постоянно веригата”.

Как биха се променили цените при влизане в сила на промените в ЗЗК.  Изчисленията са правени днес, като са избрани посочените стоки, предлагани на най-ниските цени в съответната верига. Цените на сиренето, кашкавала и колбасите са за кг/лв. Първата цифра в колонките е текуща цена, втората е при 40% повишение.

Ето какво отбелязва в свой анализ по повод Проект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията икономистът Николай Вълканов от Института за пазарна икономика: „Популярното схващане е, че няколко големи вериги контролират пазара и именно с това държавата се опитва да се „бори”. Това разбиране обаче е дълбоко погрешно. Пазарът в България е един от най-конкурентните в ЕС. Така например веригата с най-големи приходи от продажби в сектора, Кауфланд, има пазарен дял от около 8% към 2012 г, по оценки на ИПИ. Общо десетте най-големи вериги, от които три са български (Фантастико, ЦБА, а от скоро - и Пикадили), държат под една трета от пазара, а делът на модерната търговия като цяло едва ли надхвърля 35-37% по оценки на ИПИ (за сравнение, процентът в страните от ЦИЕ е около 50, а в Западна Европа достига 70 по данни на USDA). Нека припомним, че воденото от КЗК разследване за картел между шест от веригите, приключило през 2011 г., доведе до едно спорно решение, след което търговците се ангажираха да предотвратят практиките, в които бяха обвинени. Три години по-късно КЗК не е намерило причина да поднови разследването или да наложи глоби. С други думи предлаганите промени в закона идват да решат един несъществуващ проблем.
Друга странна част от законопроекта е свързана със задължението на търговците с оборот над 50 млн. лв. да съгласуват с КЗК договорите със своите доставчици и впоследствие да ги публикуват на сайтовете си. В случая от правилото се изключват по-малките вериги/търговци (които са изцяло в ръцете на български собственици), което създава неравнопоставеност. Неравнопоставеност се създава и между търговци и производители, тъй като понятието „значителна пазарна сила” и специфичните изисквания за договорите се отнасят само до купувачите на стоки.
Като цяло предлаганите промени в ЗЗК трудно могат да се оправдаят от някаква настояща необходимост. Старите проблеми между вериги и производители/доставчици в голяма степен изглеждат решени, за което сегашният инструментариум на КЗК се оказа достатъчен. В същото време се създават условия за натиск върху търговските вериги, от който популистки настроени политици, на каквито сме се нагледали, вероятно рано или късно ще се възползват.”
Правителството в лицето на премиера Орешарски и вицепремиера Бобева смятат, че чуждите търговски вериги нарущават търговски практики. „Трудно мога да си отговоря, например, защо големи, глобални вериги купуват вносни стоки през еднолични български търговци. Силно ми намирисва на отклоняване на ДДС. Ние ще бъдем безкомпромисни, дори когато веригата стои чиста отпред, но отзад има съмнителни личности, които внасят стоки от също големи компании”, заяви премиерът Орешарски.
„От 28 държави в ЕС само 8 нямат законодателства по отношение на нелоялни търговски практики. Защо търговските вериги в техните държави са се подчинили на тези закони, сега се противопоставят на всяка регулация”, добави и икономическият вицепремиер Даниела Бобева.
Сдружението за модерна търговия възрази срещу публично отправените от премиера към всички международни търговски вериги обвинения за данъчни измами, базирани не на доказани факти и извършени разследвания, а на общи съмнения, отбеляза организацията в писмо. Търговските вериги са инвестирали в България над 4 млрд. лв. и са отворили директни над 20 хил. работни места и индиректно десетки хиляди в свързани бизнеси-партньори, отбелязват от сдружението. Средно всяка верига за бързо оборотни стоки в сдружението работи с над 800 български доставчика, а средно 55% от стоките в магазините на веригите от сдружението са български.
Концентрацията на пазара на дребно на бързооборотни потребителски стоки в България е най-ниска в целия ЕС, съответно конкуренцията е най-ожесточена. По данни на ICAP за 2013 г. най-големите 10 компании в сектора държат едва 36% от пазара. За сравнение, в Западна Европа този дял е около 80-85%, а в другите страни от Източна Европа - около 60-65%.

Пазарните дялове на компаниите в топ 10 според ICAP:
1. Кауфланд - 10.8 %
2. Билла - 4.8 %
3. Лидл - 4.4 %
4. ЦБА - 3.4 %
5. Карфур - 3.1 %
6. Фантастико - 2.6 %
7. Пикадили - 2.1 %
8. Пени Маркет - 1.8 %
9. Т-Маркет - 1.2 %
10. Метро - 1.2 % (тук не се включват продажбите на едро на Метро)

В сравнение с 2012 г. делът на водещите 10 търговци е с около три пункта по-голям.

Според ICAP целият пазар се е свил леко и през 2013 г. е 10.3 млрд. лв. Водещите 50 компании в сектора държат 45% от пазара. Това всъщност e делът на модерната търговия (магазините са с две и повече каси). Останалите 55% се разпределят между десетки хиляди малки магазинчета и пазари.