Рекордни емигрантски пари в България

През последните години сумите, които се трансферират от чужбина към България, са в рамките на около един млрд. евро на година - обобщава за Радио България данните от проучването на ИПИ Петър Ганев.
Парите, които българските емигранти са изпратили през последната година у нас, бележат нов рекорд. 702 млн. евро са постъпили по сметките на българските домакинства от техните роднини, работещи и живеещи в чужбина, от средата на миналата до средата на тази година. Данните на БНБ показват още, че от България към чужбина пък са изпратени само 7.5 млн. евро. Така нетната сума на парите от българските емигранти достига рекордните 695 млн. евро. Европейската статистическа агенция посочва, че през миналата година, работещите в ЕС чужденци са изпратили на своите семейства близо 30 млрд. евро под формата на емигрантски пари. Те са вторият по значение източник на външно финансиране на икономиките в страните от Източна Европа след преките чуждестранни инвестиции.

Каква е ролята на емигрантските пари за българската икономика и колко са паричните потоци според проучване на Института за пазарна икономика /ИПИ/.

„През последните години сумите, които се трансферират от чужбина към България, са в рамките на около един млрд. евро на година - обобщава за Радио България данните от проучването на ИПИ Петър Ганев. - Не може да се каже, че покрай кризата тези потоци бяха драстично засегнати. Имаше разбира се лек спад, после имаше покачване, но без сериозни разминавания. Хората, наети дългосрочно на работа в чужбина, продължиха с почти същите темпове да изпращат пари в България, докато краткосрочната и епизодичната заетост бе сериозно ударена от кризата. На много от емигрантите от близки и по-далечни дестинации им се наложи да се върнат в страната. Когато говорим за приток от един млрд. евро към страната, директно ориентиран към конкретни хора, конкретни семейства, това е един сериозен фактор за българската икономика, една финансова инжекция, която се отразява въобще на начина на живот в страната. Тези пари подпомагат бюджетите на българските домакинства, особено на тези, чийто средни доходи са ниски."

Експерти в бранша смятат, че изпратените средства от българските емигранти са близо два пъти повече от получените пари от фондовете на ЕС, които в нетно изражение са средно 432 млн. евро за една година.

Колко са реалните парични преводи от чужбина.

„Това е официалната сума, която може да бъде проследена, но има и доста неофициални преводи - продължава Петър Ганев. - Някои проучвания показват, че неофициално изпратените пари в България от българските емигранти са с около 40 процента повече от регистрираните данни на статистиките. Така или иначе, те са повече от 2 процента от БВП на страната, а това е сериозна сума. При тях няма бавене или губене по вина на администрацията или корупционни схеми както при парите от еврофондовете. Този тип доходи са много по-полезни за страната, отколкото често непрозрачното и неефективно разпределение на европейски и държавни средства."

Защо точно в най-тежката година на кризата се увеличава потокът на емигрантските пари.

„Трудно е да се даде точен отговор - коментира Петър Ганев. - Причините могат да бъдат много. Може би хората, работещи в чужбина, са достатъчно гъвкави и са успели да останат на работа в тежките времена. От друга страна, поради кризата, техните близки и роднини в България имат нужда от повече средства и те са увеличили потоците към тях. Възможен е и друг сценарий - когато тук се губят работни места и много хора остават без работа, те решават да потърсят подобно препитание в чужбина. Така се увеличава емигрантската вълна, оттам и парите, изпратени в страната. Може би много от българите, работещи в чужбина, са решили да спестяват изработените пари в българската банкова система, като откриват спестовни или депозитни влогове. Т.е. интерпретации има много, но е трудно да се каже коя е вярната."

По данни на една от световните агенции за парични преводи в чужбина, българските емигранти, които изпращат пари в страната, са близо три милиона, а средномесечната сума възлиза на около 250-300 евро. От Института за пазарна икономика прогнозират, че следващ пик на емигрантски парични потоци към България може да се очаква след 2013 г. Тогава европейските страни ще премахнат ограниченията за българи на трудовите си пазари.