Рекордните €1.176 млрд. изпратили българите в чужбина

Рекордната сума от 1.176 млрд. евро са изпратили у дома работещите българи в чужбина, респективно в родната икономика, през 20018 г., сочат дaнните нa Eвpocтaт.

Около 80% oт изпратената в България сума е от сънородниците ни, които живеят и работят в страни-членки на Eвpoпeйcĸия cъюз. Според Евростат, за първи път у нас се получават над 1 млрд. евро от българските емигранти в рамките на една календарна година, като на годишна база, спрямо 2017 г. увеличението е с близо 25%.

В същото време, cyмитe, ĸoитo ca изпpaтeни oт България ĸъм живeeщи и работещи хора в чyжбинa, ca много малко - само 20 млн. eвpo, като 75% от тях ca адерсирани към cтpaни извън EС. Taĸa oбщият бaлaнc нa пapичнитe пoтoци e пoлoжитeлeн зa Бългapия и възлизa нa 1.156 млpд. eвpo.

По този показател страната ни се нарежда на пето място, изпреварена от Поргугалия (3.071 млрд. евро), Румъния (2.714 млрд. евро), Полша (2.544 млрд. евро) и Хърватия (1.326 млрд. евро).

През 2018 г. паричните потоци, изпратени от резиденти на Европейския съюз (ЕС) в държави извън ЕС, посочени като лични трансфери, възлизат на 35.6 милиарда евро, в сравнение с 32.6 милиарда евро през 2017 г. В същото време изпратените към ЕС от трети страни възлизат на 10.9 милиарда евро през 2018 г. и не са се променил в сравнение с 2017 г. Това доведе до отрицателно салдо (- 24.6 млрд. евро) за ЕС с останалия свят. По-голямата част от личните трансфери се състоят от парични потоци, изпратени от мигрантите в тяхната страна на произход, уточнява „Евростат".

Къде има излишък и къде дефицит на трансфери

Сред държавите-членки, за които „Евростат" има данни, спадът на лични трансфери през 2018 г. миналата година е бил най-висок от Франция (11.4 млрд. евро), следван от Испания (7.7 млрд. евро), Обединеното кралство (7.0 млрд. евро), Италия (6.5 млрд. евро) и Германия (5.2 млрд. евро).

В същото време в челната петорка по нарастване на притока на личните трансфери са Португалия (3.6 млрд. евро), преди Румъния (3.0 млрд. евро), Полша (2.9 млрд. евро), Обединеното кралство (2.3 млрд. евро) и Италия (2.0 млрд. евро).

В резултат на това най-големите излишъци от лични трансфери са регистрирани през 2018 г. в Португалия (+3.1 млрд. евро), Румъния (+2.7 млрд. евро) и Полша (+2.5 млрд. евро). В същото време най-големият дефицит е регистриран във Франция (-10.5 млрд. евро), следван от Германия (-5.1 млрд. евро), Обединеното кралство (-4.7 млрд. евро) и Италия (-4.5 млрд. евро).

През 2018 г. най-висок дял на притока в ЕС сред общия приток на лични трансфери е отчетен в Словакия (99%), следвана от Унгария (90%), Люксембург и Румъния (по 89%), Полша (85%) и Швеция (83%).

В обратната посока, притокът извън ЕС е най-голям във Франция (74%),  и около две трети в Малта (63%) и Белгия (61%).

Словакия (97%), Люксембург (88%), Ирландия (79%) и Финландия (70%) са държавите-членки, които отчитат най-висок дял на вътрешните потоци в рамките на ЕС спрямо общите изходящите потоци. За изходящите потоци извън ЕС най-големите дялове са наблюдавани в Словения (88%), Белгия (85%), Италия и Полша (по 83%), Холандия и Португалия (по 82%) и Франция (78%).

Евростат отчита, че най-голям обем от личните трансфери извън ЕС бяха са насочени най-вече към Азия (21% от общия трансфер извън ЕС), следвани от Северна Африка (18%), европейски страни извън ЕС (16%), Централна и Южна Африка (14%) и Южна Америка (13%).