Ресурсът за индустриални терени се отключва

Петър Ганев, ИПИ

На фона на вълненията около първото заседание на новия парламент, в общественото пространство се появиха две важни новини, свързани с развитието на индустриалните терени в страната. Първата е, че тръгва процедурата по Плана за възстановяване и устойчивост, което е насочена към индустриалните зони. Това са над 200 млн. лв., които ще бъдат инвестирани в индустриални терени на различни локации в страната. Втората е, че държавата обяви създаването на нова индустриална зона в Доброславци, която да привлича инвеститори от автомобилния бранш. 

Двете новини са важни, тъй като докато политиците си прехвърлят топката за формиране на някакво мнозинство, а администрацията поставя огромен фокус върху борбата с „надценките“, всъщност се отключва инструмент за провеждане на реална индустриална политика, която може да пренареди регионалната карта. Различни идеи се натрупаха в последните две години относно програмата за индустриалните паркове, като и към момента на преден план се поставя възможността за инвестиция от порядъка на 40 млн. лв. в поне 5 парка в страната. Макар на думи, програмата да е отворена към всички оператори на индустриални терени, в т.ч. общините, а минималният размер на безвъзмездната помощ да е едва 1 млн. лв., остава спорен въпросът доколко са подготвени местните власти да се възползват по-масово от тези средства. По-скоро наистина можем да очакваме няколко големи проекта, там където има ясен оператор на парка и проектна готовност.

Заедно с представянето на новата програма се обяви и създаването на нова индустриална зона в Доброславци до София. Икономическото развитие на терените в периферията на София е бурно през последните години и предполага подобно решение. На северозапад от София, в посока Европа, се наблюдава превес на индустрията. Преработващата промишленост носи над 70% от добавената стойност на предприятията в община Костинброд и над 40% в община Божурище. В същото време в посока към вътрешността на страната и покрай магистрала „Тракия“ пък се развива търговията и логистиката. На територията на Елин Пелин са разположени логистични бази на големи търговски вериги, а секторът на търговията носи над половината от добавената стойност от всички предприятия в общината.

На фона на развитието на различните промишлени терени около столицата, не е изненада появата на нова индустриална зона в Доброславци. Тази зона на практика допълва тангентата Божурище-Костинброд-Доброславци на северозапад от София. Заявката е фокусът на новата зона да бъде автомобилната индустрия, тоест да се подготви терен за евентуалното стъпване на голям стратегически инвеститор от аутомотив сектора. Интересното в случая е, че за разлика от Костинброд, Божурище и Елин Пелин, Доброславци попада в територията на Столична община, тоест бъдещите резултати на новата зона ще бъдат отчитани към икономиката на столицата, а не на прилежащите общини.

Решението за новата зона до София подсказва, че генерално мисленето за развитието на индустриалните терени в страната, в т.ч. разходването на средствата по новата програма, е изтеглено на национално ниво. И докато това може да проработи в случая със София в търсенето на стратегически инвеститори, то от гледна точка на регионалното развитие е важно да се намери и мястото на общините. Голяма част от индустрията в страната е разположена в отдавна съществуващи промишлени зони, който не са добре уредени, нямат оператор и имат крещяща нужда от инвестиции в социална и техническа инфраструктура. Проблемите в тези зони в общия случай падат на раменете на местната власт. Затова, наред с развитието на нови паркове – например в покрайнините на столицата, е важно да се намери и инструмент за подкрепа на общините, които имат функциониращи промишлени зони и с малко ресурс могат драматично да променят средата.