Референдумът - факти и заблуди

Ива Стойкова
Защо проектът АЕЦ „Белене” има малки шансове за финансиране? Има ли нужда от допълнителни ядрени мощности и къде да бъдат съсредоточени те? Какво е бъдещето на българската енергетика? Какви са тенденциите в Европа, която задава правилата? И всъщност какво предстои след референдума в България? Много тежки въпроси, отговор на които този път се опитаха да дадат експертите, а не политиците.*

Референдумът - факти и заблуди
Референдумът беше политизиран и с политическа цел. Това предизвести и неговия изход. Важно е да се подчертае, че инициаторите на националното допитване добре са познавали законите, защото текстът за референдумите е приет от миналото народно събрание. С ясното съзнание, че е непостижимо да се достигне процентът на гласувалите на предишните парламентарни избори, както и че в най-добрия случай въпросът ще се върне в парламента, където за АЕЦ „Белене” няма шанс, те поискаха референдум, единствено, за да извлекат политически дивиденти. Тази теза изтъкна евродепутатът Владимир Уручев (ЕНП, ГЕРБ). Щетите за България обаче евродепутатът усетил във въпросите на европейски журналисти след това - защо искате да строите ядрената централа в сеизмичен район, изпълнявайки проект от 1992 г., и чрез него зачерквате енергийната си независимост от Русия.
Референдумът ще остане в историята с твърде слабата рекламна кампания, с трудния дори за експертите въпрос и с некоректното тълкуване на резултатите от него след това. Тази позиция изрази Камен Колев от Българска стопанска камара. Въпросът „за” или „против” ядрени мощности е експертен, а отговорността за него управляващите прехвърлиха на обикновените граждани.
Политиците щедро използваха една заблуда по време на своите агитации - че нова ядрена мощност ще се намали цената на тока. Истината е, че в условията на либерализиран пазар цените се определят от регулатора и самия пазар, подчерта Руслан Стефанов, директор на Център за изследване на демокрацията.
Кой и за какво гласува?
Агенция „Алфа рисърч” представи разбивка на резултатите от гласуването с „да” и „не”. Не е изненада, че от гласувалите положително, 20% подкрепят АЕЦ „Козлодуй” и ядрената енергетика изобщо, а не новия проект в Белене. По-любопитното е, че подкрепата за нова ядрена централа е паднала драстично - от 80% през 2004 г. до 33% през 2013 г. Расте и делът на противниците на ядрената енергетика - от по-малко от 10% до 30% за същия период.
Социолозите отчитат съществена разлика в позициите за бъдещето на ядрената енергетика между живеещи в големите и малките населени места. На този факт стъпи Руслан Стефанов от ЦИД, за да даде следното тълкувание - всъщност хората с най-ниски доходи подкрепиха по-високи държавни разходи (АЕЦ „Белене”), давайки положителен отговор на въпроса на референдума.
Какво ще се случи с „Белене” или къде е грешката?
Преговарящите за атомната електроцентрала поставиха два капана пред нея, които обричат проекта, смята Камен Колев от БСК. Първият капан - цената, вторият - тезата, че България разполага с достатъчно енергийни мощности и излишък от енергия. Това логично отблъсква инвеститорите.
Дефицитите на АЕЦ „Белене”, според Илиян Василев - Център за изследване на Балканския и Черноморския регион, са най-напред в начина, по който е взето решението за него - дълго време неоповестявано. „Тайните” около проекта впрочем и досега се използват най-вече от политиците. По-същественият момент, е че проектът през годините и според обстоятелствата се лута между държавните гаранции и проектното финансиране. Груба грешка при проектното финансиране, че пред банките се представя прогнозата на НЕК за бъдещата централа, а това е конфликт на интереси. Но какво виждат банките в Националната електрическа компания - орган, който управлява проекти. Последният такъв е придобилият мрачна слава „Цанков камък”. За „Белене” липсва проектен одит. С други думи, търсенето на финансиране е обречено на провал. Другата възможна схема - чрез държавна гаранция, също е непостижима, защото няма политическа сила в България, която да реализира проекта, предвид състоянието на българската икономика.
Най-голямата грешка за проекта „Белене” са неясните бюджет и срок, е мнението на председателя на Български енергиен форум Иван Хиновски.
Ако зачертаем „Белене”, зачертаваме около 5 млрд. лв., изхарчени до момента за този проект, контрира изпълнителният секретар на Български атомен форум Станислав Георгиев. Той сравни ядрената енергетика с Пепеляшка - всички имат нужда от нея, но никой не я обича.
Седми блок на АЕЦ „Козлодуй”
Не е грешка да се инвестира в седми блок на АЕЦ „Козлодуй”, смята евродепутатът Владимир Уручев. Големият въпрос е откъде ще се вземе оборудването за него - от Белене или от другаде.
Грешка е да се съсредоточават всички мощности на едно място, контрираха експерти от залата. Това е причината в предишните стратегии да се посочва „Белене” като алтернатива.
Кое е най-изгодно за енергетиката - отговор на този въпрос трябва да залегне в енергиен план за страната. Има ли нужда от нови мощности, където и да са те? Този въпрос постави председателят на Български енергиен форум Иван Хиновски. Той представи общодостъпни данни, според които само произведената от АЕЦ „Козлодуй” плюс няколко допълнителни мощности (например ТЕЦ) електроенергия покрива нуждите на вътрешното потребление. Освен това в момента се строят ВЕЦ-ове, нови ко-генерационни модули в топлофикациите, ветроенергийни и фотоволтаични централи, ТЕЦ-ове с биомаса с общ капацитет около 5900 мегавата. Не се обсъжда достатъчно вариантът какво ще се случи, ако се намери газ в Черно море или ако има внос на евтин (шистов) газ.
Тенденции, алтернативи
Евродепутатът Владимир Уручев обобщи, че няма ядрен ренесанс, нито залез на ядрената енергетика. Тенденциите са две. Първо, че делът на ядрената енергия ще намалява за сметка на ВЕИ и енергийния микс. И второ, ще намалява и политическата подкрепа за ядрената енергетика. Добра илюстрация на този процес е Франция, която също говори за свиване на ядрената енергетика.
От друга страна, все по-строги стават изискванията на ЕК при оценката на вредата от действащите реактори и централи, както и за сеизмичността на районите, в които се намира. Всичко това неминуемо ще оскъпи цената на електроенергията, произвеждана от АЕЦ, и ще намали тяхната конкурентноспособност.
Бъдещето на ядрената енергетика може да е в проекти, които вече се подготвят на наднационално ниво - обединение от няколко европейски държави да закупят с минимум европейско финансиране ядрен реактор четвърто поколение. Към момента има два такива проекта, но България не участва в тях.
Бъдещето на енергетиката е в честна конкуренция, включително на АЕЦ и ВЕИ източници, с ясни правила за безопасност, според Илиян Василев, Център за изследване на Балканския и Черноморския регион. А това е възможно, защото досега ядрената енергетика съществуваше, благодарение на държавната патерица - наследство от ядрената надпревара от миналото.
Българската енергетика трябва да се основава на национален бизнес план с ясни разчети, а не да се величае или отрича определен източник, е мнението на Камен Колев от БСК.
Разнообразието от енергийни източници е най-доброто решение и според Константин Саменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК). Малки мощности, газови централи, газът в Черно море, не на последно място потенциалът на енергийната ефективност на всяко домакинство.
Ръководителят на Информационното бюро на ЕП Виолета Станичич припомни, че решението да се организира дискусията по тази тема след референдума не е случайно. Време е да се даде думата на експертите и да отшумят политическите пристрастия.
Това е начинът компетентните професионалисти да посочат най-добрия път за енергийното бъдеще на страната.

* В рамките на дискусионен форум "Прозрачно управление. След референдума за АЕЦ - какво предстои", организиран от 3e-news.net и Информационното бюро на ЕП в България, в партньорство с Българска стопанска камара (БСК) и Института за енергиен мениджмънт (ЕМИ).
Снимка: Информационно бюро на Европейския парламент в България