Реформирай това: ВСС

Красен Станчев, ИПИ

В обсъжданите промени в конституцията има една същина: ще бъдат ли съдиите (и съответно съдът) подчинени на прокуратурата или не. Въпросът се обсъжда в други термини и това пречи на разбирането на значението на вероятно започващите днес промени в конституцията. Ще се опитам да опиша онова, което не се вижда ясно в сегашната уредба, неговите последици и възможните последици от предлаганите промени.

Завареното положение

То е известно от 1991 г. насам и не е вярно, че нямало анализи на последствията му за обществото и икономиката.

Очевидно бе още тогава, че прокуратурата следва да е част от изпълнителната власт. Обстоятелството, че тя не е такава, се дължи на предчувствието, че една прокуратура, подчинена на изпълнителната власт, ще бъде употребявана за политическо преследване. Може да се обяснява до безкрайност у кого този страх бе по-силен мотив за подкрепа на настоящата уредба.[i] Важното обаче е следното:

Прокуратура не е де факто съдебната система, но е самостоятелна, а съдът е тази система, но не е самостоятелна нейна част;
Прокуратурата е всъщност главният прокурор, тя е низходяща от него под-йерархия;
Този прокурор е самостоятелен играч, king-maker, защото неговият мандат е най-продължителният (с изключение на председателя на Сметната палата) – трае повече от всички други мандати и попада между и отвъд изборните цикли за президент, законодателно събрание, премиер, управител на БНБ и пр.;
Независимо от личните качества на заемащия длъжността, тя е изложена на изкушението да служи – и служи - на различни политически конюнктури;
Тъй като и следователите се разглеждат като част от системата, се получава, че:

a. Главният прокурор има мнозинство във ВСС;

b. Съдиите и съдът са подчинени на ВСС;

Тайното гласуване дава отлична и почти единствена защитена от репутационен риск възможност за упражняване на влияние.

Какво се променя

Резултатът от това положение е, че България е единствената страна в ЕС, където конституцията възпроизвежда за прокуратурата модела „Вишински“ по примера на конституцията на СССР от 1937 г., но без контрола на някакъв „Сталин“.[ii] Целта (произтекла от споменатия страх) прокуратурата да не е под контрола на управляващите не се осъществява. Контролът просто е по-нестабилен и подвижен, често според предпочитанията на Главния прокурор (който и да е той).

Затова „Сталин“ може да бъде само някой невидим, за когото понякога събуждащите се обитатели на юрисдикцията могат само от време на време да питат „кой е той“. Посредниците на този неизвестен, но подразбиращ се Някой, са без значение. Прякорите им „чернички“ или „русички“ достатъчно ясно изразяват безсмислието на личността им отвъд ролята има понякога да бъдат разкрити. За съдиите системата отрежда ролята да са виновни за всичките й недостатъци и грешки поради простата причина, че именно те решават, те съдят.

Политическият и репутационният риск се носят от явните защитници и критици на конституционната уредба, но, докато тя се запазва, ползващите се от нея не са изложени на никакъв риск.

Това положение е бетонирано с Решение на Конституционния съд № 3 от 10 април 2003 г. по к.д. № 22/2002 г. Според него България е доразвила теорията на държавата, правата и парламентаризма и затова понятието „форма на държавното управление“ трябва да се „тълкува разширително“ и да включва „система от висши държавни институции – Народно събрание, президент и вицепрезидент, Министерски съвет, Конституционен съд и органите на съдебната власт (Върховен касационен съд, Върховен административен съд, прокуратура, следствие и Висш съдебен съвет), тяхното съществуване, мястото им в съответната власт, организацията, условията, начина на формиране и мандата им.“ Иначе казано, само Велико народно събрание може да променя тези неща.[iii]

Според мен това решение е обида за нормалната правно-философска логика, но това няма значение. Важно е обаче да се разбере колко близка до невъзможността е всяка една промяна на конституционната уредба в каквато и да е положителна посока.

Ако договорените и предложени днес промени станат факт, от изброените по-горе характеристики на завареното положение биха отпаднали следните:

Същинското мнозинство на прокуратурата и главния прокурор;
Зависимостта на съда;
Съдът става самостоятелна част на системата и получава шанс да се превърне в действителното й лице.

Онова, което остава е:

Не-зависимостта на Главния прокурор и изкушението тази фигура да е king-maker;[iv]
Прикритието на личното участие във вземаните решения;
Възможностите за имплицитно влияние на прокурора и негов сговор с Някой.

За съда тези влияния с възможности за сговор вече изглеждат почти невъзможни. Разбира се, личните привързаности и навици – от ходене на лов и риболов до семейни партита с караоке – не могат да бъдат контролирани с никакви закони и конституция.

Невидимите последици

Най-важната последица от промените в конституцията, ако минат, е, че постепенно ще може да се пристъпи и към изместване на прокуратурата към изпълнителната власт. Бетонът на сегашната уредба вече ще е напукан.

Не е вярно, че няма анализ на онова, което българските граждани губят от сегашната уредба. Проблемът е, че тези анализи са икономически и се виждат като резултат в благосъстоянието. Техният език е неразбираем за мнозина политици, политовъди и правници.

Поради липса на друг обхватен меродавен обзор, ще се позова на един скорошен доклад на Световната банка за „Производителността в България. (Уроци от миналото, възможности за бъдещето)“[v] и на свои наблюдения на ставащото в сегашното законодателно събрание. Ако положението се запази, може да се очаква следното:

Запазване на слабостта на съдебната система в осигуряването на предвидимост на правата на собственост, изпълнението на договорите и стопанската среда, които влияят върху сега незавидните позиции на България в международните класации за конкурентност (в които тя не се представя добре именно по тези показатели);
Липса на напредък в ефективността на системата (въпреки че тя е по-добре финансово осигурена и включва повече персонал от тази на други страни с по-високи доходи на населението);
Запазване на относително дългата продължителност на съдебното дирене, процес и задоволителен резултат на решенията на съда – само в две страни от Европа продължителността на вземането на решения от съда е по-дълъг (Словакия и Гърция);
Незадоволително усещане за надеждност, предвидимост и чистота на системата.[vi]
Други пазарни и стопански системи – договори между граждани, между фирми и между граждани и фирми, между спестители и банки, между търсачи на кредити и банки, отношения между фирми, изпаднали в неплатежоспособност или несъстоятелност, и техните кредитори, които и сега бележат известна липса на сигурност и незавидни места в международните сравнения, не биха могли да подобрят своята роля в регулирането на сделки и отношения;
Усещането за неефективност и несправедливост ще засили опитите за намиране на чудотворни решения, каквито и в момента отлежават в парламента, като например: някои от промените в ГПК, предлагани от ПФ, АБВ и БСП, регулирането на търговците (БСП), принудителното изпълнение и частните съдебни изпълнители (БСП), защитата на потребителите и здравето (РБ) и намеренията за изменение в несъстоятелността на търговците (ГЕРБ) и физическите лица (АБВ);
Дори редките смислени предложения за регулиране в тези области не биха били осъществени от непроменена съдебна система.[vii]

---------------------------------------------------------
[i]Виж: Красен Станчев. Изборът на политическия модел: ролята на конституцията, правата на собственост и институциите. – Анатомия на прехода. София, СИЕЛА, 2004, гл. 2; а също и Красен Станчев. Формалната и неформална зависимост на съда (Проблемът с конституцията и ЕС). Монитор, 31 март 2006.

[ii]Подобни конституционни решения са запазени в конституциите на Руската Федерация, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан (а донякъде и на Молдова, Армения и Украйна), но там политическата система възпроизвежда различни видове „сталинчета“.

[iii]Виж основанията, диспозитива, състава на конституционните съдии и особеното мнение по това решение на: http://constcourt.bg/contentframe/contentid/1929 .

  [iv]Личното си отношение към възможностите за намеса в различни области от страна на Главния прокурор съм изразил в серия публикации под общото заглавие „Ако бях главен прокурор“.

[v]Виж: http://www.worldbank.org/content/dam/Worldbank/document/eca/Bulgaria/Bulgaria-Productivity-6-26-15-bg-web.pdf

[vi]Виж: пак там, с. 92-103.

[vii] Въпросите, засегнати в тази статия, ще бъдат развити в последващи материали на автора.

Прочетете повече на: http://ime.bg/bg/articles/reformirai-tova-vss/#ixzz3hAAElKSe