Реформите в БДЖ и пенсионната- пилотни за кабинета

Европейската криза се задълбочава. Негативните сценарии за европейската икономика стават все по-вероятни и това изисква незабавен и решителен реформаторски отговор от страна на българското правителство. Около това мнение се обединиха икономически и финансови специалисти от Институт "Отворено общество" и Macro Watch.
Те посочиха, че Европа се движи надолу по спиралата на икономическата и политическата криза, без ясна перспектива за решаване на проблемите и предупредиха, че лошите сценарии за бъдещето на европейската икономика стават все по-вероятни, включително има опасност за оцеляването на Еврозоната и ЕС. Това увеличава рисковете за България и изисква реформаторски дух.
Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество", припомни, че винаги е имало оправдание и съпротива против реформите. Той посочи, че през последните две години пазарът на труда е с огромни осигурителни тежести. Ангелов подчерта, че осигурителните прагове се вдигат всяка година, повишиха се и осигуровките, и минималната работна заплата.
"България е една от малкото страни, която не е фалирала, но продължава да губи работни места – почти 100 000", каза Ангелов и обобщи, че при тази ситуация все повече хора губят своята работа. Той заяви, че реформите, които не са правени до този момент с години, сега трябва да се правят.
Ангелов посочи, че реформите винаги са били непопулярни и за правителствата е било един вид политическо самоубийство като правят реформи. Сега, обаче, обясни той, парадигмата се е обърнала и е точно обратното – всички правителства в Европа, които не са правили реформи си отиват.
"В момента е политическо самоубийство за всяко правителство, което не прави реформи", каза икономистът и посочи, че това е промяна на парадигмата, досега винаги е било обратното.
Забавените структурни реформи трябва да бъдат наваксани в много кратки срокове. Икономистите посочиха, че реформи трябва да има и в целия публичен сектор – включително инвестиционния климат, бюрократичните пречки, институциите на правовата държава, ограничаване на привилегиите.
Според експертите, държавният бюджет за 2012 г. трябва да бъде по-консервативен и с повече буфери, за да може да издържи и на най-лошите сценарии за икономиката.
Икономистите посочиха, че България като страна член на ЕС трябва да бъде атрактивна, за да защитава политики, които насърчават развитието на ЕС и забогатяването на бедните страни, убедени са специалистите. Ако страната ни е пасивна в европейския дебат, след това няма да имаме право да се сърдим, ако никой не се съобрази с нас.
България е изправена пред два типа рискове, каза изпълнителният директор на ИОО Георги Стойчев. Единият е свързан със самата криза, а вторият с начина, по който ЕС ще отговори на кризата. "Очевидно е, че след края на тази криза ЕС няма да бъде същият. Неговите институции най-вероятно ще бъдат сериозно променени, статутът на отделните държави-членки в рамките на самия ЕС ще бъде променен и съществуващите до момента модели на сближаване и догонване в рамите на ЕС най-вероятно ще бъдат сериозно преоценени", прогнозира Стойчев.
За България е важно предизвикателство да не допусне промените в ЕС да бъдат за сметка на нея, предупреди Стойчев.
Той посочи, че един от критериите, по които се оценява как страната ни се е справила с кризата ще бъде свързан с това какво ще е мястото на България в ЕС след края на кризата. Той препоръча една от антикризисните мерки, които трябва да бъдат формулирани, да бъде свързана с това българското правителство да формулира ясни позиции какъв ЕС иска след кризата и къде вижда мястото на България в него, подчерта икономистът.
Експертите се опасяват и че провалът на ЕС по отношение на Гърция през последните 2 години е захранил съмненията, че Европа може да се справя с предизвикателствата, каквито има и в Италия, Испания и други страни. Според икономистите кризата в ЕС не е толкова финансова, колкото структурна и решението само с финансови инструменти не е възможно. Те подчертаха, че ЕС има нужда от строги правила, насърчаващи финансовата дисциплина и реформите, а страните, които не ги спазват да бъдат наказвани със санкции, включително изгонване от ЕС. В същото време експертите препоръчват като най-добър вариант и реформаторски дисциплинираните страни в ЕС да бъдат насърчавани по всякакъв начин като по-голям достъп по еврофондове, по-малки вноски в спасителния фонд, например.
Икономистите разкритикуваха бюджет 2012 г. на правителството. Димитър Чобанов посочи, че в него няма прогноза за евентуален негативен сценарий. Поне 2% от БВП ще бъде очакваното неизпълнение на заложените приходи в частта за евросредствата. Очаква се догодина в тази сфера да има доста по-голям дефицит от заложения. Чобанов, който е преподавател в УНСС препоръча да има балансиран бюджет и да се определят приоритетите. "Пари е ясно, че никога няма да стигат за всичко", каза той и посочи, че приоритетите трябва да са вътрешна сигурност, върховенството на закона и защита на правото на живот и собственост .
Десислава Николова посочи, че в този вариант Бюджет 2012 може и да не издържи, тъй като той е много оптимистичен. "Още преди второ четене трябва да се разработи и да се вземат полезни, но трудни решения за реформи", смята още тя. Според нея, има няколко държавни структури, които могат да бъдат закрити или да бъдат преструктурирани. Такива са Националната комисия за борба с трафика на хора, Държавната агенция за българите в чужбина, Държавната комисия по сигурността на информацията, териториални поделения на СЕМ, Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" и др.
От увеличението на възрастта за пенсиониране може да има няколко ефекта, смята пък Георги Ангелов. По думите му, повече хора остават на пазара на труда и по-малко хора получават от бюджета. "От фискална гледна точка ефектът зависи от това кога ще влезе в сила – колкото по-рано, толкова по-добре", обобщи още Ангелов.
Георги Стойчев смята, че на практика реформите в БДЖ и в пенсионната система са пилотни и те ще бъдат тест за правителството дали изобщо може да осъществят непопулярни реформи. "Ако те успеят, ще отворят вратички за провеждане на други допълнителни реформи. Ако не успеят, това ще обезкуражи правителството за каквото и да е друго реформиране", обясни още той. /БГНЕС