Рециклирането:Стъкло, пластмаса&манталитет

Ива Стойкова
Клошарите, наличието на незаконни пунктове за изкупуване на отпадъци, липсата на контрол от страна на МОСВ и общини и накрая – липсата на достатъчно инициативност, отговорност или информираност от страна на гражданите, са причината за твърде ниските резултати при рециклирането в България.

Министерството на околната среда и водите и министър Ивелина Василева съобщиха, че през 2015 г. държавата смята да проучи възможността за въвеждане на задължителна депозитна система за опаковки за еднократна употреба. Това означава, че купувачът плаща определена сума за опаковката, която му се възстановява при връщането й. Подобни системи работят в малък брой страни в Европа като Германия, Норвегия, Англия, Естония, отчасти Хърватия. Изпълнителният директор на Екопак Тодор Бургуджиев коментира:

В Германия депозитната система беше въведена заедно със системите за разделно събиране преди 15 години. От 10 години у нас има създадени системи за разделно събиране на опаковки във всички общини. Ако сега се въведе депозитна система, тя ще яви паралелна на нещо, което работи вече толкова години. Същевременно, в България съществува и друга паралелна система – тази на клошарите. Идеята на министерството по наше мнение ще бъде изключително вредна по отношение на събиране на отпадъците от опаковки и още по-вредна за производителите и потребителите. Загуби ще понесат организациите за рециклиране. 40% от приходите на Екопак идват от пластмаса. От тях ние субсидираме останалите материали. Ако загубим тези приходи, или ще трябва да увеличим цените, или някои организации ще са финансово несъстоятелни да извършват тази дейност. Ефектът върху производителите е, че ще трябва да направят инвестиции – читаеми баркодове, специални мастила и др. Потребителите ще бъдат затруднени - когато вземете една бутилка, ще трябва да я върнете, а къде да стане това, ако сте на село или в малък град? Отделно, този, който ще събира тези опаковки, ще се превърне в монополист на пазара на пластмаса и ще решава дали да изнесе за рециклиране в Китай, или да даде материалите на местни производители. Нашата прогноза е, че ако бъде въведена такава система, тя ще просъществува между 3 и 6 месеца.

Искам да обърна внимание, че предстоят промени в Закона за управление на отпадъците. Министерството засега ги държи в тайна. Носят се слухове, че МОСВ ще иска от организациите да заплащат на министерството 2% от приходите си, за да може то да прави одити на същите тези организации. Второто притеснително нещо, което чуваме е, че в Закона ще има текст, който гласи: ако Общината арестува клошар с неговата каруца и откраднатия от контейнерите материал, организациите ще трябва да съхраняват в своите бази, коня, каруцата и материалите. Промените в Закона би трябвало да влязат в Народното събрание през юли.

Какви загуби търпите заради клошари?

Загубите от тази дейност са около 7 млн. евро годишно. Откъде идват те? Ние извършваме разходи, за да можем да рециклираме опаковките. Излиза, че плащаме два пъти, когато ни се налага да изкупуваме от пунктовете материали, които са откраднати от нашите контейнери. В цифри, това, което ние взимаме от контейнера е много нисък процент рециклируеми материали – в момента средно за страната е 7%, а трябва да бъде 97%.
Законните и незаконни пунктове за изкупуване на отпадъци в София са над 300, в България – над 3000. Именно там клошарите предават откраднатите от контейнерите опаковки. Трябва да се знае, че това не са онези бедни хора, които търсят храна, а става дума за бизнес и много добре организирана система. Те си разпределят контейнерите, знае се добре в кой пункт да се занесат отпадъците и колко пари ще се вземат за тях. Имат си дори началници. Резултатът са грозни картини – претоварени каруци по улиците, съборени контейнери и разхвърляни отпадъци около тях. Това е кражба. По силата на договорите, които имаме с общините, и по силата на целите, които държавата трябва да постигне, отпадъците, изхвърляни в контейнерите са наша собственост. Всяко подобно посегателство в много европейски държави е инкриминирано. Отделно клошарите демотивират гражданите да изхвърлят разделно, понякога дори се стига да им взимат от ръцете опаковките. Т.е. излиза, че гражданинът работи за клошаря, а не за по-добра околна среда. Трябва да има нетърпимост към този феномен. Подобно нещо не се допуска дори в съседните държави.
Отделно търпим загуби от унищожени контейнери. В последно време това правят футболните агитки. Например, в Пловдив за една нощ изгоряха 36 контейнера след мач там. Има и мода да се прави селфи на фона на горящ контейнер. За миналата година 683 броя контейнери са запалени, по силата на договорите ние трябва веднага да ги подменим и това ни струва около 100 хиляди лева на година. Само за първите три месеца на тази година имаме изгорели 328 контейнера. Запалването на контейнер не е случайно – например от цигара, те са устойчиви и са нужни усилия.

Как могат да бъдат стимулирани гражданите да изхвърлят разделно?

Например ако гражданин изхвърля по-малко, може да бъде поощряван да го прави. В България такса смет все още се събира на база данъчна оценка на имота. Продължава да се чака Министерство на финансите да направи друг механизъм. Според нас справедлива система е да се измерват генерираните от домакинствата битови или хранителни отпадъци, опаковките да отиват в съответните контейнери и да се плащат данъци на базата на това тегло. Наред със стимулите, трябва да има и санкции. Например, строителни материали и хранителни отпадъци, попаднали в нашите контейнери повреждат това, което трябва по-късно да се рециклира. Отговорът на общинските власти е, че нямат хора, които да контролират и санкционират включително клошари и каруци, които впрочем са забранени да се движат в София.

Като пример за все още незрялото мислене на гражданите Тодор Бургуджиев даде проектът на Екопак и Столична община в Горубляне за раздаване на „домашни” безплатни контейнери за разделно събиране. Там има 2000 домакинства, от тях едва 300 са се присъединили към инициативата. Тези семейства са били длъжни два пъти месечно да изнасят контейнерите от дворовете си при преминаването на камионите за събиране, но това се е случвало с едва 80-90 контейнера. Проектът, стартирал преди година, струва доста пари на компанията – от контейнерите до горивото за камионите и след изтичането му подлежи на много сериозен анализ.

ЕКОПАК приключва 2014 г. с 42,76% пазарен дял.

Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева подписа заповедта, с която одобрява дейността на организацията за разделно събиране на отпадъци от опаковки и признава изпълнението на целите й за миналата година.

2014 г. в цифри
42,76% пазарен дял съгласно Заповед № РД-346/21.05.2015 г.
Сключени договори в 70 общини в България.
Разположени 15 529 бр. цветни контейнери.
Обхванато население над 2,771 млн. души.
Само през 2014 г. са оползотворени и рециклирани 87 144 т.
отпадъци от опаковки. Това се равнява на:
над 581 451 спасени от изсичане дървета и спестени:
213 млн. квч. електроенергия
1,421 млрд. л. питейна вода
120 305 барела петрол

Предоставена банкова гаранция от 1 млн. лева в полза на
МОСВ.

Постижения
От 2005 г. до сега са инвестирани 18,2 млн. лв.
Собствени 15 сепариращи инсталации с капацитет 460 000 т,
в които са разкрити над 250 работни места.
Рециклирани са 487 хил. тона отпадъци от опаковки.
Договори с над 60 фирми за събиране, транспортиране и
сортиране на отпадъци.
Основен доставчик на рециклиращата индустрия - работи с 27
предприятия крайни преработватели.
11 национални и над 100 местни информационно -
образователни кампании, които са обхванали над 3 млн. души.

През юни 2015 г. единствено Екопак ще внедри в България нова Система за отчитане на спестените СО2 емисии, вследствие на рециклираните количества отпадъци от опаковки. Системата е финансирана от фирмата и още 24 Организации за оползотворяване на отпадъци от опаковки от цяла Европа.
Целта на инвестицията е да се създаде унифицирана система за изчисляване и отчитане на спестени CO2 емисии, в резултат на оползотворяване на отпадъци от опаковки.
Системата ще позволи отчитане на резултатите както на ЕКОПАК (всички клиенти), така и на единичен клиент и на група свързани лица. При разработването на системата за отчитане на спестени СО2 емисии са взети под внимание най-адекватните и актуални данни за всички особености на процесите по събиране, сортиране, транспортиране и рециклиране, приложими за Европа и за България в частност.