Речта на Юнкер пред ЕП

Европейската комисия предложи днес няколко мерки за трайно справяне с бежанските потоци към ЕС. Сред тези мерки е обособяването на постоянен механизъм за солидарност между държавите от общността при внезапен мигрантски прилив.
Комисията предлага да има правото сама да въвежда в действие механизма, когато прецени за необходимо. Този лост ще бъде допълнение към предложената днес временна и задължителна квотна система за разпределянето на 160 000 бежанци.
Пристъпването към постоянния механизъм за преразпределяне на миграционната тежест ще бъде на основата на данните за броя на постъпилите молби за убежище и на незаконните пресичания на границите за последните шест месеца. Ако дадена държава от ЕС по основателни причини (например природно бедствие) не може временно да участва в постоянния механизъм, ще трябва да осигури финансов принос за посрещането на нуждите на приетите в общността бежанци. Финансовият принос ще се равнява на 0,002 на сто от брутния вътрешен продукт на изпадналата в невъзможност държава. Максималният срок за неучастие в механизма ще бъде 12 месеца.
ЕК предлага списъкът на "сигурните държави", чиито граждани могат автоматично да получат отказ за предоставянето на бежански статут, да бъде разширен с Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Косово, Сърбия и Турция. Комисията предлага също държавите от ЕС да въведат общи показатели за връщането на имигрантите, които не са получили статут. Всички тези предложения ще бъдат обсъдени на извънредното заседание на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи следващата седмица.

Не бих искал да изпадаме в униние, но ЕС не е в добро състояние.Това каза председателят на Европейската комисия Жан Клод Юнкер в речта си за състоянието на Съюза пред Европейския парламент в Страсбург. Ето някои моменти от нея:

“Аз съм първият председател на комисията, който по някакъв начин е овластен от гражданите. Още от самото начало, когато се обърнах към вас на 14 юни, ясно заявих, че възнамерявам да превърна Комисията в един малко по-политически орган. Ето защо, смятам, че председателят на Комисията по силата на принципите на демокрацията , трябва да бъде един политически председател. Когато говоря за политика и политически председател имам предвид политика в най-чистия смисъл.
Липсва Европа, усеща се недостиг на Европа и на съюз в този ЕС. И това трябва да се промени. Трябва да сложим край на това и то сега. Работим заедно за постигането на тази цел. Това според нас е мандатът, който ни е дал европейският избирател. Това е мандатът, който вие възложихте на мен.

Европа е фар на надеждата в очите на хората от Близкия Изток и Африка. Това е нещо, с което можем да се гордеем, а не нещо, от което да се боим. Европа днес независимо от многото различия между държавите- членки е далеч най-богатият и стабилен континент на света. Онези които критикуват ЕС са длъжни да признаят, че Европа е оазис на мир.
Ние можем да помогнем на онези, които търсят убежище от войната, терора и потисничеството. Мнозина ще кажат, че е добре, но не можем да приемаме всички. Вярно е, че Европа не може да подслони цялото нещастие на света. Нека погледнем нещата в правилния им контекст. В Ливан бежанците възлизат на 25% от населението. Кои сме ние да си затваряме очите? Нека да бъдем наясно, нека да бъдем честни пред нашите съграждани, които са разтревожени. След като има терор и гонения в Сирия и Либия, кризата с бежанците просто няма да отшуми. Можем да изградим огради и крепостна стена, но за миг си представете, ако това дете бе вашето дете и ако вие се опитвахте да го спасите от ужаса, който ви заобикаля, нима бихте се спрели пред каквато и да е стена, нима не бихте прекосили най-дълбокото море, за да се извадите от варварството на Ислямска държава. Ние се борим с ИД, защо не сме готови да приемем онези ,които бягат от нея.

Каквито и работни програми и законодателни промени да приемем, приоритет днес трябва да бъде кризата с бежанците. От началото на година близо 500 000 души са прекосили морето към Европа, в по-голямата си част това са бежанците от Сирия."

Европейската комисия разпространи списък от 8 законодателни инициативи за справяне с миграцията. Повечето от тях засягат управлението и приема на бежанци и трябва да се приложат още тази есен след одобрение от министрите на вътрешните работи. Съвсем малка част от плана предвижда реформи за граничния контрол и борба с трафика на нелегални имигранти още тази година.

По отношение на квотите, няма промяна в критериите за тяхното изчисление за всяка отделна държава. Най-голямата тежест във формулата пада върху големината на населението и силата на икономиката по БВП. По-малко влияние за формирането на квотата имат фактори като безработица и брой на досега приетите бежанци за последните 4 години. Точно тези критерии предизвикаха недоволството на почти всички правителства през юли което доведе до отхвърляне на квотната система на задължителен принцип.

От общо 160 хиляди бежанци, които трябва да бъдат разпределени между държавите, на България се падат 2100 имигранти от Сирия, Ирак или Еритрея. Италия, Гърция и Унгария няма да приемат, а само ще пращат бежанци на останалите 22 страни членки. Изключение от задължителните квоти ще е възможно само за период от една година и срещу парична вноска от минимален процент от БВП. Искането на съответната страна обаче трябва да е добре мотивирано и да бъде одобрено от Брюксел. България в бъдеще ще може да поиска да бъде облекчена, ако за последните шест месеца внезапно нарасне броят на нелегално прекосилите външната ни граница, както и исканията за убежище.

Остават обаче много неясноти относно налагането на Дъблинския регламент, който задължава бежанците да стоят в държавата, която им е дала международна закрила. От общо 8 законодателни действия само едно е посветено на охраната на външните граници за спирането на миграционния поток, всички останали се отнасят само до условията за прием на бежанци. Сред тях е и предложение за гласуване и има за правила за обществените поръчки при харченето на европарите за подслон на бежанци.

Европейската комисия предлага нелегалните имигранти, които нямат право на убежище, да бъдат връщани в родните им страни. Към момента Европа успява да върне по-малко от половината от икономическите имигранти обратно в Африка или други транзитни страни като Турция. В пакета на ЕК обаче няма конкретни идеи как да се приложат на практика споразуменията за реадмисия. Сега всяко решение за репатриране и депортиране на имигрантите се взима от съдебните органи на съответните държави, а Жан-Клод Юнкер обещава реформи в т. нар Директива за връщането чак през 2017 година.

Източник: Агенция "Фокус", БНР