Решаващи реформи в Турция

Радио Гласът на Америка
В началото на седмицата /б.р.на първите дни на октомври/ турският премиер Реджеп Тайип Ердоган обяви пакет от реформи, които имат за цел да укрепят демокрацията и да помогнат на страната да остане на пътя на крехкия процес за помиряване със сепаратистите от Кюрдската работническа партия (ПКК). Новината дойде след призивите от страна на ЕС, към който Анкара се опитва да се присъедини, за спешното въвеждане на реформи.

Ердоган окачестви обявяването на плана за демократизация като „исторически момент”. Но въпреки че урежда редица проблеми, пакетът реформи се фокусира предимно върху правата на кюрдското малцинство.

Планът облекчава десетилетните ограничения за кюрдския език, отменяйки забрана за използването на кюрдската азбука и позволявайки на частните училища да преподават кюрдски език наред с турския. Премиерът също така оповести, че ще обмисли промени в действащите изисквания за това политическите партии да имат най-малко 10% от гласовете на избори, за да бъдат парламентарно представени, което е и основното изискване на активистите за правата на кюрдите.

Политическият анализатор и автор в турския вестник „Тараф”, Ченгиз Актар, казва, че тези реформи са важни, но предупреждава, че пакетът с мерки може да не помогне за напредък на процеса за помиряване с ПКК. „Реформите са символичен положителен ход, но в действителност те не дават решения за мирния процес”, казва той.

Миналия месец ПКК аргументира решението си да спре изтеглянето на бойци от Турция с неуспеха на Анкара да въведе реформите. Изтеглянето бе част от споразумението между турските власти и кюрдите за започване на мирен процес след над 30-годишна битка, която ПКК води срещу турската държава с искане за повече права за малцинството, включително местна автономия и изучаване на майчиния език в държавните училища.

Ертугрул Кюрюкчу, депутат от прокюрдската партия Мир и демокрация, заяви, че недостатъците на реформите не означават задължително хващане на оръжията, но допълни, че те все пак ще имат последствия.

„Ако погледнете пакета с мерки, ще видите, че нито едно от политическите искания не е изпълнено. Няма обаче повод за подновяване на въоръжената борба”, казва той. „Сега преговорният процес ще продължи, но с по-малко ентусиазъм. Кюрдското политическо движение сега ще започне масирана офанзива за незабавно приемане на исканията му”.

Партията Мир и демокрация също имаше критики към демократичния пакет заради това, че той не внася поправки в антитерористичните закони, които според партията са отговорни за затварянето на хиляди нейни членове. Ема Синклер Уеб, турски експерт към „Хюман райтс уоч”, приветства реформите, но добавя, че липсата на поправки в антитерористичното законодателство е сериозен пропуск.

„Не виждаме опити да се поправят някои от най-важните недостатъци на криминалното правосъдие, заради което хора прекарват дълго време зад решетките по обвинение в тероризъм, докато провиненията, за които са уличени, са въпрос на свобода на словото и политическата принадлежност”, казва тя. „През последните 4 години 40 хиляди души са били дадени на съд като членове на терористични организации, а половината от тях са били осъдени”.

ЕС, към който Анкара иска да се присъедини, също призова за спешни реформи в антитерористичните закони, особено след като много от осъдените са журналисти. Според международни правозащитни организации Турция е най-лошото място за журналистите. Следващия месец Брюксел трябва да публикува годишния си доклад за напредъка на Турция в усилията за присъединяване към ЕС, чието съдържание ще бъде от основно значение за подновяването на процеса, който бе замразен преди три години. Наблюдатели казват, че свободата на пресата е особен източник на безпокойство в Брюксел.

В същото време, Ердоган направи някои отстъпки към християнското малцинство в Турция – друга сфера, която буди притеснението на ЕС. Според политическия изследовател Актар пакетът е бил чудесно балансиран с оглед на президентските избори през 2014 година.

„Всичко, което е включено в пакета, е било внимателно претеглено, така че да не предизвиква негативна реакция у националистите, защото премиерът мисли, че единствените солидни избиратели, на които може да разчита, са именно те”, казва Актар.

Според анализатори фактът, че демократичният план съдържа премахване на забраната за жените да носят ислямски забрадки в държавни институции, има за цел да отговори на исканията на електората обикновени религиозни хора. Успехът или провалът на пакета за политическо балансиране на Ердоган вероятно ще бъде решаващ както за мирните преговори с ПКК, така за европейските надежди на Анкара.

 

източник:агенция Фокус