Решения за трафика в европейските градове

Въвеждането на зони за платено паркиране в градовете е най-често срещаната мярка, с която общинските власти опитват да се справят с повишаващия се брой автомобили не само у нас, но и по целия свят. Градовете в Европа прилагат различни решения за управление на трафика, с които в същото време опитват да отговорят на общата цел за въглеродно неутрален континент. По време на дискусия в Бургас, посветена на съвременните тенденции в паркирането, председателят на Българска ИТС асоциация (БИТСА) Елена Еленкова представи данни от проведено проучване на Стария континент, което дава обща картина за това как различните градове в Европа се справят с управлението на трафика. 

Какви цели си поставят градовете? 

“Основно се цели подобряването на обществения транспорт и на качеството на въздуха и повишаване на пътната безопасност. Предизвикателствата, пред които се изправят участващите в проучването градове са замърсяването и шума и съпротивата на гражданите срещу промените“, посочи Еленкова. По думите ѝ на много места в Европа се пристъпва към допълнително разширяване на системите от велоалеи, инвестиции в градския транспорт, изграждането на инфраструктура за електрически превозни средства и отключване на възможностите за развитие на доставчици на микромобилност.

Тревизо, Италия 

Италианският град Тревизо е пионер в използването на напълно автоматизирана система за платено паркиране. Градските власти я въвеждат през 2010 г., а към днешна дата тя е разширена, като включва редица технологични решения, като датчици на всяко едно място за паркиране например. “В Тревизо няма контрольори, които обикалят по улиците. Проверката за това дали едно място е свободно или заето е изцяло автоматизиран процес. На място екип отива само, ако е засечено, че даден автомобил е паркиран, но не е платено чрез СМС или паркомат за това. Това намалява времето за работа и разходите по наемането на допълнително служители", каза Елена Еленкова. 

Ротердам, Нидерландия - контрольорите са заменени от сензори 

Нидерландският град Ротердам е вторият след Амстердам, в който се използва иновативна система за сканиране на паркираните автомобили. За целта се използват електрически превозни средства, които са оборудвани със сканиращи устройства. "В Ротердам контрольорите използват електрически скутери. Към момента сканиращите превозни средства са 8, а с тях се следят 82 000 паркоместа. Следващата фаза по надграждане на системата в Ротердам е въвеждането на електрически автомобили за контрол", посочи председателят на Българската ИТС асоциация. Пример за ползите от обособяването на платените зони за паркиране дава Виена. Там общинските власти отчитат сериозен спад във времето за търсене на място за паркиране. От въвеждането на първите зони там то е намаляло от 9 до 3 минути, а в германския град Мюнхен 14 на сто от притежателите на леки автомобили са отказали да ги използват за сметка на обществения транспорт, велосипедите и ходенето пеша. 

Към изграждането на буферни паркинги често се пристъпва в опит да се ограничи натовареността на движение в централните градски части. Най-големият град в Швейцария - Цюрих, е с население от над 400 000 жители. Там властите прилагат непопулярна мярка за разрешаване на проблемите с трафика и паркирането като поставят лимит на паркоместата. Така всеки нов паркинг на практика заличава паркоместа от улиците на града, а това освобождава място за обществени пространства и зеленина. “Ако там бъде изграден паркинг за 800 автомобила, толкова паркоместа трябва да бъдат премахнати от улицата. Цюрих е пример за успешно прилагане на концепцията за намаляване на натовареността с изграждането на буферни паркинги", каза Еленкова. 

Електромобилите

Проверка на БТА показа, че в по-голямата част от страната ни собствениците на електрически автомобили паркират безплатно. Така е и на много места в Европа. От 2019 г. обаче третият по големина град в Норвегия - Тронхайм, отчита сериозно повишаване в броя на този тип превозни средства. Затова и пристъпва към ограничения за паркирането на електрически автомобили като собственици им вече заплащат 50 на сто от таксите за паркиране. Заплащат и пълните такси за използването на транспортната инфраструктура. 

По време на днешната дискусия в Бургас, експерти в областта на транспорта коментираха пред БТА, че ако тенденцията на увеличаване на броя на електрическите превозни средства се запази, скоро ще видим подобни "норвежки мерки" в много части на Европа. В България, отчетоха те, вероятно ще бъдат приложени доста по-късно, предвид все още слабия интерес на българите към автомобили с електрически двигатели на фона на слабо развитата мрежа от зарядни станции. 

Най-старият пример за мярката “Замърсителят плаща“ или така наречените екологични зони в градовете, в които не се допускат замърсяващи околната среда превозни средства, е от Лондон. Столицата на Великобритания въвежда такава зона през 2003 г., като налага такса за замърсяване. 

“Влизането в тази зона ще ни струва 15 паунда на ден. През 2013 г. в Лондон се въведе допълнителна нискоемисионна зона, в която могат да влизат автомобили с определени екологични категории. От 2019 г. тази зона е разширена и заема почти целия град. Резултатът от това е по-чист въздух и подновяване на автопарка в града. Лондон предлага и субсидии за премахване на стари автомобили“, каза още Елена Еленкова.