Родната безработица във Виенско огледало

Ива Стойкова
Добър микс между много мероприятия и последователност. Това е формулата за борба с безработицата, независимо за коя точка от Европа става дума. Прилага се успешно от над 15 години във Виена*. Размерите на България и Австрия, и в частност на техните столици, са пределно близки, за да си позволим съпоставки и да потърсим добри практики и поуки.

Безработицата във Виена и в София

*Закон за насърчаване на заетостта,
Използвани са данни от „Годишник 2011”, Агенция по заетостта и Регионална служба по заетостта -София

Подобно на Виена, и в София най-голям е делът на новорегистрираните безработни от сектор „Услуги”, като това е тенденция общо за България. Според икономическите дейности, делът на новорегистрираните безработни лица през 2011г. е най-висок при освободените от:
„Търговията” –15.7% (15.5% през 2010г.)
„Преработващата промишленост” – 14.8% (15.7% през 2010г.)
„Държавното управление” – 11.0% (13.8% през 2010г.)

Младежка безработица
Въпреки големите възможности, които логично дава всяка европейска столица, Софийска област е на втора позиция в страната по дял на безработните младежи до 29 години - 24.1%, изпреварена единствено от Сливенска област (25.0%). Общо за 2011 г. 7,3% са безработните младежи до 24 г. и 10,2% - тези до 29-годишна възраст. За сравнение, 13% е делът на безработните австрийски младежи под 25 - годишна възраст. Ако се включат и участниците в квалификационни курсове, те са 35%, което показва, че стимулите за младежите са много повече (средно 4-5 хиляди млади хора посещават квалификационни курсове). В България в усилията по посока на младежката заетост преобладават стажовете и намирането на първа работа. Изключително се разчита на ОП „Развитие на човешките ресурси”. През 2011 г. младежите до 29-годишна възраст, включени в инициативите на активната политика на пазара на труда, са 29 721. От тях: 19 529 са включени в схеми на оперативната програма и 10 192 – в други програми и насърчителни мерки за заетост.
В Австрия традиционно се отдава голямо значение на младежката безработица и това е една от причините процентът на безработица сред тях да е толкова нисък. У нас приоритет са младежите до 29 години и лицата над 50 години, но делът им от общата безработица остава относително висок.
Профил на безработните
50% от регистрираните безработни във Виена са без квалификация. 1/3 от eмигрантите в австрийската столица са без работа, като повече от половината от тях са млади хора. За тази група са характерни ниското образование, културните и религиозни различия и незнанието на немски език.
Профилът на средностатистическия безработен в България е жена, която е продължително безработнаq с регистрация в бюрото по труда над една година, на възраст над 40г., без квалификация и специалност и с основно образование или с начално и по-ниско образование. По отношение на младите хора, най-висок относителен дял имат безработните младежи без квалификация - 63.1% и тези с основно и по-ниско образование – 50.3%. Делът на продължително безработните младежи до 29г. (повече от 1 г.) е 24.4% от общо регистрираните в страната безработни младежи до 29г.
Интересно за София е, че и през 2011г. се запазва трайната тенденцията от последните 12 години броят и делът на безработните с висше образование да е най-висок в София-град.
Аналогични програми от София до Виена
Във Виена съществува специална програма за ученици, прекъснали рано образованието си. Те се включват в практическо обучение в държавни учреждения за чиракуване, но впоследствие могат да преминат към частни фирми. 10% от финансирането по тази програма се поема от Общината, а останалата част - от държавата, представлявана от Службата по труда. Средствата идват от осигурителните вноски за безработица, а не от данъчни постъпления.
У нас също се реализира подобен проект, който официално носи името "Това е моят шанс да намеря себе си". Той предоставя възможност на безработни младежи до 29 години, с основно и по-ниско образование, да придобият различни занаятчийски умения. През 2011 г. в него са включени 418 лица. Изразходвани са 423.2 хил.лв.
Работодатели
На австрийските работодатели, наели проблематичен млад човек или изобщо безработен, се изплащат субсидии. Виенската Служба по труда поема всички разходи на компаниите, свързани с наетия безработен. Особено успешно работят т.нар. фирми за лизинг на персонал. Механизмът е такъв, че лицето, намерило работа чрез посредниците, обикновено не получава пълно възнаграждение. Идеята е временните трудови отношения така да се развият, че компанията да остави за постоянно този работник. А крайната цел е дългосрочно безработните постепенно да се интегрират на трудовия пазар.
В България аналози на австрийската практика могат да бъдат потърсени в схемата „Първа работа” на ОП „Развитие на човешките ресурси”. Работодателите, желаещи да наемат безработни младежи, трябва да подадат заявка в бюрото по труда. Срещу това, те ще могат да получат субсидия за покриване на разходите за трудови възнаграждения и дължимите за тяхна сметка доплащания по осигурителното и трудовото законодателства. Бюджетът на схемата е 20 млн. лв. и в нейните рамки са осигурени посреднически услуги, професионално обучение, обучение за придобиване на ключови компетентности. Ако обучението се провежда в населено място, различно от местоживеенето на безработния, той получава средства за пътуване. Освен това, за всеки учебен ден му се полага стипендия в размер на 8 лв. на ден за 6 учебни часа.
Агенцията по заетостта прилага и национална програма „От Социални помощи към осигуряване на заетост”. Програмата цели да съдейства за намирането на работа на безработни, възползващи се от месечно социално подпомагане, включително и дългосрочно безработните. Дейностите са допълнителна квалификация и ограмотяване. Сред главните цели е осигуряване на заетост на пълно или непълно работно време до целогодишна заетост в рамките на календарната година, но и предпоставки за постигане на устойчива заетост. Програмата се финансира със средства от държавния бюджет, като се поемат разходите на работодатели за възнаграждения и осигуровки. Продължителността на тази национална програма е до края на тази година, макар и с опция за нейното продължаване. Една година е срокът и на повечето дейности срещу безработицата.

Сравненията могат да продължат още. И ще затвърдят извода, че българската Агенция по заетост се справя не по зле от австрийската Служба по труда. И двете институции работят усилено за връщането на безработните на пазара на труда, като в България ефективно се използват и възможностите на европейските фондове.
Къде тогава е ключът към добрите резултати? Фактите са безпощадни. Едва 281 са дългосрочно безработните във Виена, за които местната Служба по труда не може нищо да направи. Важно е да се подчертае, че само допреди 15 години те са били 20 хиляди. 2695 са безработните повече от 1 година в София, а общо за областта - 9484.
Отговорът вероятно е този - не насечени, разпръснати и многобройни програми, мерки и схеми, а дори няколко на брой, но плътни стратегии, прилагани последователно и упорито години наред.

*със съдействието на Виенската община