Родните банки: Съотношение „капитал – активи” 14%

Кристофор Павлов*, главен икономист на УниКредит Булбанк

Макар и сравнително бавно, оперативната среда ще продължи да се подобрява. Основна роля за това ще има ускоряването на ръста на БВП и излизането на икономиката от периода на ниска инфлация. Ускоряването на растежа през следващите няколко години ще бъде свързано най-вече с нарастващата роля на сектора на домакинствата. Това означава, че все повече  импулси за увеличаване на ръста на кредита ще идват от сектора на домакинствата, тъй като пазарът на труда се възстановява, жилищното строителство се възстановява, цените на недвижимите имоти се възстановяват. Всичко това се случва след седем години на болезнено оздравяване на балансите на домакинствата, в които със сигурност се е натрупало и някакво, вероятно немалко отложено търсене.

Динамиката на ръста на кредита ще зависи най-вече от корпоративния кредит, който продължава да формира близо три-четвърти от обемите на новоотпуснатите кредити в системата. Пречките пред растежа на корпоративния кредит остават свързани най-вече с търсенето. Преди кризата от 2009 година инвестициите на корпоративния нефинансов сектор превишаваха спестяванията с около 6% от БВП. След това обаче нормата на спестяване нарасна до средно 20% от БВП през периода 2010 -14 спрямо 15% през периода 2004 - 08. В същото време инвестициите, измерени чрез бруто капиталообразуването, намаляха до 16% от БВП през 2010 -14 година спрямо 21% през петте години, предшестващи кризата от 2009 (тоест от 2004 година до 2008 година), най-вече поради спада на инвестициите в сектор недвижими имоти и някои вертикално интегрирани сектори, като строителството и производството на мебели и оборудване за дома. Тази промяна в баланса спестяване - инвестиции (от спестявания, които са по-ниски от инвестициите със сума, съответстваща на 6% от БВП средно за периода 2004 - 08, до положителен баланс между спестявания и инвестиции от 4% от БВП за периода 2010 - 14) означава, че днес компаниите разчитат в много по-голяма степен на собствени средства, за да финансират инвестициите си и следователно се нуждаят от по-малко заемен капитал, включително и по-малко банков кредит.     

Финансовата задлъжнялост на нефинансовите предприятия намалява. Кредитите, така както са отчетени в консолидирания баланс на нефинансовите предприятия, намаляват до сума, съответстваща на 98.5% от БВП през 2014 година, спрямо пика от 106.5% през 2010 година. В това число кредитът, отпуснат от местни банки след период от шест последователни години, за първи път пада под 40% от БВП през 2014 година (до 37.1%). Всички съотношения за финансова задлъжнялост, отчитат подобрение през последните няколко години. Както общото ниво на задлъжнялост, така и покритието на дълга със собствени средства, сочат че задлъжнялостта на корпоративния сектор, която се превърна в един от основните източници на уязвимост на икономиката преди започването на глобалната финансова и икономическа криза, постепенно мигрира към по-управляеми нива.   

След приключването на прегледа на качеството на активите буферите от капитал и провизии на банките ще са по-силни. Това най-вече се дължи на промяната в поведението на някои от банките, които след като регулаторите взеха решение за провеждане на детайлен преглед на качеството на активите се преориентираха към формирането на по-големи провизии и укрепване на капиталовите си позиции, с цел преодоляване на изоставането спрямо останалите. Така нашият основен сценарий за развитието на банковия сектор предвижда съотношението собствен капитал към общо активи да нарасне до 14.2% в края на 2016 година, спрямо 13.2% и 12.7% отчетени през 2015 г. и съответно през 2014 година. По подобен начин буферите от провизии ще нараснат до прогнозирано ниво от 75% за съотношението провизии към лоши кредити в края на 2016 година, в сравнение с 68% и 58% през 2015 и съответно 2014 година.

С достигането на капитал към активи от над 14% в края на 2016 година, българските банки на консолидирано ниво ще имат обезпеченост с капитал значително по-висока спрямо банките в САЩ и Западна Европа, където същото съотношение е от порядъка на около 6% и съответно 4%. Това е положителна новина и за ръста на кредита, тъй като укрепването на буферите от провизии и капитал би трябвало допълнително да стимулират банките да кредитират повече. Все пак някакъв голям скок не може да се очаква, тъй като пречките пред ускоряване ръста на кредита остават свързани по-скоро с търсенето, а не с предлагането.

*Анализът  с фокус към България, представен на медии по време на годишната среща 2016 на Европейската банка за възстановяване и развитие, 11-12 май, Лондон