Розовите обещания на младежа м-р Чобанов

Капиталовите разходи на държавата ще бъдат средно около 6% от БВП през всяка година в периода 2015-2017 година, това обещава министърът на финансите Петър Чобанов при представянето на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2015-2017 година. Целта на документа е да представи визията на правителството за финансовото обезпечаване на основните цели и изпълнението на мерките, заложени в програмата „Държавност, развитие, справедливост - икономически и социални приоритети на правителството на Република България". Министърът допълни, че през 2015 г. на този начален етап от бюджетната процедура са предложени допълнителни 300 млн. лв. за общински проекти, които да бъдат финансирани чрез публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите". Министърът уточни, че в прогнозата е предвиден и допълнителен ресурс от 100 млн. лв. под формата на държавни инвестиционни заеми, който ще бъде използван за програмата „Транзитни пътища V", която да бъде приключена през 2016 година.

В края на миналата година дефицитът на касова основа, който е 1,9% от БВП, е по-висок от този на начислена основа с 0,4% от БВП. Според финансовия министър това се дължи на изплащането на стари задължения на бизнеса и плащане на средства по европейските фондове. В резултат има положителна корекция на прогнозата за ръста на БВП за 2014 г. с 0,3 п.п. до 2,1 на сто.

Чобанов коментира, че 2014 г. няма да бъде нулева в усвояването им, тъй като сега се разплащат средства от програмния период 2007-2013 г. по правилото n+2. Министърът допълни, че се очаква да започне и изплащането на средства по новия програмен период, като те ще бъдат основно по проекти в социалната сфера, свързани с програмите за намаляване на безработицата.

В средносрочната бюджетна прогноза е предвидено и увеличаване на минималната работна заплата, която през 2017 г. трябва да достигне 450 лв., а максималният осигурителен доход да нарастне до 3000 лева.

Заложената фискална позиция за периода 2015-2017 г. е дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) в размер на 1,5% от БВП за 2015 г., 1,1% от БВП за 2016 г. и 0,9% от БВП за 2017 година. Общото ниво на приходите по КФП за периода 2015-2017 г. се предвижда да бъде в рамките на 37-38% от БВП при запазване на данъчно-осигурителната политика. Разходите по КФП за 2015 г. са на ниво от 39,6% от БВП, а за 2016 г. и 2017 г. съответно 38,3% и 37,9% от БВП. По този начин се осигурява постепенно намаляване на бюджетния дефицит в средносрочен план.

През следващия тригодишен период се очаква номиналното ниво на държавния дълг да се движи в рамките на 20,1 - 22,9% от прогнозния БВП, като в края на периода се очаква нивото му да се стабилизира на около 20,1%. Основна предпоставка за нарастване на държавния дълг през 2014 г. и 2015 г. е завишената потребност от осигуряване на средства за рефинансиране на дълга в обращение (натоварените откъм амортизационни плащания 2015 г. и 2017 г.), финансиране на бюджетните дефицити и поддържане оптимално ниво на фискалния резерв като антицикличен механизъм за посрещане на текущи ликвидни дисбаланси.

Какво показват данните за първото тримесечие на 2014 година? Ето коментара "Бюджетът в началото на 2014 – по план и непродуктивен",  на Петър Ганев от ИПИ.

Разбираемо, общественото внимание е насочено изцяло към политическите противопоставания и предстоящите европейки избори, но е хубаво своевременно да държим под око и държавните финанси, тъй като често те биват използвани за популистки изказвания и разпалване на страхове от изпразване на хазната, банкрут и т.н. Към момента разполагаме с данни до края на февруари за изпълнението на бюджета, както и актуални данни за фискалния резерв, които са съвсем показателни за финансите на държавата. Какво казват данните за началото на 2014 г.?

Бюджетният дефицит по консолидираната фискална програма за първите два месеца на годината е почти 700 млн. лв., което е малко по-добре (с около 40 млн. лв.) спрямо данните от предходната година. Интересното е, че в началото на 2014 г. има по-голямо движение по отношение на европейските средства, което вкарва и по-голям дефицит по националния бюджет заради националните доплащания. Вглеждането само в държавния бюджет носи обаче някои противоречиви сигнали и познати симптоми на родната фискална политика.

В началото на 2014 г. се наблюдава по-лошо изпълнение на данъчните приходи спрямо 2013 г. (при заложен ръст в закона), като основната причина са по-малко приходи от ДДС в размер на 170 млн. лв. Аргументът на правителството е, че причината за това е политиката за възстановяване на ДДС в срок, което е възможно и да бъде меродавно обяснение. Няма публично съпоставими и актуални данни за въстановяването на ДДС по месеци, но от това, с което разполагаме (към края на 2013 г.) се вижда, че този аргумент може и да е валиден. Дискусиите около възстановяването на ДДС и разделението между „това” и „онова” правителство ще продължат поне до лятото, а дотогава около данните за събираемостта на ДДС ще витае тази мъгла – дали наистина се възстановява навреме и това обяснява ли неизпълнението спрямо 2013 г. или все пак има проблем с приходите (припомняме, че заложеното в бюджета за 2014 г. е ръст на приходите от ДДС с 400 млн. лв.).

Другите пера в приходите изглеждат по-скоро добре – наблюдава се ръст при приходите от подоходното облагане, както и ръст при акцизите. В осигурителните фондове обаче няма много добри новини – приходите от социалноосигурителни и здравни вноски са на практика същите, докато разходите нарастват с 10% и съответно дефицитът в социалните системи расте. Данъчните постъпления на общините също не помръдват, което е и още една причина да се помисли за стъпки в посока децентрализация и евентуално прехвърляне на част от подоходното облагане към местните власти.

Колкото до познатите симптоми на родната фисклана политика, то те са отново в разходната част. Макар приходите да не носят много положителни новини, разходите на държавата нарастват. Нарастването е видимо по отношение на заплатите (с цели 17%), както и по отношение на социални разходи и субсидии, като последните нарастват двойно (това, между другото, е предвидено в бюджета). Свиване на разходите се наблюдава в текущата издръжка (което не е предвидено), както и в капиталовите разходи, които са символични в началото на 2014 г.

Данните за фискалния резерв са малко по-добри от преди година, като за февруари 2014 г. във фискалния резерв по депозити (основно в БНБ) има почти 4,2 млрд. лв. Оповестените данни за над 6 млрд. лв. фискален резерв стъпват върху нова методология, която включва очаквани вземания от фондовете на ЕС (близо 2 млрд. лв. към края на февруари), тоест те не са съпоставими с познатите данни от последните години.

Ако трябва да обобщим, то от данните за първите месеци на 2014 г. няма особени поводи за притеснение, макар и с някои червени лампички в приходната (ДДС и осигуровки) и разходната част (заплати, социални разходи, субсидии), както и по отношение на трансферите (дефицитът в социалните системи и липсата на нови приходи за общините). Ако има причина за притеснение, то тя не е толкова в самото изпълнение, колкото във фискалната философия, която страната възприе от началото на кризата и която новото правителство доразвива – това е философията, че през бюджета трябва предимно да се правят текущи разходи за сметка на инвестициите и че дефицитът, макар и в законните граници, трябва да се изпълва максимално с цел напрягане на социалните харчове. Тази политика може и да звучи популярно, но тя ощетява растежа и неслучайно възстановяването в страната върви слабо, а нови работни места така и не се създават.