Ромите определят бъдещето на Европа

В Будапеща беше представена програмата на Европейската комисия и на Съвета на Европа за социална адаптация на ромите в страните от Централна и Източна Европа. Средствата ще бъдат използвани за облекчаване на достъпа на ромите до образование, здравеопазване и жилища. Но дали ЕС е готов, най-накрая, да направи нещо за ромите?
България, Унгария, Италия, Румъния и Словакия - тези 5 държави ще участват в програмата ROMACT, която има за цел да се превърне ромите от „главоболие” за ЕС в един от източниците на социално-икономическия му прогрес. Но защо именно сега се говори за необходимостта да се реши проблема с ромите не със силови мерки, а чрез социална и икономическа интеграция?
От политическа гледна точка, позицията на защитниците на „твърдия” подход към ромите в Европа е сериозно отслабена. Френският вътрешен министър Мануел Валс, обаче, заяви тези дни, че надеждите за решаване на проблемите на ромите чрез тяхната „цивилизационна интеграция” във френското общество са илюзорни. Но той не получи подкрепа дори и от собственото си правителство. Що се касае до страните от Централна и Източна Европа, то на правителствата им, изглежда, е станало ясно, че интеграцията на ромите в съществуващата социална структура е единственото средство за предотвратяване на свързаните с тях безредици, ръст на национализма и ксенофобията.
Циганският проблем има и важно икономическо измерение. В условията на демографска криза, 12 милиона роми стават важна работна сила. Разбира се, да се превърнат унгарските, румънските, българските и словашките роми в примерни данъкоплатци е сложна и скъпоструваща задача. Но, изглежда, че няма други алтернативи.

Може, разбира се, някои производства да се изнесат извън пределите на ЕС, например в Мароко, но социалната обстановка в самата Европа надали ще се подобри от това. В действителност, тази ситуация е тясно свързана с проблемите на пазара на труда, с нивото на безработица, което е особено високо сред социално уязвимите групи от населението.
В края на 80-те години - в навечерието на разпадането на бивша Югославия - в белградските вестници активно се обсъждаше въпроса: „Какви са нашите албанци?”. Анализираха се исторически, етнически и религиозни аргументи. Скоро мината Косово стана един от факторите за разпадането на Югославия. Представеният в Будапеща проект е опит да се премине от думи към действия за решаването на един от най-болезнените и деликатни за Европа проблеми. Но дали европейците имат решимост да признаят, че ромите са такива граждани, както и французите, германците, унгарците и словаците./Радио Голос России