Рубин, гъмза, букет ... и още нещо

Вили Гълъбова, DiVino.bg
Повечето винолюбители с предполагаема възраст 35+ вероятно все още си спомнят “другарката певица Рени” от култовия български филм „Оркестър без име”, която пееше за морето, любовта и ... още нещо. Дори и с лека иронична усмивка над провинциалната й бляскавост не може да не си признаете, че в крайна сметка Катето Евро направи героинята си изключително симпатична.
Нещо подобно се случи и при дегустацията на българските вина от местни сортове и особено на тези от сорта рубин и неговите производни блендове. Признавам си, подходих към тях със свито сърце, очаквайки обичайните за рубин леко диви, пушечно землисти нотки, редуктивност, натрапчива цветисто-билкова пафрюмираност и често прекомерна конфитюрена сладост. Но бях опровергана и много приятно изненадана.
За моя огромна радост, напоследък нееднократно дегустационният ни панел констатира с удоволствие колко приятни са някои български вина и как достойно се държат и в младостта, и в зрелостта си, а най-вече, че не остъпват на именитите си чужди събратя. Просто нямаше как да не направим паралел с дегустираните неотдавна вина от Пиемонт - Бароло и Барбареско. За тази аналогия наистина има и генетична причина, тъй като рубинът е местна кръстоска, създадена в България в средата на ХХ век, между сортовете небиоло и сира. Но също така, аналогията се налагаше и по линията на намерения правилен стилистичен баланс между националните особености и международно признатото качество.
Както при италианските Бароло и Барбареско, така и при българския им братовчед рубин, намирането и купуването на добрите вина не е евтино. Но когато това се случи и в ръцете ви е например чаша Uniqato рубин 2007 на Дамяница или Yatrus рубин 2007 на Тера Тангра, удоволствието ви е гарантирано. Тези две вина напълно опровергават предположението, че рубинът не може да старее благородно. Със своите красиви кафено шоколадови нюанси, билково-орехови тонове, сладки заоблени тела, добри зърнисти танини и изключително хармонични и балансирани структури и двете вина са в отлично състояние в момента. Всъщност Yatrus Rubin 2007 беше най-високо оцененото вино сред всички останали останали представители на местните ни сортове.
Много приятно впечатление оставиха и купажните вина Pendar 2008 на Кастра Рубра и Marc Girardelli 2010 на Домейн Бойар, а също и чистосортовият рубин Nobile 2008 на Логодаж. ReDark 2006 на Дамяница, който също е от интригуващите блендове на каберне с руен и рубин, показа на тази дегустация наистина благородно развитие (първата му характеристика от есента на 2010 намеква за лека сухота в края на вкуса, която в момента е смекчена и виното е във върховата си форма за консумация). Изобщо, повечето от дегустираните вина от сорта рубин още веднъж ни дадоха неуспорими аргументи в подкрепа на факта, че рубинът се оказва най-харесван сред традиционните български местни сортове. Тук можем да припомним и една анкета, проведена сред читателите на DiVino от 2010, която потвърждава за сетен път това твърдение.
Накрая искам да отдам дължимото и на три други местни сорта, които макар и само с един представител на дегустацията ни, допринесоха за общото добро впечатление. Това бяха вината от сорта букет 2010 в серията История без Край на Едоардо Миролио, Kotta 299 гъмза 2007 на Ловико Сухиндол и Nobile руен 2007 на Логодаж. В тази група искам специално да отлича виното от любимия на всички сорт гъмза, който за съжаление е все по-трудно откриваем в чистия му вид. Причина за това вероятно са значително намалелите през последните десетилтия лозя от този сорт в естествения му ареал - Северозападна България (повече за останалите гъмзи и други сортове с произход Северозапад можете да намерите в този дегустационен репортаж). Тази конкретна гъмза бе едно прекрасно откритие за мен самата – богата, концентрирана и със собствена физиономия, с елегантни теменужено-розови, цветисти тонове, с акценти на борови шишарки и много интересен ароматен контрапункт на графит и мастило. А и цената на това съкровище не е без значение – само 7 лв. Не му мислете дълго – пробвайте!
В дегустационната комисия този път бяха: Вили Гълъбова, Ефросия Благоева, Яна Петкова, Емил Коралов, Ясен Бориславов и Ясен Захариев.