Румъния - втора икономическа сила в Източна Европа

Икономиката на Румъния се очертава да изпревари икономиките на съседните държави, които стагнират, подпомогната от европейските фондове, стабилната национална валута и чуждестранните инвестиции, стимулирани отчасти от преместването на дейността на компании от Русия и Украйна, съобщава агенция Ройтерс.

МВФ очаква румънската икономика да регистрира тази година растеж от 3,1 процента, а дори по-скромната прогноза на ЕК от 1,8 процента я поставя пред Полша, която се очаква да постигне ръст от 0,7 на сто, и Унгария, която се сблъсква със забавяне на икономиката и ускорена инфлация.

Икономическият растеж в Румъния идва след десетилетие, през което една от най-бедните страни в Европа намали изоставането си от съседните държави, за да се превърне във втората най-голяма икономика в Източна Европа след Полша. Според последните данни на Евростат БВП на глава от населението в Румъния, измерен в паритет на покупателната способност, възлиза през 2021 г. на 74 процента от средния в ЕС, което е нарастване с 21 процентни пункта спрямо 2010 г.

Перспективите пред Румъния се подкрепят от статута й на страна членка на ЕС и добрите отношения с Брюксел. Докато властите в Будапеща и Варшава спорят с Брюксел за условията, на които трябва да отговарят като правова държава, за да получават милиардите евро, предвидени в Механизма за възстановяване и устойчивост, Румъния изтегли вече шест милиарда евро под формата на грантове и нисколихвени заеми.

Премиерът Николае Чука каза, че правителството иска да усвоява годишно над 10 милиарда евро – еквивалента на четири процента от БВП, от европейското финансиране на стойност близо 90 милиарда евро, което ще бъде предоставено на разположение на Румъния до 2027 г.

След постигнатия напредък в правосъдните реформи ЕК препоръча през ноември отмяна на Механизма за сътрудничество и проверка, въведен през 2007 г., когато Румъния се присъедини към блока. 

Стандарт енд Пуърс, както и други рейтингови агенции, които дават на Румъния най-ниската инвестиционна степен в очакване на намаляване на бюджетния дефицит, посочи, че очаква Румъния да постигне напредък в реформите, включени в плана за възстановяване и устойчивост, за да получи европейските средства.

Стабилността на националната валута – румънската лея, е друг позитивен фактор, особено в сравнение с унгарския форинт, който миналата година достигна исторически ниски нива. По-високите заплати вече накараха някои унгарски граждани да започнат работа в индустриалните зони в западната част на Румъния, отбелязва Ройтерс. Проучване на агенцията показва, че повечето икономисти очакват ново значително обезценяване на форинта през 2023 г., докато обменният курс на румънска лея се очаква да се обезцени съвсем леко.

Преместването на дейността на компании от Русия и Украйна в съседни страни с ниски разходи покачи нивото на чуждестранни инвестиции в Румъния в периода януари-октомври до 9,39 милиарда евро, което е най-високото равнище от присъединяването на страната към ЕС.

Проучване, осъществено през 2022 г. от консултантската компания „Ърнст енд Янг“ показва, че над половината от 101 интервюирани чуждестранни фирми имат планове да започнат или да разширят дейността си в Румъния, по-специално в сферата на логистиката и веригите на доставки, което поставя Румъния на четвърто място в Европа по намерения за инвестиции.

Въпреки че Румъния няма единна агенция за насърчаване на инвестициите, официални лица от министерството на предприемачеството и туризма заявиха пред Ройтерс, че разглеждат пет възможни проекта за преместване от Русия, Беларус и Украйна на стойност от 705 милиона евро.

Една от фирмите, която е решила да се премести в Румъния, е финландският производител на автомобилни гуми „Нокиан тайърс“, който обяви, че планира да инвестира 650 милиона евро, за да изгради завод в Орадя в северозападната част на Румъния.

Директорът за отношенията с инвеститорите в „Нокиан тайърс“ Паиви Антола уточни, че компанията е анализирала над 40 възможни локации за завода си, като е държала сметка за наличната работна ръка, логистичните предимства, източниците на възобновяемата енергия и достъпа до железопътна мрежа.

Румънската икономика изпитва и някои трудности, като големия дефицит по текущата сметка, застаряването на населението и бюрокрацията, която затруднява развитието на инфраструктурата. Намаляването на бюджетния дефицит ще бъде трудно постижимо преди изборите през 2024 г., отбелязва Ройтерс.