Румъния с най-много висящи дела в ЕСПЧ

Правителството прие и ще представи в Народното събрание петия обобщен годишен доклад по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България. Целта на анализа е да подпомогне ефективното изпълнение на осъдителните решения на ЕСПЧ, особено в области, в които се наблюдава повторяемост на нарушенията.

Съгласно чл. 46 от Конвенцията за правата на човека държавите-членки имат международноправен ангажимент да изпълняват окончателните решения на ЕСПЧ, установяващи нарушения, както и тези, потвърждаващи постигнатите между страните приятелски споразумения. Приемането на необходимите мерки за изпълнението на решенията се контролира от Комитета на министрите към Съвета на Европа. Държавите-членки имат договорно задължение да отстранят установените нарушения на Конвенцията, но разполагат с известна свобода на преценка по отношение на средствата за това. Делата, поставящи най-сериозни проблеми, са групирани и се гледат от Комитета на министрите в „процедура за засилено наблюдение”.

Според статистиката на ЕСПЧ и през 2017 г. България е извън първата десетка на страните с висящи дела пред съда. Тя е на 15-о място с 623 жалби. С най-много висящи дела са Румъния (9900 – 17,6%), Русия (7750 – 13,8%), Турция (7500 – 13,3%) и Украйна (7100 – 12,6%). България е на 19-о място по брой жалби на човек от населението. Тези данни потвърждават тенденцията за намаляване на броя на висящите жалби срещу държавата и след като години наред страната ни е заемала между седмо и девето място в тази класация, през последните седем години тя трайно е извън 10-те страни по Конвенцията с най-много жалби пред ЕСПЧ. В анализа се посочва, че това се дължи както на реформата в самата система на Конвенцията, така и на активните действия на държавата по изпълнение на решенията на ЕСПЧ.

Съгласно данните, предоставени от Отдела за изпълнение на решенията на ЕСПЧ, общият брой български решения на стадия на изпълнението към 31 декември 2017 г. е 207, от които 77 са прецеденти (решения, които поставят самостоятелен проблем по Конвенцията). За 2016 г. техният брой е съответно 290 и 94.

Докладът отбелязва позитивните промени в законодателството и практиката в резултат на осъдителните решения на ЕСПЧ, което е довело до прекратяване на наблюдението по значителен брой решения. На първо място се откроява приключването на наблюдението по изпълнението на делата от групите „Китов срещу България“ и „Джангозов срещу България“, които засягат някои оставащи въпроси по нарушения във връзка с правото на справедлив процес в разумен срок. Отчетени са промените в Закона за съдебната власт и в НПК, които създават обезщетителен механизъм за прекомерна дължина на производствата и нова процедура за ускоряване на наказателните производства както на досъдебна, така и на съдебна фаза. След изменения в НК, НПК и в ЗСВ приключи наблюдението на изпълнението на решенията от групата „Ангелова и Илиев“, които засягат нарушение на правото на живот и забрана на изтезания в процесуалния им аспект, а именно – липсата на ефективно разследване на случаи на смърт, телесни повреди, изнасилвания, причинени от частни лица. Приети са разпоредби, въвеждащи квалифицирани състави за убийство и телесна повреда, извършени по расистки или ксенофобски мотиви, стриктни крайни срокове за досъдебните производства и засилена роля на наблюдаващия прокурор. След промяна в чл. 270 от НПК са отстранени недостатъци на съдебния контрол за законност на задържането в съдебна фаза, поради което е прекратено наблюдението и по изпълнението на делата от групата „Бочев срещу България“.

Най-сериозните проблеми, констатирани в осъдителните решения на ЕСПЧ, по които все още не са взети всички мерки за преодоляването им, са недостатъци на съдебния контрол при експулсиране на чужденци на основание защита на националната сигурност; смърт или телесни повреди, причинени при необоснована или прекомерна употреба на сила от служители на полицията; липсата на достатъчно гаранции в българското законодателство срещу риска от злоупотреби при използването на СРС и др. В доклада са посочени мерките, които законодателната, изпълнителната и съдебната власт следва да предприемат за успешното изпълнение на решенията и предотвратяване на бъдещи нарушения на Конвенцията и нови осъдителни решения срещу България.