Румъния спасява частния сектор с преструктуриране

Правителството на Румъния реши броят на служителите в министерствата и в държавните агенции да бъде намален с 25 на сто, съобщава днес румънският вестник "Зиарул финанчиар" и допълва, че това ще бъде най-мъчителното  и мащабно преструктуриране на държавния сектор в последните 20 години.
С това си решение управляващите спасяват за момента частния сектор от повишаване на данъците и от силно обезценяване на леята, което би навредило на бизнеса - този, който финансира държавния сектор. Сред мерките за икономии, които ще бъдат наложени, е и намаляване с 50 на сто на горивото, отпускано на държавните институции за автопарка им.
Бизнесът в Румъния подкрепя предприетите от кабинета стъпки и е на мнение, че съкращенията в държавния сектор на персонал и заплати ще балансира бюджета.
Вестник "Гъндул" цитира по темата финансовия министър Себастиан Владеску, който припомня ангажимента на Румъния пред Международния валутен фонд, че до идната година заетите в бюджетния сектор не трябва да бъдат повече от 1,29 милиона души,
 което означава, че ще бъдат съкратени 70 000 щата. Премиерът Емил Бок каза на свой ред, че миналата година в държавния сектор са били съкратени 36 000 щата.
При липса на нов закон за Националната агенция по прозрачността (НАП) висшите държавни чиновници не са оповестили новите си имуществени декларации, въпреки че обещаха, че ще направят това, пише днес вестник "Евениментул зилей". НАП  бе  създадена през 2007 г. по препоръка на Европейския съюз, за да проверява имотите на висшите държавни служители. С неотдавнашно решение на Конституционния съд бяха отнети редица правомощия на институцията, а правителството одобри нов закон за НАП, който бе изпратен за обсъждане в парламента. Според новия закон голяма част от информацията, свързана с имотите на високопоставените служители, бе засекретена.
"Евениментул зилей" съобщава, че по-малко от десет на сто от депутатите в долната камара на парламента са публикували декларациите си. Останалите използват възможността те да бъдат засекретени. В горната камара на парламента всички са се
възползвали от тази възможност. Една трета от министрите са качили в интернет новите си имотни декларации. Премиерът Емил Бок не е дал публичност на имуществото си.