EUR 1.9558
USD 1.8784
CHF 2.1094
GBP 2.3506
CNY 2.5920
you tube
mobile version

Румънско нашествие по българските тържища

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Румънско нашествие по българските тържища

mail07:00 | 20.05.2013прегледи 3532 коментарикоментари 2


Данил Алеков /обновена/
Сериозен интерес на румънски прекупвачи към българските стокови борси и тържища и този сезон е факт. Причината са по-ниските цени в България на не малко плодове и зеленчуци. Това коментираха за EconomyNews.bg от Държавната комисия по стокови борси и тържища (ДКСБТ).
В медийното пространство вече се появи информация, че търговците на север от Дунав са окупирали борсите от Варна до Първенец. Прекупвачите изкупуват както вносни плодове и зеленчуци (основно от Полша, Гърция), така и продукти родно производство, като често пъти стоката се изкупува директно от производителите.
Какви са причините за румънското „нашествие”?
Директно от производител
Според румънски прекупвачи цените на плодовете и зеленчуците в Румъния са с 10% по-високи от тези в България. Поради увеличаването на транспортните разходи, румънските търговци предпочитат да пазаруват предимно в районите около границата – Силистра, Шабла и Добрич. „В тези райони има голямо производство на качествени български плодове и зеленчуци като кайсии, череши, пипер, дини и пъпеши, с добра реализация на румънския пазар”, отбелязва Едуард Стойчев, председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища (ДКСБТ) за EconomyNews.bg . Това мотивира румънските прекупвачи да закупуват стоката си директно от българските селскостопански производители.
Те пласират стоката си най-вече в техните крайдунавски градове и в Букурещ.

Вносни стоки от България
От ДКСБТ потвърдиха още, че румънските търговци предпочитат да закупуват полски и гръцки пловодове и зеленчуци от българските търговски фирми, осъществяващи търговия на стоковите тържища у нас.
Но възниква въпросът защо румънците пазаруват например полски продукти от България, като географски Полша е по-близо до Румъния и съответно транспортните разходи трябва да са по-ниски?
Анализ на комисията показва, че търговците от Румъния предпочитат да закупуват полски и гръцки стоки от български търговски предприятия, тъй като съществуват и тук благоприятни ценови разлики между двата пазара. „Румънските търговци не купуват директно от търговците в Полша и Гърция. За тях е по-изгодно да купуват редовно, но малки по обем количества от конкретните стоки с по-голяма ценова разлика, докато българските търговци пазаруват по-големи количества и предпочитат да работят на по-малка печалба”, заявява Едуард Стойчев.
С други думи – българските търговски фирми, които пазаруват от Полша, правят много по-големи поръчки като обем, заради което получават значителни отстъпки от цената там. Румънците предпочитат да закупуват по-малки количества и не получават такава отстъпка от цената. Според Стойчев, именно поради това ценовите отстъпки, които получават както българските така и румънските търговци от търговските си партньори в чужбина е различна. В същото време транспортните разходи при закупени по-малко по обем количества значително са завишени.
Какви са цените в Полша?
Справка на EconomyNews.bg в сайта http://www.renk.pl/ показва, че цените на борсата в Гданск са изключително конкурентни, спрямо българските и гръцките. Така например килограм картофи струва 0,90 полски злоти, което обърнато в лева е 42 ст./кг. Същото се отнася за други продукти като ябълки, лук и дори екзотични плодове като бананите.
Ако погледнем румънските борси Bursademarfa.ro и Piata-agricola.ro се вижда, че има огромно търсене на продукти от Полша. Някои търговци* дори предлагат внос на продукти от Полша на следните цени: картофи €1,5/кг.; моркови €1,9/кг.и зеле €2,5/кг. Скъпата цена, която румънците са готови да плащат за килограм картофи например, обяснява огромният интерес на прекупвачите към родните стокови борси и тържища.
Ето за сравнение как се движат цените в България, Гърция и Полша:

За едно идване в България, румънските търговци могат да си осигурят евтини български продукти директно от производител, като през сезона на черешите се очаква още по-голяма инвазия. В същото време, българския пазар предлага на румънците по-евтини вносни стоки от Гърция и Полша.

Какви са ефектите от румънското „нашествие”?
От една страна, за българските производители е добре, когато знаят, че има кой да изкупи продукцията им, без посредници. Освен това, румънските прекупвачи не се пазарят по принцип и не притискат производителите, защото цената в България при всички положения е по-изгодна. „Закупуването от румънските търговци на полски и гръцки стоки от търговските ни фирми, води до увеличаване на печалбата на българските предприятия, което ги прави по-ефективни икономически, придобиват икономическа независимост и им дава възможност за развитие”, коментират експерти.
Негативният ефект
Той е налице тъй като изкупуването на бългаски продукти директно от производителя в един момент води до по-високи цени на родният пазар, като това засяга основно българските потребители. Според експерти решението за родното земеделие в този сегмент е въпрос на време и то ще принуди родните селскостопански производители да увеличат производството си, за да задоволят пазарното търсене.


*http://www.piata-agricola.ro/Piata_legumelor_si_fructelor/Vanzare/Bihor/De_vanzare_legume_import_Polonia_40268.html


 


 
Коментари
 
Теодор Иванов - 16-05-2013 г. 20:47:36

Румънските търговци търсят плодове и зеленчуци без ДДС, тъй като самите те не са регистрирани по ДДС. В повечето случаи те просто увеличават дела на сивата икономики от двете страни на Дунава. Пропускате и турски и македонски зеленчуци, които също се включват в оборота....

Оги - 18-05-2013 г. 09:08:29

няма как да има негативен ефект от производство. Негативен ефект има за тези, които не могат да си натопят човката в кацата. Държавата губела .... дрън дрън. А какво е дала държавата за това производство, с какво е защитила това производство, че да има претенции. Нищо не е направила държавата, НИЩО! Нека произвеждат земеделците и да се саморегулират, само така могат да станат по-силни от държавата и тогава да и помогнат. Държавата показва всеки ден безсилие, безхаберие и неграмотност. Така че, държавата трябва да запази мълчание едни 20-30 години, производството малко да дръпне без да има кой да го източва, а тогава надявам се, производителите сами ще отчетат нужда от държава, която да даде образование на бъдещите поколения, здравеопазване и т.н.

 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg