Русия е по-слаба от Европа

При евентуални санкции срещу Русия заради ситуацията в Крим и Украйна, Русия ще пострада много повече, отколкото Европа. Това коментира пред Панорама на  БНТ Иван Костов, ръководител на лаборатория по управление на рискове към Нов български университет, бивш министър-председател на България (1997 до 2001 г.) и бивш лидер на Демократи за силна България (ДСБ). "Европа е най-голямата икономическа сила в света, най-богатата, с най-големия пазар, с най-многото ресурси. С модерни технологии, способна да се адаптира към променяща се среда", допълни Костов. Според него има объркване на наблюдателите за това каква е ситуацията, която се развива.

"Процесът, който се развива пред очите ни, започна като политическа криза в Украйна. След това прерасна в криза между Русия и Украйна. Последва нарушаване на обещанието за сигурност, което беше дадено на Украйна през 1994 г., за да се разоръжи", коментира Иван Костов. “Нарушаването на меморандума от ядрена сила, каквато е Русия, се оказа неудържимо. Т.е. другите гарантиращи ядрени сили – САЩ и Великобритания не бяха в състояние да обезпечат гаранцията си, т.е. тя се компрометира”, обясни още той. По думите на Костов много хора от България не разбират защо нашият министър-председател застава на тази прозападна позиция по отношение на Украйна. Важно е да се знае, че политиците трябва да бъдат лоялни съюзници в една система за колективна сигурност и в една интегрирана общност, каквато е ЕС, добави той. "Това още не е Студена война, въпреки че нашите анализи сочат, че това е по-вероятният сценарий. Може би не такава Студена война, каквато познаваме от миналото, но във всички случаи, двете страни трудно ще намерят компромис от позициите, които са заели", каза още Костов. Той определи аналогията, която Путин прави с Косово като абсолютно несъстоятелна за демократичен човек. "Там имаше опит за насилствено прокуждане на над милион косовари от родните им места. Българската позиция не може да бъде друга. На най-високо ниво българският политически елит в лицето на КСНС зае коректна съюзническа позиция, но тази позиция не е достатъчно силна за страна, изложена на големи рискове, каквато е България", смята той.

Ето и интервюто с малки съкращения, подготвено по молба на EconomyNews.bg от пресцентъра на ДСБ.

Водещ: Разбира се, ще анализираме международната криза, но първо ние имаме проблем как да я наречем - украинска ли е, кримска ли е, руска ли е, европейска ли е, световна ли е, какво е?
Ив. Костов: Има, има значително объркване в представата на хората и не само на хората, и на компетентните наблюдатели за това какъв е процесът, които се развива пред нас. Той започна като, като политическа криза в Украйна. След това прерасна в криза между Русия и Украйна. След това последва нарушаване на обещанието за сигурност, което беше дадено на Украйна през 1994 година, за да се разоръжи с ядрено оръжие. Това обещание беше дадено от Съединените щати, Великобритания и Руската федерация и съдържаше безусловен ангажимент да се пази териториалната цялост, суверенитетът, независимостта на Украйна, никога срещу нея да не се използват сили на, въоръжените сили на ядрените държави и т.н., изписано е в самия, в самия меморандум. След това той беше нарушен и нарушаването на меморандума от ядрена сила, каквато е Русия, се оказа неудържимо, тоест другите гарантиращи ядрени сили - Съединените щати и Великобритания, не бяха в състояние да обезпечат гаранцията си, тоест тя се компрометира. В този смисъл един от най-важните жалони или колони, подкрепящи международния ред след края на студената война, беше подкопан, защото 189 неядрени държави се присъединяват към Договора за неразпространение на ядрено оръжие от 1970 година с идеята, че намиращите се там ядрени сили са в състояние да им гарантират независимост, териториална цялост. Това превръща вече конфликта в международен конфликт. И двете страни, които са ясно позиционирани в него, са от едната страна НАТО и Европейският съюз и от другата страна Руската федерация.
Водещ: Това е студена война.
Ив. Костов: Това още не е студена война, въпреки че нашите анализи сочат, че това е по-вероятният сценарий, може би най-вероятният сценарий в момента. Може би не такава студена война, каквато я познаваме от миналото, но във всички случаи двете страни трудно ще намерят компромис от позициите, които вече са заели. Например, ако Съединените щати и Великобритания, тоест НАТО и Европейският съюз отстъпят, няма гаранции, особено след речта на Путин, че няма да има ескалация, няма да има следваща, следващо подобно действие от страна на Русия. От друга страна, ако отстъпи Русия, това ще означава едно драматично подвеждане и излъгване на общественото мнение, което подкрепи масово Путин и неговия екип в тази инвазия и в този анекс.
Водещ: Въпросът... Обаче казвате подкопано, не го ли подкопа още Косово реда световния?
Ив. Костов: Не, защото, вижте, аналогията, която и Путин прави с Косово, е абсолютно несъстоятелна за демократичен човек. За другите не мога да кажа, но за демократите е ясно. Вижте, там имаше опит за насилствено прокуждане на над милион косовари от техните родни места, т.е. имаше опит да бъде обезлюдено Косово с насилствена депортация, т.е. изхвърляне на населението от къщите им.
Водещ: Това аргумент ли е в международното право?
Ив. Костов: Това е аргумент в международното право, защото, както ви е известно, всички такива опити за масови насилия и масови посегателства срещу правата на хората се санкционират дори от международния съд.
Водещ: Добре, да се върнем в България...
Ив. Костов: И самият факт, че последва ударът срещу Милошевич и Югославия беше принудена да отстъпи, показва, че е отминало времето, в което това нещо могат да правят лидери на неядрени държави. В случая обаче отсреща това се прави от ядрена сила.
Водещ: Русия.
Ив. Костов: Русия.
Водещ: Въпросът е, ако наистина започне студена война, какво прави България. Вие одобрявате ли позицията на Консултативния съвет по национална сигурност, приета в понеделник?
Ив. Костов: А, вижте, българските граждани слабо познават принципите, в които живеем, и за съжаление това трябва да го констатираме и след 24 години живот в условия, 25, на демокрация. Какво имам предвид? Трудно се разбира защо лидерът на социалистите г-н Сергей Станишев застава и направи опит да направи тази позиция на Българската социалистическа партия, която самата партия обърна срещу него. Защо го прави? Нали, много хора в България не разбират защо го прави. Защо министър-председателят, нашият министър-председател, примерно говорят левите хора от БСП и от "Коалиция за България", защо нашият министър-председател, нали, застава на тази...
Водещ: Прозападна позиция.
Ив. Костов: ...прозападна позиция.
Водещ: Антируска.
Ив. Костов: И дълго време ще си задават тези въпроси, ако не познават детерминантите, в които се движат политиците, а политиците не могат да излязат от своите съюзнически задължения.
Водещ: Трябва да слушат Брюксел и Вашингтон.
Ив. Костов: Не, не, трябва да бъдат съюзници, лоялни съюзници в една система за колективна сигурност и в една интегрирана общност, каквато е Европейският съюз, разбирате ли?
Водещ: Нали това е позиция...
Ив. Костов: Вижте, България, колкото и странно да прозвучи тук на много хора, България е страна в този конфликт, който очертах, защото тя е член на НАТО и на Европейския съюз. Тя официално е страна. Питат министър-председателя - вие ще наложите ли вето на решенията на НАТО или на Европейския съюз. Очевидно няма да наложи вето, защото... представете си перспектива за България извън НАТО и извън Европейския съюз. Това ще бъде, нали, чудовищна катастрофа.
Водещ: Въпросът е, значи... но това всъщност беше позицията. България е съюзник - това беше позицията...
Ив. Костов: Да, разбира се, това беше...
Водещ: Това каза тук Цветлин Йовчев, това каза...
Ив. Костов: Точно...
Водещ: ...консултативният съвет...
Ив. Костов: Тя не може да бъде друга. Значи, на най-високо, на най...
Водещ: В смисъл одобрявате я...
Ив. Костов: Разбира се. На най-високо ниво българският политически елит в лицето на Консултативния съвет за национална сигурност зае коректна съюзническа позиция. Това може да се каже за нея. Но тази позиция не е достатъчно силна за страна, изложена на големи рискове, каквато е България.
Водещ: Тоест България трябва да скочи повече против Русия ли?
Ив. Костов: Вижте, значи, първо, България трябва да бъде единна, тоест всичките й институции да бъдат колкото се може по-сплотени около една национална позиция, защото страната я заплашват рискове, и то много сериозни рискове...
Водещ: Икономически?
Ив. Костов: ...от най-различно естество.
Водещ: Икономически ли?
Ив. Костов: Даже не точно икономически, те силно се надценяват и даже се изопачават. Аз гледам политиците как като автомати повтарят - санкции, санкции, без санкции да има практически икономически и без да си дават сметка, че нещата въобще не са в тази фаза. Конфликтът, вижте къде се намира конфликтът, който е описан. Русия анексира Крим, а Европа продължава "Източното...
Водещ: Партньорство.
Ив. Костов: ...партньорство". Тя казва - приемаме Украйна, започваме преговори и вървим към интеграция на Украйна. Значи, Европа практически пропуска удара с Крим и контраатакува по посока на възстановяване на идеите и на процеса на "Източно партньорство", който е много по-широк, отколкото Украйна.
Водещ: Да, да.
Ив. Костов: Вие го знаете добре. Тоест Европа казва - не, ние няма да се откажем от това, което сме започнали. Това е много сериозна контраатака срещу Русия.
Водещ: Да, пак повтарям - студена война.
Ив. Костов: Да, не знам, не знам защо държите толкова веднага да започнем да говорим за тази студена война. Само нещо за санкциите, ако позволите да кажа...
Водещ: Да, да.
Ив. Костов: Вижте, и тук вероятно макроикономистите ще разберат какво ще кажем. Да се надявам, че ще съумея да го кажа по-просто, че да го разберат повече хора. България има крайно неравностойна търговия с Русия. Тя няма пазари в Русия. Това, което се нарича пазари, тоест изнасям продукция и услуги и срещу това имам работни места и имам доходи в собствената си страна, у нас е незначително по отношение на Русия. Русия има огромни пазари в България на износа си на енергийни ресурси. Тя има гигантски пазар и има много неравностойна търговия с нашата страна. Около три-четири милиарда годишно, да не са и вече повече, Русия изнася за България и получава плащане в твърда конвертируема валута. В този смисъл, ако се наложи България да преструктурира нещо, наистина в началото ще има удар върху доставките и прочие, ако, недай боже, се стигне, аз не вярвам да се стигне дотам и няма да се стигне лесно до такова развитие на нещата, но България с тази валута тя може да купи нужните й суровини отвсякъде.
Водещ: Искате да кажете, че Русия ще пострада повече от едни санкции, отколкото Европа, така ли?
Ив. Костов: Много повече.
Водещ: И България.
Ив. Костов: Несиметрично повече. Вижте, срещу Русия, това, което пак много малко хора разбират, наистина не си представят мащабите на субектите, които участват в този конфликт. Европа, каквото и да се говори за нея, е най-голямата икономическа сила в света, най-голямата, най-богатата, с най-големия пазар, с най-многото ресурси, с най-голямата гъвкавост да се адаптира, с модерни технологии, способна да се адаптира към променяща се среда. Това нито е Китай с неговата експортна икономика, нито е Съединените щати, нали, с неговата там, други характеристики. Това е една огромна амалгама, която е много могъща в икономическо отношение. Да се твърди, че Русия, която, колкото и да искаме да спасим самочувствието на нейните лидери, все повече се превръща в локален играч, локален участник в международния живот...
Водещ: Регионална сила, каза Обама.
Ив. Костов: ...регионална сила, казва Обама, и за съжаление на руснаците той казва това, което е. Не може Европа, този гигант огромен, да бъде придатък на Евразия, на Русия, която е многократно по-слабо развита, няма високи технологии и е фактически  ориентирана към износ на ресурси страна.
Водещ: Въпросът е тогава какво ни грози нас? Дали не ни грози вътрешното разделение, което ни разбива? Повтарям този въпрос непрекъснато три седмици.
Ив. Костов: Ето, ето това е, ето това е тезата. Въпросът е, че този конфликт, ако се чете като русофилско-русофобски, той нанася огромна нова цепнатина в българското общество, от което ние най-малко имаме нужда. Ако ние ще се делим на русофили и русофоби по този конфликт, т.е. ще трябва да се разделим и на проевропейски и проатлантически настроени хора и на пропутиновски или проруски настроени, проруски настроени хора, нали. Тогава това разделение то ще подрони авторитета и доверието и подкрепата във всички държавни институции. Примерно то заплашва още по-голям спад на подкрепата за министър-председателя и за кабинета. Заплашва още по-голям спад на подкрепата за Народното събрание, но заплашва и основните политически партии.
Водещ: Добре, как може да се запълни тази...
Ив. Костов: Защото, виждате, атаката срещу БСП върви по линията на АБВ, на "Атака" и на... и е всъщност атака, която се стреми точно този въпрос да постави пред партията.
Водещ: Така е.
Ив. Костов: А самият Бойко Борисов какво прави? Той казва, заставайки на позиции почти същите, замаскирани леко вербално, но почти същите по отношение на санкциите като БСП, защото и той не иска да плаши, ако искаме да кажем в кавички, своите избиратели. Защо го правят? Защото доверието в партиите ще се подкопае при една такава нова разделителна линия. Това силно...
Водещ: И какъв е изходът?
Ив. Костов: Това силно, това силно отслабва България.
Водещ: Добре, каква...
Ив. Костов: Отслабва я пред рисковете.
Водещ: Това означава, вие казвате, че този конфликт русофили срещу Запад е вечен, нищо не може да го запълни...
Ив. Костов: Не, не.
Водещ: ..и само разпалването му подронва всичко.
Ив. Костов: Не, аз, има конфликти, има такива болки и проблеми в нациите, които висококултурните и цивилизовани европейци предпочитат да ги оставят патината да ги покрие.
Водещ: Такъв е въпросът за Русия, така ли?
Ив. Костов: Или старите, или старите рани да зараснат.
Водещ: Такъв е у нас въпросът с Русия...
Ив. Костов: Такъв би трябвало да бъде за българското общество. Такъв би трябвало да бъде, ако ние искаме да минимизираме рисковете за собствената си страна.
Водещ: Това включва...
Ив. Костов: Да не мислим за никой останал, значи, не говорим за други позиции за каквото и да било. Ако искаме своите институции да запазим да не отслабват още повече, ако искаме у нас да не възниква ново разделение по една според мен изкуствена линия, защото това ще бъде съвсем за кратко, няма как да продължи дълго време такъв конфликт, ударите върху Русия те самите си ги знаят къде ще бъдат нанесени. Те не могат да издържат на такива удари и много добре го знаят.
Водещ: Искате да кажете...
Ив. Костов: Така че...
Водещ: Аз не искам да ви тълкувам, но това включва ли да спрем и да се заяждаме на дребно с Русия? Това нали също разяжда раната и разкарва патината?
Ив. Костов: Вижте, аз не знам някой да, изобщо да посмя в България да се заяжда с Русия. Аз не съм видял такива героични политици, с изключение може би в някои изказвания на президента Плевнелиев. Но Русия трябва да намери начин да гарантира отново световния ред през спазване на международните договори. Ако велика ядрена сила не спазва международното право, в света настъпва анархия. Това е тема, която не е за медиен дебат. Това е тема за много сериозен дебат във всички институции, които са отговорни за решаването на проблема, на проблемите на сигурността на България, не на нещо друго.