Русия: Евтин петрол & девалвация на рублата

Ръководителят на най-голямата в Русия държавна петролна компания "Роснефт" Игор Сечин каза нещо съвсем неочаквано след състоялата се тази седмица среща, на която представителите на нефтодобиващите страни не успяха да се договорят за съкращаване на добива.

В Русия всичко ще бъде наред, заяви той, даже ако цената на петрола падне до или под 60 долара за барел. Как е възможно нещо подобно, ако, според неотдавнашните оценки на "Дойче Банк", за да си осигури балансиран бюджет през тази година Русия се нуждае от цена около 100 долара за барел?

Отговорът на този въпрос важи както по отношение на Русия, така и по отношение на редица страни-членки на ОПЕК. Бюджетният баланс се осигурява в национални валути, а не в долари и всяка страна, разполагаща с политическо пространство за маневриране, за да девалвира своята валута, няма особен стимул за намаляване на добива. Руският президент Владимир Путин каза нещо подобно неотдавна в интервюто си за ТАСС. "Погледнете: по-рано ние продавахме стока, която струваше долар, и получавахме за нея 32 рубли. А сега за същата стока за един долар получаваме 45 рубли. Доходите на бюджета се увеличиха, а не намаляха".

По данни на "Блумбърг" експортните мита на петрола в Русия са намалели от 54 долара за барел през януари до около 38 долара през декември. Но в рубли руската държава не е загубила нищо. Ако цената на сорт Брент от началото на годината се е понижила с 25%, то курсът на рублата е поевтинял с 30%. През януари държавата получаваше около 1728 рубли за барел, което при днешния курс прави 1775 рубли.

Свиването на добива означава загуба на бюджетни доходи с неясни последици за цените, а руският износ на "черно злато" през тази година вече се понижи в сравнение с 2013 г.

Петролните цени

Няма нищо учудващо, че нефтодобивните страни, които се решиха на понижаване на курса на своите национални валути през тази година, гледат с оптимизъм на спада на цените. Министърът на енергетиката на Алжир Юсеф Юсфи заяви миналия месец, че неговата страна "много спокойно" наблюдава спада на петролните цени, макар че за връзването на алжирския бюджет е необходима цена от 113 долара за барел. От началото на годината алжирският динар е поевтинял с 9%.

Иранският министър на петрола Бижан Намдар Зангане обеща неговата страна да не свива своя дял на световния петролен пазар с "нито един барел", макар Техеран да се нуждае от 153 долара за барел, за да осигури бездефицитен бюджет. През тази година курсът на риала спрямо американския долар е поевтинял със 7,2%.

Подобно обезценяване на валутите не е достатъчно, за да компенсира напълно понижаването на цените на "черното злато", но авторитарните правителства на Алжир и Иран знаят, че те могат да девалвират своите валути и по-нататък, ако това се наложи, докато съкращаването на добива неизбежно ще доведе до намаляването на доходите почти мигновено.

Изглежда, че и Нигерия смята, че може да оцелее в условията на понижаващите се цени. Нейната валута през тази години загуби почти 10% спрямо долара.

Освен това, има такива петролни държави като Катар, ОАЕ и Саудитска Арабия, които не са девалвирали своите валути, но са в състояние да балансират бюджетите си в условията на доста ниски цени. Те също не са заинтересувани от намаляването на добива.

Незащитени ще останат само тези страни, които нямат такава възможност за маневриране, заради което те гръмогласно призовават за съкращаването на добива. Ползващият американски долари Еквадор, а също Венецуела, където правителството контролира валутния курс с традиционните катастрофални последици, са готови на такива стъпки, само и само да спрат спада на цените.

Русия и останалите страни, които са решили да преживеят периода на поевтиняващия петрол за сметка на девалвацията на собствените си валути, могат да компенсират част от загубите на своите граждани. Това няма да им струва много скъпо, ако голяма част от стоките, които се купуват от най-бедните слоеве на населението се произвеждат вътре в страната. Именно по този начин стоят нещата в Русия, където правителството на Владимир Путин разчита на подкрепата на бедните класи и служителите в държавната сфера, очаквайки, кога понижението на петролните цени ще изтощи американските производители на шистов газ до такава степен, че те ще съкратят добива. Когато това се случи предлагането ще стане по-малко от търсенето и цените ще започнат да растат.

По този начин гледат на положението и водещите производители от ОПЕК. "Никой не трябва да съкращава добива, а пазарът ще се стабилизира от само себе си. Защо Саудитска Арабия да съкращава добива? Днес САЩ също добиват големи количества. Може би те трябва да свият добива си?", заяви саудитският министър на петролната индустрия Али Ал-Наими на срещата на картела във Виена.

Топката е в полето на американските нефтодобивни компании. /БГНЕС

---------------------

Леонид Бершидски, журналист. Той е един от създателите на либералния руски вестник "Ведомости" и на руското издание на "Форбс". Статията е публикувана в "Блумбърг".