Русия не спазва сроковете за лиценз на АЕЦ "Белене"

Новите споразумения между България и Русия за доставката на руски природен газ трябва да бъдат постигнати до средата на 2011 г., моят стремеж е да постигнем по-ниски цени на синьото гориво за България, заяви в интервю за БТА министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
Дадохме си четиримесечен срок, в който да се постигне съгласие по важни въпроси относно проекта АЕЦ "Белене", отбеляза министърът. Трайков заяви, че няма да разреши страната ни да става заложник на когото и да е и ще търси изгодното за
България решение. Засега няма забавяне на проекта АЕЦ "Белене" по вина на българската страна, а напротив Атомстройекспорт не спазват сроковете за лицензиране на техническия проект, посочи той.
Като приоритет за следващата година министър Трайков посочи изграждане на електроенергийната инфраструктура - сфера, която по думите му е била подценена от инвестиционна гледна точка.
Надявам се през 2011 г. да снижим безработицата поне с процент, каза министърът на икономиката Трайчо Трайков.

Следва пълният текст на интервюто:

Въпрос: Разбрахме, че ще има понижение на цената на природния газ и парното от 1 януари 2011 г. като резервите се търсят основно в начина на изчисляване на приходите на "Булгаргаз" и курса на долара. Можем ли да разчитаме, че това ще е само първото намаление за 2011 г., последвано и от друго вследствие на договорени нови по-ниски цени на синьото гориво от "Газпром"? Кога ще бъде поставен въпросът за подписване на новите договори и смятате ли, че ще отпаднат посредниците между руската и българската компании?
Отговор: Както знаете новите споразумения трябва да бъдат постигнати до средата на 2011 г., а въпросът за отпадането на посредниците бе изяснен още през лятото на тази година. Разговорите продължават и ви уверявам, че моят стремеж е да постигнем по-ниски цени на синьото гориво за България.
Въпрос: Отчитате ли като успех подписването на Меморандума за изграждане на АЕЦ "Белене", не ставаме ли заложник на руското финансиране?
Отговор: Документът, който беше подписан не трябва да бъде претоварван с очаквания и да бъде гръмко обявяван за успех или неуспех. Той очертава принципите на създаване на бъдещата проектна компания и фиксира становищата и на двете страни, без да носи правни последствия. Меморандумът послужи и като основа за присъединяването на ниво принципен интерес на два западноевропейски инвеститора. Дадохме си четиримесечен срок, в който да се постигне съгласие по важни въпроси. Няма да разреша страната ни да става заложник на когото и да е. Търсим изгодното за България решение.
Въпрос: Ясно е, че всяко забавяне на проекта АЕЦ "Белене" води до допълнително оскъпяване. Вие какъв срок си поставяте, за да намерите чуждестранен инвеститор и да се пристъпи към реално строителство на централата? Освен от сръбското правителство има ли заявен интерес и от други съседни държави да участват в проекта?
Отговор: Засега няма забавяне по вина на българската страна. Напротив, Атомстройекспорт не спазват сроковете за лицензиране на техническия проект. По "Белене" вече има похарчени достатъчно средства, които ние се опитваме да превърнем в ефективни. Въпросът с търсенето на чуждестранен инвеститор ще влезе в конкретна фаза след като приключи анализа на консултанта HSBC. От тях очакваме освен привличането на инвеститори, създаването на финансов модел и структура на финансирането (както и имплементирането й), очакваме прогноза за развитието на местни и регионални пазари, за което те имат голям опит. Колкото до интереса от други съседни държави към "Белене" опцията е отворена. Всяка от страните преценява според собствените си интереси.
Въпрос: Ще има ли България средства да участва и в двата проекта - "Набуко" и "Южен поток", след като само държавната гаранция, която ще трябва да се предостави за "Набуко" ще вкара страната ни в свръхдефицит? Какъв според вас е начинът да участваме в тези грандиозни проекти без да можем да осигурим финансиране?
Отговор: Както знаете България е отправила предложение към Европейската комисия държавната гаранция, която страните-участнички в проекта "Набуко" трябва да предоставят, да не бъде причислявана към бюджетния дефицит. Надявам се, да получим положителен отговор. Все пак това е риск само в случай, че държавната гаранция бъде активирана. Иначе средствата за участие в двата проекта са по силите ни - около 30 процента ще бъде собствен капитал, останалото - дългово финансиране, а и ще носят приходи за страната ни много дълго време. Въпросът не е само в приходите, а и в реалната диверсификация.
Въпрос: Кога страната ни ще може да разчита на реално диверсифициране на източниците на газ, на какъв етап е осъществяването на проектите за газови връзки с Румъния, Гърция и Турция? Какво национално финансиране се предвижда по тези проекти в рамките на следващата година и какви средства ще получи от ЕС? Има ли опасност страната ни да изгуби европейско финансиране, ако изпълнението на проектите се забави?
Отговор: През изминалата година положихме интензивни усилия за придвижването на тези проекти не само, за да гарантираме алтернативи за България, а и да създадем обща енергийна платформа в Югоизточна Европа. По тази причина обявихме намерението си и за газова връзка със Сърбия. Част от гаранциите ни и диверсификацията са и добивите на газ от черноморския ни шелф, които задоволяват 10-15 процента от нуждите на страната; намеренията ни са да разширим хранилището в Чирен и проучванията за шистов газ.
В края на ноември на енергийната конференция за Югоизточна Европа у нас представители на "Булгартрансгаз" ЕАД и "Трансгаз" СА - Румъния, договориха пътната карта за реализация на проекта за интерконекторна газова връзка между България и Румъния. Връзката е с обща дължина 23, 8 км и максимален капацитет 1,5 млрд. куб.м годишно. Очаква се изпълнението на проекта да приключи през юни 2012 г.
През септември Европейската комисия обяви, че отпуска на двете компании безвъзмездна финансова помощ по линия на "Европейската енергийна програма за възстановяване" в размер на 8 929 000 евро. Съфинансирането на проекта от страна на "Булгартрансгаз" е 15 010 945 евро, от които 4 375 294 са безвъзмездната помощ от ЕК.
Колкото до интерконекторната връзка с Гърция по същото време "Български Енергиен Холдинг" ЕАД и IGI Poseidon подписаха пакет от документи за създаването на съвместна компания, което е последният етап преди фактическата реализация на проекта. БЕХ ЕАД и IGI Poseidon ще притежават по 50 процента от смесената компания. Прогнозираните инвестиции във връзка с резултатите от предпроектното проучване са в размер приблизително около 160 млн. евро с включено съфинансиране от фондовете на европейския план за икономическо възстановяване на ЕС в размер до 45 млн. евро. Предвижда се газопроводът да влезе в експлоатация през 2013 г.
Въпрос: Кога се очаква да започне работа и по изграждане на газовата връзка със Сърбия, за която обявихте, че ще бъде сред приоритетите ни?
Отговор: На 15 ноември 2010 г. Министерство на регионалното развитие и благоустройството официално обяви процедура за кандидатстване по ОПРР за предпроектно проучване за междусистемната връзка със Сърбия, по която конкретен бенефициент е нашето министерство (Схема за безвъзмездна финансова помощ: BG161PO001/2.3-01/2010 "Подготовка, проучване и проектиране за изграждане на междусистемна газова връзка България-Сърбия").
Създадена е работна група, която да подготви всички необходими документи за кандидатстване пред МРРБ. Апликационната форма трябва да е готова до 15 февруари 2011 г. По процедура ще обявим конкурс по ЗОП за избор на консултант, който да изготви предпроектно проучване, включително и екологична оценка (ОВОС). Реалното изграждане на междусистемната връзка може да започне през март-април 2012 г. Ако работим по този график, няма да изгубим парите, които ЕК отпусна за изграждането на връзката. Нека никой няма съмнение, че това е приоритетен проект за България.
Въпрос: Какво успяхте и какво не да свършите през 2010 г. , какви ще са основните ви приоритети като министър през следващата година?
Отговор: Не обичам да се обръщам назад. Всичко, което сме свършили е пред очите на хората. Не съм от тези, които самодоволно ще правят календар на успехите. Все още кризата се усеща твърде силно, за да се самоуспокояваме. За следващата година лично моите приоритети са свързани с изграждане на електроенергийната инфраструктура, сфера, която е била подценена от инвестиционна гледна точка; разнообразяване на туристическия продукт; интензифициране на външноикономическите отношения; силен акцент поставям върху привличане на инвеститори във високотехнологичния сектор и иновациите.
Въпрос: Какъв икономически растеж очаквате през следващата година, какво ниво на безработицата и на преките чуждестранни инвестиции?
Отговор: Икономическият растеж, който се очаква от правителството, е заложен в бюджета за 2011 година, а колкото до безработицата се надявам да я снижим поне с процент. Чуждестранните инвестиции, не само заради предстоящата приватизация на няколко дружества от повереното ми министерство, очаквам да надхвърлят нивата от тази година, но по-важното е в кои сектори ще бъдат насочени. Ще работя за това да бъдат привлечени първокласни компании, влагащи своите средства в сектори с висока принадена стойност, залагащи на иновациите и новите технологии.