Русия:„Набуко” е буре с барут

На 4 февруари в Брюксел се проведе енергийна среща на Европейския съюз за изработката на единна позиция на всички страни от общността в тази област. От само себе си се разбира, че ще се обсъдят и перспективите на различните варианти за доставка на газ. Включително, можем да предположим, и обсъждане на изграждането на газопровода "Набуко", се казва в анализ на експерта Константин Симонов, генерален директор на Фонда за национална енергийна сигурност за РИА "Новости".

Политиката доминира

ЕС разглежда "Набуко" като важен елемент от осигуряването на своята енергийна сигурност, а ако трябва да назовем нещата с истинските им имена – намаляване на зависимостта от Русия. Съмнително е, че подобна цел може да бъде определена като търговска. Така, че политиката от самото начало доминира тук. Впрочем, това не е новина. Но изглеждаше, че политиката се включваше само на изхода на тръбата, т.е. от страна на търсенето. Но за учудване на ЕС, политика има в другия край, от страна на предлагането. Случи се това, което неизбежно трябваше да стане. Баку чрез някои свои политици пряко обвърза перспективите за строителството на "Набуко" с решаването на въпроса за Нагорни Карабах. Азербайджан ясно показа, че газът за него не е просто стока, а инструмент за решаването на политически въпроси. Въпросът е в това, че ако Баку подхождаше към темата за продажбата на газ само от търговска гледна точка, тогава Европа въобще нямаше да има шанс да получи "синьо гориво".

Откъде ще вземем газ?

За реализацията на проекта "Набуко" трябва да се получи и конкурентоспособна цена на газа на азербайджанската граница. Тук е трудно да се издържи на конкуренцията с Русия. Азербайджан вече има договор за продажбата на газ с РФ. Още през 2010 г. "Газпром" и Баку подписаха допълнение към действащия договор за покупко-продажба на азербайджански природен газ, според който купуваният обем ще нарасне до 2 милиарда куб.м. годишно. "Газпром" многократно е заявявал, че е готов да купи цялото свободно количество газ от Азербайджан. Договорът предвижда подобна възможност, но от друга страна Азербайджан не реши да поеме твърд ангажимент да продава газ на Русия. Ясно защо – за да има пространство за пазарени. В края на януари се състоя среща на председателя на Управителния съвет на "Газпром" Алексей Милер с президента на Държавната петролна и газова компания на Азербайджан /ГНКАР/ Ровнаг Абдулаев, на която е постигната договорка, че покупката на азербайджански газ ще се осъществява по ценова формула, обвързана с петролната кошница. По същество, Москва още веднъж предложи да купи всякакъв обем газ по удобна за Азербайджан цена. Днес това са над 200 долара за хиляда куб.м. на границата на Азербайджан с Русия. И това е достатъчно високо равнище. Ако вземем цената, която днес Русия плаща за азербайджанския газ, и добавим планираната цента за транспортиране на газа чрез "Набуко" до европейските потребители, тогава ще се установи, че на консорциума ще му се наложи да продава газ в Европа по-скъпо от 320 долара за хиляда куб.м. Това отговаря на цената по дългосрочните договори на "Газпром", които всъщност не устройват купувачите. "Газпром" официално не възнамерява да купува азербайджански газ за запълването на "Южен поток", който в ЕС се разглежда като конкурент на "Набуко". В него може да бъде насочен руски газ, себестойността на доставката, на който на входа на тръбата ще бъде 50-60 долара за 1000 куб.м. При този подход ЕС не може да направи на Азербайджан изгодно търговско предложение, освен ако не му предостави възможност за директни продажби на европейския пазар. Но това едва ли ще устрои европейските енергийни компании. Остава една възможност – да се размени газа за политиката. Баку вече посочи цената.

Ако не газ, тогава петрол

Азербайджан разбира, че въглеводородите са добър инструмент за решаването на проблемите на Карабах. Растящият за момента добив отваря прозорец за такива възможности. Но прозорецът няма да бъде отворен вечно. Според прогнозата на експертите, след 2011 г. може да започне свиване на производството на петрол на най-големия блок на находището Азери-Чираг-Гюнешли /АЧГ/. Съществува даже прогноза, че след 2020 г. Азербайджан може да се превърне във вносител на петрол. А нали в момента петролът и петролните продукти представляват над 90% от износа на Азербайджан. В тази връзка Азербайджан разчита да транспортира казахски петрол по прочутия петролопровод Баку-Тбилиси-Джейхан. Но след решението за разширяването на мощностите на Каспийския тръбопровод, съединяващ Казахстан с руското пристанище Новоросийск, от 34 милиона тона до 76 милиона тона, казахският петрол ще получи алтернативен маршрут за доставка до потребителите. Основните надежди на Баку в газовата област са свързани с находището Шах-Дениз. Проектният максимум на първата фаза на проекта първоначално бе определен на 8,6 милиарда куб.м. газ годишно. Главните експортни надежди се възлагат на втората фаза, чийто пусков срок до момента не е определен. Първоначално се говореше за 2016 г., но е възможно тази дата да бъде преместена. Максималният обем на добив се планира на равнище от 16-20 милиарда куб.м., но само след 6-8 години находището ще достигне пика на добив. Теоретично, Азербайджан разполага с 10-15 години, през които равнището на добив ще бъде високо. Следователно, най-добре е политическият търг да бъде приключен в процеса на подписване на договорите за доставки. Затова Баку още през 2011 г. възнамерява да интензифицира преговорите с потенциалните купувачи на газ от втората фаза на Шах-Дениз. Въпросът се състои в това, какво ще стане с политическите отстъпки, особено ако вземем под внимание, че Армения не възнамерява доброволно да върне Нагорни Карабах.

И отново Транскаспий

Впрочем това не е единственото буре с барут в този регион. Другото до голяма степен е заложено от самия "Набуко" и проекта Южен газов коридор. Става дума за Туркмения и проекта Транскаспийски газопровод. Проблемът е в това, че реалният експортен потенциал на втората фаза на Шах-Дениз е малка за напълването на "Набуко". Затова туркменският газ е просто необходим. Но юридическият статут на Каспийско море още не е определен, което дава на Русия всички основания да оспори правомерността на изграждането на транскаспийската тръба. Русия настоява, че по отношение на тръбопроводите в Каспийско море трябва да действа принципа на общо съгласие на прикаспийските страни, които са общо пет. Но ЕС и САЩ предлагат друг принцип – Баку и Ашхабад да се договорят помежду си за газовата тръба. Затова говореше открито Жозе Барозу по време на своята последна визита в Азербайджан и Туркменистан. Специалният представител на САЩ по въпросите на енергетиката в Евразия Ричард Морнингстар също заяви в едно от своите неотдавнашни интервюта, че САЩ винаги са се придържали към гледната точка, че само Азербайджан и Туркменистан трябва да решат съдбата на проекта. Но ЕС и САЩ, подтиквайки Туркменистан към изграждането, не могат да дадат пълноценни политически гаранции – изглежда, разбирайки нестабилността на юридическите аргументи и предсказвайки острата реакция на Москва. Тя явно ще бъде подкрепена по този въпрос от Китай, който въобще не се нуждае от канал за "изтичане" на газ от Туркменистан за ЕС, което неизбежно повишава амбициите и ценовите претенции на Ашхабад. По този начин, изглеждащият търговски проект поражда политически страсти не на шега. Остава все пак надеждата, че неговите автори няма да позволят тяхното прерастване в нещо по-сериозно.БГНЕС
Оригинално заглавие:Политика от двете страни на тръбата